Очаквах с нетърпение да замина в тази нова страна заедно с… — тя спря, когато прислужникът донесе чая.
— Не си дошла, за да ни разкажеш за миналогодишните си планове — сряза я Рийган. — Защо си тук?
Едри сълзи замъглиха красивите очи на Ким.
— От деня в църквата животът ми стана отвратителен. Вероятно не можеш да си представиш какво означава това, Рийган. Постоянно ми се надсмиват. Всеки път, когато отивам в църквата, някой ми напомня как бях изоставена.
Тя погледна към Лея, която все още си играеше с пръстите на ръцете.
— Дори децата измислят стихчета за това, което се случи.
Зарови лице в ръцете си:
— Ужасно е. Не мога повече да понасям всичко това.
Въпреки всичко Рийган почувства известно съжаление:
— Какво можем да направим за теб? Травис може да поговори с хората или…
— Не. Единствения начин е да замина. Лея — каза тя с молба — ти не ме познаваш, но искам да направиш нещо, което ще спаси живота ми.
— Какво е то? — сериозно попита Лея.
— В последното си писмо Уес пише, че се връща в края на март. Тогава вие двамата и брат ми ще потеглите за Кентъки.
„Един месец!“ — помисли Лея, само след месец той ще си бъде у дома и тя ще бъде наистина негова съпруга.
— Нека дойда с вас — говореше Кимбърли — ще пътувам със Стивън и ние четиримата ще отидем там, където никой няма да знае какво се случи. Моля те, Лея, знам, че нямам право да искам каквото и да било от теб, но ти си виновна за всичко…
Рийган се изправи и каза рязко:
— Мисля, че искаш прекалено много от Лея. Не смятам, че тя трябва…
— Моля те, Лея! Може би ще си намеря съпруг в Кентъки. Тук всички ми се надсмиват. Много съм нещастна. Наистина съм нещастна, че ти притежаваш единствения мъж, когото съм обичала и…
— Да — сериозно отговори Лея — разбира се, че можеш да дойдеш с нас.
— Лея, трябва да обсъдим това — намеси се Рийган.
— Не — отговори Лея. — Вината е моя и аз ще направя всичко, за да ти върна поне част от това, което загуби.
— Не си отговорна — започна Рийган, но Лея я погледна така, както не я беше гледала никога.
— Би ли наляла чай — обърна се тя към нея. Етърва й седна и се подчини.
ГЛАВА ПЕТА
Тя направи последните бодове по края на покривката от бели и сини ирландски мотиви. Приглади я с ръка и вдигна поглед като чу смеха на Джени.
— Въобразявам ли си, или ръцете ти треперят наистина?
Лея отвърна с усмивка:
— Мисля, че малко треперя. Това звънецът ли беше? Джени продължи да се смее:
— Боя се, че не!
— Мислиш, че ще забравят? Имам предвид, Уесли да пристигне, а те да не ми кажат.
— Лея — Джени положи ръка на рамото й. — Травис и Рийган също го очакват. В момента, в който се появи, те ще ударят камбанката.
В този миг от пристанището долетя високият и развълнуван звън на камбанката.
Лея не помръдна. Лицето й беше пребледняло.
— Не бъди толкова уплашена. Ела да го поздравим — каза с усмивка Джени.
Лея бавно се изправи и притеснено огледа роклята си. Беше облечена в коприна с наситено ръждив цвят с диагонална сплитка. Цветът подчертаваше кестенявите оттенъци на косата й, а високата талия беше обшита с черни копринени панделки. Повече панделки бяха вплетени във вдигнатите й нагоре коси, от които се спускаха водопад бляскави къдрици.
— Красива си — каза Джени. Рийган се втурна в стаята.
— Тук ли ще стоиш цял ден? Не искаш ли да го видиш?
— О, да!
Трите заедно напуснаха тъкачницата и се затичаха към пристанището.
Преди две седмици Травис получи известие от Уесли, в което се казваше, че той и Стивън ще се върнат около втори април. Днес беше трети. Нагоре по реката беше изпратен съгледвач, който да удари камбанката в момента на пристигането им, за да могат всички да ги посрещнат.
Тичайки, Лея докосна прикрепената с карфица към вътрешната страна на джоба й златна монета. Монетата, която Уесли й беше дал преди много години. Ще бъде ли доволен от промяната? Приближавайки, ясно виждаше, че Травис говори с някого. Спря да тича.
Лея стоеше зад тълпата. Всеки се блъскаше, за да поздрави пристигналите мъже. Когато суетнята приключи, тя за първи път го видя. Беше наедрял, изглеждаше толкова едър, колкото и Травис. Облечен със странна дреха от бледа кожа с ресни около широките му рамене и страничните шевове на панталона. На една страна през раменете му беше преметнат ремък с накачени кесийки. Едната беше украсена със сложна бродерия от мъниста. На главата му имаше широкопола шапка, която изглеждаше така, сякаш е пътувал до Кентъки и обратно, завързан за колелото на фургона.
Лея почувства как сърцето й започва да бие по-силно и гърлото й се сви от очакване. От години копнееше за този момент.
— Ето я — каза Травис, като потупа брат си по рамото. Лея видя как радостното лице на Уесли се промени и стана студено. Тя се поколеба.
Рийган пристъпи и взе ръката й.
— Хайде, той дори не може да те познае.
Срамежливо Лея пристъпи към съпруга си.
— Променила се е, нали? — каза Травис с известна гордост. — Да ме убиеш, не бих предположил, че като я измием ще стане толкова хубава.
Поруменяла, но доволна, Лея погледна към Уесли. Той беше зареял поглед към нивите над главата й.
— Трябва да ми кажете каква е била реколтата миналата година — каза той. — Нуждая се от семена, които да взема със себе си. А! Това Дженифър ли е? — Той се обърна към петгодишната дъщеря на брат си, която тичаше към него. — Извинете ме. — И се запъти през тълпата да поздрави детето.
За миг всички онемяха. Поглеждаха Лея със съчувствие и започнаха да се разотиват.
Лея, озадачена от липсата на внимание, гледаше как съпругът й и Дженифър отиват към къщи.
— Негодник — започна Травис, но Рийган го прекъсна, постави ръка на рамото му и поклати глава. — Ще поговоря с него — каза той и остави Лея и Рийган сами на пристанището.
— Лея…
— Остави ме сама — изсъска тя — не се нуждая от съчувствие. Бях глупава, като мислех, че някога може да има нещо между нас. Аз съм просто едно бедно момиче от заблатената част на реката. Имам сестра уличница. Защо изобщо той трябва да си прави труд да ме поглежда!
— Спри! — заповяда Рийган. — Уесли не е такъв. Може би беше шокиран, като видя колко си хубава. Той никога не те е виждал такава.
Лея я изгледа с презрение.
— Не съм толкова глупава.
— Нека влезем в къщи. Травис ще поговори с него и ще разбере какво не е наред. — Тя хвана Лея за ръката. — Моля те.
Лея се остави Рийган да я поведе, но на всички съчувствия отвръщаше с високо вдигната глава.
