— Откога го познаваш? — попита Рийган.
— Винаги — прошепна момичето и се облегна на възглавниците.
Погледна ги с едното си отворено око. Приличаха на ангели. Бяха изключително хубави, с пухкави като облаци тъмни коси и рокли от материя, тъкана от боговете.
— Трябва да си вървя — каза Лея.
Рийган нежно я побутна и постави мокра кърпа на подутото й лице.
— Винаги си познавала Уесли, а само един път си била с него?
Тя се опита да се усмихне с подутите си устни:
— Виждала съм го само два пъти.
Изрече това и сякаш се унесе в полусън.
Госпожа Травис седна.
— Искам да чуя останалата част на тази история. Какво прави Уесли с момиче като това, когато от него се очаква да бъде верен на Нейно Кралско Височество Кимбърли?
— Нейно Кралско — повтори с усмивка Никол. — О, Рийган, нали не си я наричала така пред Уес?
— Не, но един път го направих пред Травис. Глупави мъже! И двамата мислят, че тя е олицетворение на женствеността. Знаеш ли, аз по-скоро бих предпочела да видя Уес женен за това… — тя посочи към обезобразената Лея — отколкото за милата и прелестна госпожица Шоу.
Преди да получи отговор, вратата се отвори и вътре се втурна Бес Саймънс, сестрата на Лея.
— Ще го убия — извика тя. Падна на колене и хвана безжизнената ръка на Лея. — Жива ли е? Ще го убия!
— Тя е жива. Кого имаш намерение да убиваш, баща си, или Уесли — попита Рийган и се надвеси над Бес.
Сестрата избърса една сълза.
— Стареца. Лея получи това, което си просеше от господин Станфорд.
— Ооо…? — с интерес възкликна Рийган, като помогна на кръчмарката да се изправи. — Значи това момиче само се е хвърлило на врата на Уесли?
— О, да. Глупаво момиче — тя погледна мило към спящата. — Би направила всичко за господин Станфорд.
Двете дами заедно я поведоха към един стол.
— Разкажи ни — казаха в един глас.
За няколко минути Бес им разказа цялата история.
— Значи Лея е помогнала на Клей да ме намери на онзи остров — каза замислено Никол.
— И тя е обичала Уесли през всичките тези години? — добави Рийган.
— Това не е истинска любов — отвърна сестрата. — Тя не го е виждала през това време. Но винаги си е мислила, че е влюбена в него.
— Това е по-добре от Кимбърли — сякаш на себе си промълви съпругата на Травис.
— Рийган… — предупредително се обади Никол — не мисля, че харесвам мислите ти.
— Бес — тя весело взе ръката й. — Много добре от твоя страна, че дойде. Кълна ти се, че ще се грижим добре за Лея. — И я изпрати навън.
Облегна се на затворената врата. Очите й блестяха.
— Момичето е спасило живота ти и през всички тези години е било влюбено в Уесли.
— Имаш ли намерение да се намесваш? Това засяга Уесли и Кимбърли. Трябва да заведем момичето у дома, да я излекуваме, да роди детето и вероятно да й намерим работа.
— А какво ще стане с детето на Уесли? Ще допуснем ли то да бъде отгледано от непознати?
— Вероятно Уес и Ким биха могли да го осиновят… — започна Никол, но се спря — това е малко вероятно.
— С тази мила и сладка Кимбърли никак не е вероятно. Съмнявам се дали тя изобщо би понасяла своите деца, камо ли чужди. — Рийган седна. — Погледни я и ми кажи как би изглеждала здрава и чиста.
Никол се поколеба, но направи това, което приятелката й беше поискала от нея. Тя знаеше каква идея се върти в главата й и искаше да я спре, макар да чувстваше, че има право. От месеци се надяваше да се случи нещо, което да предотврати сватбата на Уесли и Ким.
Колкото се може по-безпристрастно тя изучаваше нараненото лице на Лея.
— Има хубави черти. В това състояние не мога да кажа нищо за очите й. Може би никога няма да бъде красива, но не мисля, че би била грозна.
— О, не бихме могли и да се надяваме, че тя ще превъзхожда Кимбърли по хубост. Никол! Мисля, че трябва да настояваме Уес да се ожени за майката на детето си.
— Рийган… Това няма да стане. Травис така ще уреди нещата, че момичето никога няма да има нужда от нищо и тогава не би трябвало Уес да се жени за нея.
— Той би бил по-щастлив с това непознато момиче, отколкото с Кимбърли. Това момиче обича Уес, а аз знам, че госпожица Шоу не може да обича никой друг освен себе си.
— Но Уесли обича Ким — упорито каза Никол, като се опитваше да разбере Рийган. — Той не обича тази девойка. А освен това какво знаем за нея? Може би е по-лоша от Ким?
Другата изсумтя недоверчиво:
— Чу сестра й. Това момиче е можело да води лесен живот в кръчмата, но вместо това е избрала да остане в къщи и да се грижи за братята и сестрите си въпреки побоищата на лудия си баща. Колко души познаваш, които биха направили това? Госпожица Шоу?
— Може би не Кимбърли, но…
— Ние трябва да избираме между Кимбърли и това лишено от любов момиче.
Това накара Никол да се разсмее:
— О, Рийган, ти така преувеличаваш! Думите ти дотук не означават нищо. Уесли сам ще реши.
За миг Рийган се замисли.
— Ако ти и Клей се съгласите с мен, а Травис е на страната на Ким, ние ще постигнем това, което искаме. Уесли винаги прави обратното на това, което Травис го съветва.
— Клей не може да понася Кимбърли — промълви госпожа Армстронг.
— А ти какво ще кажеш за нея?
Никол спря поглед върху Лея.
— Мразя да гледам как страдат хората, които обичам. Уесли дълго време понася упреците и забележките на Травис.
— Не би ли било чудесно да замине в друга страна, на ново място, с нова жена. Това не изглежда обречено на провал. Прилича на истинска възможност за щастие — прошепна Рийган.
— Клей е мислил, че иска да се ожени за Бианка, но съдбата се е намесила и го е свързала с мен.
— Никол, нали ние ще помогнем малко на съдбата?
Очите на Никол се смееха:
— Страхувам се, че да. И страхувам се е точната дума.
Въпреки сдържаността си, Никол най-много искаше да събере Уесли и Лея. Клей погледна жена си в очите и си спомни много добре как е искал да се ожени за една жена, а се е оженил за друга. Много пъти се беше карал с Кимбърли и едва ли би взел нейната страна.
Изпълнен с интимни спомени, той потриваше брадичката си.
— Задължен съм на Уес. Той ми помогна да се отърва от Бианка. Надявам се Лея да докаже, че е по- добра.
— Това ме притеснява.
Когато Клей, Рийган, Никол приближиха до необичайно тихите Уесли и Травис, нямаше нужда да се убеждава който и да било.
— Ти си му говорила! — кипна Травис. — Той мисли, че трябва да се ожени за тази дребна и незначителна уличница. Иска да се откаже от цялото си бъдеще само защото тази хитра и лукава блудна жена е уредила нещата така, че той да й е първият клиент. Ако имаше малко разум и беше изчакал няколко
