това бе единствената целувка в живота й. Понякога Бес казваше, че той се мисли за бог, че се смята за по- добър от всеки друг. Единствено Лея знаеше колко мил може да бъде той, колко щедро беше възнаградил и целунал мършавото мръсно малко момиче, което никога преди това не беше виждал. Суетните арогантни мъже не правят такива неща! Бес не го познаваше така, както Лея го познава. Един ден, мислеше си тя, отново ще го срещне, той ще прочете любовта в очите й, и…
— Лея! — Бес почти извика. — Не заспивай! Съвсем скоро баща ни ще разбере, че те няма. Трябва да се връщаш.
— Знам. Но тук е толкова топло и приятно.
— Можеш да останеш тук завинаги.
Лея строго я сряза:
— Благодаря ти за всичко. Ще се видим следващия месец. Не бихме могли да се оправим, ако не беше ти и твоя…
Тежката входна врата се отвори и една едра мъжка фигура се появи на прага. Вратата се затвори.
— Божичко — сепна се Бес. После се усмихна широко и тръгна към него. — Ужасно неприятно е да бъдеш навън в този дъжд, господин Станфорд. Нека ви помогна.
Тя взе палтото от раменете му и погледна Лея, която стоеше вкаменена с широко отворена уста. Не се е променил много, мислеше си. Беше по-висок, по-силен и по-красив от тогава. Гъстата му тъмна коса падаше на влажни къдрици по раменете. Капчиците дъжд по миглите правеха очите му да изглеждат по-тъмни и по- чувствени. Повдигната на пръсти, Бес изтръскваше с ръка водата от тъмнозеленото му вълнено сако. Тесни панталони от еленова кожа подчертаваха силните му бедра, а високи ботуши обгръщаха стъпалата и прасците му.
— Не бях сигурен дали е отворено. Бен никога ли не ти дава свободна вечер?
— Само когато е сигурен, че ще я оползотворя добре. А сега трябва да намерите друг, с когото да прекарате вечерта — подразни го тя. — Аз се връщам зад тезгяха. Седнете и ще ви донеса нещо за пиене.
Поведе го към едно сепаре, като се стараеше през цялото време да го държи с гръб към все още стреснато гледащата Лея. Той се мъчеше да отмести обгръщащите раменете му ръце и се подсмиваше:
— Какво се опитваш да ми направиш, Бес?
Тогава видя Лея. Кръчмарката забеляза трепването в погледа, с което опитният мъж преценява мястото на една жена в обществото.
— Коя е хубавата ти приятелка, Бес?
„Обноски“, помисли си тя. Тези хора ги учат на това още от люлката.
— Това е сестра ми Лея — каза тя. — Лея, време е да си тръгваш.
— Рано е. — Девойката пристъпи напред към светлото. Бес я изгледа с очите на непознат и откри само бедност и мизерия, надвиснали над нея като черен облак. В този момент Лея бе забравила за външния си вид. Очите й бяха вперени в Уесли. Той започна да я разглежда преценяващо:
— Дали двете дами биха изпили заедно с мен бутилка ейл?
Кръчмарката застана между него и Лея. В своята невинност момичето гледаше любимия си така, както би гледала само една проститутка.
— Аз трябва да работя, а Лея ще си върви.
Тя настойчиво погледна сестра си.
— Нямам нищо неотложно у дома — ловко отвърна другата и се приближи към него. — Аз с удоволствие бих пила с вас, Уесли.
Тя изрече името му така, сякаш го е изговаряла стотици пъти на ден (което правеше), без да забележи как той повдигна вежди. Седна. Гледаше го с очакване.
— Питието е добро — каза тя.
Уес погледна мръсното й наранено лице. Седна срещу нея:
— По едно за двамата — тихо поръча. Бес гневно се запъти към бара.
— За Бен ли работиш? — попита Уес.
— Аз все още живея със семейството си.
Очите й го поглъщаха. Мъчеше се да запомни всяка черта и извивка на лицето му.
— Успяхте ли да намерите съпругата на вашия приятел? — припомни тя първата им среща.
Отначало той нищо не разбра.
— Съпругата на Клей? — усмихна се озадачен. — Не е възможно ти да си малкото момиче, което ни помогна тогава!
Замечтано и с благоговение Лея извади златната монета от джоба на полата си и я постави на масата. Уес беше безкрайно изненадан. Взе я, поднесе я към светлината. Видя вдлъбнатината, която се беше получила на повърхността й.
— Как стана това? — попита.
— С нокът — обясни тя с усмивка. — Отне ми доста време да я направя. Страхувах се, че ще я загубя, ако не я нося постоянно със себе си.
Уес се намръщи. Остави монетата на масата. Помисли си, че е много странно това момиче да запази златото, след като очевидно се нуждае от толкова много неща. Косата й беше толкова мръсна и мазна, че той не можеше да определи какъв цвят е всъщност. Тя протегна ръка да вземе монетата и докосна пръстите му. Затаи дъх. Хвана дланта му с два пръста, като се чудеше на чистотата на ноктите му и на големите му ръце.
Бес донесе двете халби. Погледна Лея:
— Господин Станфорд — започна тя — защо не разкажете на сестра ми за младата си годеница? Лея с удоволствие би изслушала колко красива е тя, как хубаво танцува и какви прекрасни дрехи има.
Уес отдръпна ръката си и се засмя:
— Защо не й разкажеш ти, Бес? Явно знаеш много за бъдещата ми съпруга.
— Добре.
Взе един стол от съседната маса и тръгна към тях, но погледна към Лея и се спря.
— Предпочитам да чуя какво ще каже Уесли — каза студено малката сестра.
Произнесе тези думи съвсем спокойно, но очите й пронизваха Бес. Кръчмарката не успя да издържи погледа й и се отдръпна.
Уес гледаше мършавото момиче през парата на питието си и се чудеше от колко ли време е проститутка. Въпреки отблъскващия си вид, тя определено привличаше мъжкото внимание. Начина, по който го гледаше, го караше да се чувства така, сякаш цял живот е чакала точно него. Ласкаеше го и го смущаваше. Държеше се така, сякаш той й дължи нещо.
— Какво казваше, Уесли? — Тя се наведе към него и той усети миризмата на тялото й.
— Кимбърли — започна с половин уста той. По-добре да мисли за Ким и господ да му е на помощ. Той би могъл да бъде омагьосан от нея. — Сигурна ли си, че искаш да ти говоря за това? Знам, че никоя жена не обича да слуша за друга.
— Аз искам да знам всичко за теб — призна тя със сърдечна искреност.
— Няма какво толкова да се каже. Срещнахме се преди две години, когато тя дойде да посети брат си Стивън Шоу. Родителите им са починали, когато били малки и Кимбърли била изпратена да живее на изток при чичо си и леля си, а Стив е останал тук при роднини.
Думите на Уесли, че няма какво да се каже, се превърнаха в едночасов възторжен разказ. Двадесет подобни на него мъже се бяха влюбили от пръв поглед в красивата му годеница. Уес трябвало упорито да я ухажва в продължение на две години, за да я спечели. Разказваше колко хубава, мила, деликатна е Ким, колко е добра, как обича красотата, книгите и музиката.
Лея стисна халбата толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.
— Ще се жените ли скоро — прошепна.
— Рано напролет, през април. След това тримата заедно със Стивън заминаваме за новия щат Кентъки. Там купих земя.
— Ще напуснеш Вирджиния? — попита учудено тя. — А какво ще стане тук с плантацията?
— Мисля, че Вирджиния не е достатъчно голяма за мен и брат ми. В продължение на тридесет и четири
