изпита удоволствие, когато видя как Уесли потръпна от обида при мисълта, че друг ще се ожени за жената, която обича. — Като че ли ролите ни се смениха. Чух как ти ме мразиш, и че не можеш да понасяш да спиш под един покрив с мен. Независимо дали вярваш или не, аз имам достатъчно гордост, за да не остана с някой, който ме ненавижда. Сега! Предлагам четиримата да напуснем Вирджиния, но когато сме достатъчно далеч от хорските погледи, ще престана да се преструвам на твоя съпруга и ще стана твоя братовчедка, което е достатъчно добро за теб предполагам. Или ще се представя за братовчедка на госпожица Шоу, ако тя приеме. Кимбърли може да пътува като твоя годеница. Като пристигнем в Кентъки, нашият брак ще бъде анулиран и ще бъдем свободни.
— И колко трябва да платя за тази щедрост?
Тя го изгледа с презрение.
— По време на пътя до Кентъки аз ще работя за храната и постелята. Но стигнем ли веднъж там, аз ще се заема с тъкачество и ще се издържам сама. Така ще мога да се отплатя и на Рийган, която направи толкова много за мен. Един път да стигнем новата земя, ти няма да имаш никакво задължение към мен.
Той я гледаше с недоверие.
— Желаеш да ме освободиш от брака, за който толкова много се беше потрудила?
Обзе я ярост.
— Никога не съм предполагала, че ще се оженя за теб. Аз не дойдох при теб, когато разбрах, че нося детето ти. Исках да скрия този факт, но когато баща ми разбра, той ме би до смърт. През повечето време в църквата аз не осъзнавах какво става. Ако не беше толкова „благороден“ и беше изчакал малко, аз щях да те помоля да не се жениш за мен. Сега се опитвам да измъкна и двамата от тази ситуация. Ако ти не приемаш идеята да дойда с теб до Кентъки, кажи и ще се върна в бащината ми ферма. Бих го направила още сега, защото не съм сигурна дали ще понеса присъствието ти по време на пътя. Извини ме, сега ще отида да поговоря с Травис относно законното анулиране на брака ни.
Тя затвори вратата зад себе си и за момент се облегна на нея. Никога през живота си не е била толкова разгневена. Нищо от това, което баща й беше правил, не я беше засегнало толкова, колкото държанието на Уесли. Вероятно защото това беше краят на една мечта. Планът на Рийган изглеждаше добър. Харесваше й идеята да си изкарва прехраната като тъкачка и да не бъде наричана „една от онези Саймънс“. Но това бе неосъществимо. Тя докосна и погали кадифената си рокля. Във фермата няма да има нужда от кадифени рокли. С изправени рамене тя тръгна да потърси Травис.
За миг Уесли онемя. После захвърли шапката си по затворената врата. Той не знаеше кое го ядоса повече — дали че момичето беше чуло думите му, или че приемаше всичко толкова спокойно. Тя беше толкова хладна, може би малко ядосана, но със сигурност действаше не така, както би действала една жена.
— Проклятие — изруга той и отиде да си вземе шапката. Последното нещо на света, което би искал е жена, която да му казва какво да свърши и как да го свърши. През целия си живот той беше живял под опеката на Травис. Дори когато родителите им бяха живи, брат му го контролираше. Когато Уес прохождаше, Травис винаги беше там и даваше наставления. Струваше му се, че Травис никога не е бил дете, винаги е бил възрастен и че никога не е изпитвал съмненията, които всички деца изпитват.
Травис никога нямаше нужда от никого. Беше близо четиринадесетгодишен, когато почна да управлява по-голямата част от плантацията. Не бе прочел ни една книга, нито бе извършил нещо за удоволствие. Беше роден с мисълта, че плантацията е негова и че не може да проявява слабост в отношението си към когото и да било. Дори родителите си третираше като наемни работници.
Когато се запозна с жена си, се отнасяше към нея по същия начин. По тази причина тя избяга. Далеч от Травис беше успяла да се превърне в пълноценна личност. Не би могла да постигне това в сянката на съпруга си.
Уесли винаги беше работил за Травис и за да избяга от това, предприемаше дълги пътувания по света. В Париж бе пил шампанско от чехълчето на красива жена. В Англия се беше любил с дукеса, а в Италия почти се бе влюбил в чернокоса певица.
Накрая разбра, че се самозалъгва. Той беше фермер и не можеше да бъде щастлив далеч от земята. Пет минути след завръщането му Травис започна да му дава нареждания. Точно тогава Уес реши, че трябва да си отиде завинаги. Говореше се, че в Кентъки земята е богата и плодородна и той отиде да я види. Обикна страната и хората — хората, които изпитваха чувството, че нещата могат да бъдат преместени и променени. Той купи няколкостотин акра земя близо до едно малко градче Суитбрайър. Поправи къщата, построена преди много години и се върна за последен път във Вирджиния.
Току-що се беше завърнал, когато животът му се промени изведнъж — запозна се с госпожица Кимбърли Шоу. За пръв път в живота си Уес почувства, че вижда истинска жена. Жена, която се гордее с това, че е дама. Кимбърли не можеше да води счетоводни книги, дори не можеше да язди. Това, което знаеше беше да шие, да суши цветя, да определи в какъв цвят да боядиса къщата и преди всичко знаеше как да погледне един мъж и да го накара да се почувства мъж.
Уесли започна да си представя как от полето се прибира в красивата малка къща, която Кимбърли е подредила за тях. Да поставя глава на скута й и така да се освобождава от натрупаното през деня напрежение. Несъмнено тя щеше да има дузина свои проблеми, които Уесли трябва да реши. Кимбърли се нуждаеше от него. За първи път през живота си Уесли се чувстваше желан заради самия него, а не третиран просто като работна ръка. Когато Ким го погледнеше, той се чувстваше висок двадесет фута.
Всички го предупреждаваха, че Ким е безпомощна и никой не разбираше, че той търси именно това. Той не искаше съвършена жена като Травис, някоя, която с една ръка да може да управлява плантацията, а с другата да отглежда децата. Кимбърли беше мила, сладка. Нуждаеше се от закрила пред всички трудности на живота. А сега я беше загубил! Зимата, в която бе работил толкова упорито в новата си ферма имаше достатъчно време да съжалява за своята прибързаност да се ожени за момичето на Саймънс. Знаеше, че е можела да избяга, но е останала във фермата на баща си заради по-малките си братя и сестри. Беше чувал как е работила сама за всички.
Той беше убеден, че тя е олицетворение на всички, добродетели. Ако той утре умре ще й завещае фермата в Кентъки и несъмнено тя би я управлявала без чужда помощ. Всъщност тя би могла да я управлява по-добре от самия него. Но това, което никой не можеше да осъзнае, когато му казваха „за негово добро“, че Ким е една безпомощна пеперуда бе, че той винаги е търсел такава жена.
Мачкайки шапката си, той постави ръка на топката на вратата. Каквато и да беше Лея, тя бе негова съпруга и той имаше задължения към нея. Може би тя е планирала да изкопчи пари от него, беше длъжен да го осъзнае. И затова си заслужаваше съдбата.
— Господи, пази ме от умеещи всичко жени! — помоли се той и отиде да потърси Лея.
ГЛАВА ШЕСТА
Когато напусна библиотеката, Лея трепереше. Помисли си, че това е гняв, но скоро разбра, че се страхува. През изминалата година тя се опитваше да не мисли какво ще се случи когато Уесли се завърне. С цялото си сърце се надяваше, че той ще й протегне ръка и ще я заобича. Но той я отхвърли пред всички.
Лея бе свикнала с гнева. От него черпеше сили, за да работи в бащината ферма. Гневът я крепеше и й помагаше да не се предаде. Баща й и беше отнел всичко освен гнева и гордостта, които надделяха всички чувства и я крепяха при срещата с Уесли.
Сега тя даде воля на гнева си и се изплаши. Не искаше да се върне сама в бащината ферма. Цяла година тя беше живяла с двете обичливи семейства и таеше надежда, че ще създаде свой собствен дом. Ако се върнеше в затънтената къща отвъд реката, нямаше съмнение, че ще остане там до края на живота си. Може би ако започне да тъче…
— Лея?
Гласът на Уесли прекъсна мислите й. Тя веднага изправи рамене. Стоеше сама в коридора и нямаше представа колко дълго се е самосъжалявала.
— Да — каза хладно тя. Беше готова да посрещне още една от неговите атаки. Това бе мъжът, за който бе мечтала толкова дълго. Мислеше, че когато го спечели, всичките й проблеми ще бъдат решени. А в действителност те сега започваха.
