— Постоянно предупреждавах Травис да се пази от нея. Тя е коварна, казвах му, но той си въобразяваше, че нещо й дължи и винаги беше твърде снизходителен към нея. Тя си мисли, че може да има всичко на света, че всичко й се полага. Ела с мен! — Той взе Рийган за ръката и я поведе със себе си.
— Ти приличаш много на Травис — каза тя запъхтяна, когато се мъчеше да удържа крачката му. Той я държеше толкова здраво за китката, че костите я заболяха.
— Сега нямаме време за обиди — каза той, остави я за миг пред вратата на библиотеката, зареди два револвера и ги напъха в колана си. — Можеш ли да яздиш? Травис ми разправяше, че не си умеела. — Когато тя разтърси глава, той каза: — Ще яздим двамата на един кон. Двамата вкупом тежим по-малко от Травис.
Ако не се намираше в тази крайно напрегната ситуация, Рийган щеше да прецени държанието на Уесли като отвратително. Нима можеше да има на земята още един Травис? След една-две години Уес щеше да бъде точно толкова голям и силен, колкото по-големия му брат.
— Аз съм Уесли — каза той, когато вдигна Рийган на седлото и седна зад нея.
— Така си и помислих — отвърна тя, преди да се понесат в стремителен галоп.
Пред къщата на Марго Уесли отново пусна Рийган на земята.
— Няма да влизаме заедно. Но не забравяй, че ще бъда постоянно близо до теб.
След тези думи Рийган влезе в къщата. Мина известно време, докато намери Марго, която седеше в библиотеката под един портрет.
— Тъкмо навреме — каза Марго с любезна усмивка. Очите й бяха силно зачервени. — Вие сте вече третият посетител за тази сутрин.
— Къде е дъщеря ми? Къде е Травис? — попита с властен тон Рийган.
— Клетата, малката, приказно богатата Дженифър спи и нейният обичан баща също. Дженифър естествено ще се събуди отново, Травис обаче няма да се събуди.
— Какво? — извика Рийган. — Какво сте направили със семейството ми?
— Единствено онова, което вие направихте с живота ми. Травис е изпил толкова много опиум, че двама мъже щяха да умрат от него. Той е горе и смъртта го отнася в отвъдното.
Рийган беше отново в коридора, когато изстрел пред вратата я принуди да спре. Като парализирана тя погледна към входната врата. Марго профуча покрай нея и отвори със замах. Фаръл влезе в коридора на къщата, полуносещ, полутътрещ след себе си кървящото тяло на Уесли.
— Намерих го вън, когато се прокрадваше около къщата — каза Фаръл, стовари Уесли в едно кресло и насочи револвера си към него.
— Какво търсиш тук? — извика Рийган и понечи да се притече на помощ на Уесли.
— Не го докосвай! — извика Фаръл и хвана Рийган за раменете. — Нима си повярвала, че толкова бързо ще се откажа, след като те търсих с години? Не, Марго и аз се срещнахме на четири очи, докато ти гледаше това блудкаво цирково представление, и скроихме следния план: Уесли ще умре от раните, получени при нещастен случай по време на лов. Трупът на Травис никога няма да се намери, а малката му дъщеря ще наследи всичко. Аз естествено ще се оженя за майката на малката наследница, която обаче няма да преглътне смъртта на първия си съпруг и затова ще се самоубие. После ще се върна в Англия и като единствен все още жив роднина ще получа наследството на баща ти, докато Марго от състрадание ще се съгласи да поеме настойничеството на Дженифър и ще управлява плантацията на Станфорд дотогава, докато Дженифър навърши пълнолетие. В случай, че й е писано да живее толкова дълго, разбира се. Сега проумя ли най-сетне защо съм тук?
— Вие двамата сте полудели — каза Рийган и отстъпи крачка от него. — Никой няма да повярва, че е случайност смъртта на толкова много хора. — Тя се обърна и тръгна отново към стълбището, ала Фаръл я хвана повторно за раменете.
— Сега си моя — каза той. Костюмът му беше изцапан с кръвта на Уесли.
Рийган посегна мълниеносно с дясната си ръка към една маса, където стоеше канделабър с горящи свещи. Канделабърът се преобърна и изведнъж лумнаха в пламъци пердетата, които висяха до прозореца. Крясъците на Марго изпълниха къщата, докато се опитваше да задуши пламъците с малък килим.
— Остави ги! — заповяда глас от края на коридора.
— Травис! — извика Рийган и се извъртя в ръцете на Фаръл, за да се освободи от хватката му. Травис изглеждаше ужасно, сякаш току-що прекарал тежка болест.
— Мислех, че вече си го пратила на оня свят — изкрещя Фаръл на Марго, която се опитваше да потуши огъня.
— Струваше ми известни усилия да отстраня от стомаха си многото опиум, който ми беше вляла — извика Травис и се хвана здраво за парапета на стълбището.
— Престани да бръщолевиш! — изкрещя Марго. — По-добре ми помогни да угасим огъня. Той се разраства!
Фаръл сграбчи още по-здраво Рийган и опря дулото на револвера си о слепоочието й.
Уесли седеше отпуснато, почти забравен от всички, в креслото зад Фаръл. Напрегна последните си сили, измъкна кама от кончова на ботуша си, изправи се бавно и я заби с цялата си мощ между плешките на Фаръл. Револверът изстреля с трясък куршум в тавана, а Фаръл се строполи.
Рийган реагира веднага, втурна се към Травис, после нагоре по стълбището.
— Погрижи се за Уесли — извика тя — аз ей сега ще взема Дженифър!
Рийган не търси дълго спящата си дъщеря, вдигна я от леглото и изтича с нея надолу по стълбището. В коридора Травис се мъчеше да изнесе Уесли от къщата, но и двамата мъже бяха останали съвсем без сили и изглежда мина цяла вечност, докато всички излязат на свежия утринен въздух и престанат да чувстват пушека на горящата къща.
Травис сложи предпазливо Уесли на тревата в огряната от слънце малка градина.
— Ще потърся пътна кола с коне — каза той.
— Травис — извика Рийган, хванала Травис за ръката, и погледна назад към къщата. Буен пламък се извиваше към небето през един от прозорците на партера. — Не можем да оставим Марго да изгори жива вътре. Трябва да я изнесем от къщата.
Травис я помилва нежно по бузата и се върна в къщата. Няколко минути по-късно той излезе, носейки на ръце мятащата крака Марго, която забиваше ноктите си с ярост в раменете му и високо го проклинаше.
Той я пусна на земята.
— Тази прокълната от бога къща не струва колкото ничий човешки живот, дори колкото твоя — каза той.
Рийган се наведе над Уесли и му превърза раната на дясната ръка.
Когато Травис погледна към брат си, от другата страна Марго скочи от земята и изтича обратно в къщата.
— Татко ми е там вътре! — изкрещя тя.
Травис видя как пламъците, които се извиваха през входната врата, подпалиха дрехите й. Съзнаваше, че вече не може да я спаси. Бързо грабна дъщеря си, която следеше всичко с ужасени очи, и скри малкото й лице в раменете си.
Изведнъж Марго, чиито фусти бяха мокри от излятото уиски, се превърна в горящ факел. Рийган се извърна и усети ръката на Уесли на талията си. Той я притегли към себе си и притисна главата й към рамото си.
Мина доста време преди да се окопитят от обзелия ги ужас. Травис погали брат си с обич по челото и погледна с усмивка към него, докато той притискаше жена му към гърдите си.
— Грижи се за жена ми докато намеря каруца — каза той. Когато се върна с талигата, множество работници от плантацията се бяха струпали в малката градинка и наблюдаваха безпомощно как къщата гори. Няколко мъже изведоха конете от оборите близо до горящата жилищна постройка, а двама работници от плантацията помогнаха на Травис да качи брат си на пътната кола. Дженифър седна до чичо си, прекалено уморена и прекалено зашеметена, за да каже нещо за разигралата се трагедия.
Когато Травис и Рийган седнаха един до друг на капрата, той се обърна към нея:
— Да тръгваме ли сега за в къщи?
