минути в църквата, поне двадесет други мъже щяха да признаят, че са били с нея. Чудя се дали всъщност тя не е имитирала девствена кръв и по техните наметала.
Рийган хвана мъжа си под ръка. Не изпитваше желание да говори. Никол застана близо до Уесли, погледна студените му мрачни очи:
— Нали не вярваш на това?
Уес поклати глава:
— Не искам да се женя за нея, но съм длъжен да го направя. Тя носи детето ми.
— А какво ще стане с Кимбърли? — меко попита Никол.
— Тя… — Уес за миг извърна глава — всичко пропадна, когато си признах в църквата.
— Уесли — каза Никол, като хвана ръката му — не познавам момичето, но мисля, че притежава всички качества, които биха я направили добра съпруга.
Уесли изсумтя.
— Тя е плодовита. Да приключим с това.
— За бога, помисли поне още няколко дена — избухна Травис. — Може би ще се вразумиш. Бихме могли да намерим съпруг за момичето. Синът на обущаря си търси съпруга. Той би могъл…
— Травис, можеш да вземеш обущаря и…
— Уесли — прекъсна го Рийган — ще мразиш ли Лея, когато стане твоя жена?
— Ще осигуря за нея и детето всичко най-добро. А сега ще влезем ли вътре при моята — той се усмихна грозно и произнесе с неприязън — невеста.
Лея стана госпожа Уесли Станфорд тази съдбовна събота още преди залез слънце. С някаква вътрешна сила тя се държеше изправена и отговаряше ясно на нервните въпроси на пастора. Не разбираше точно как се случи всичко това. То толкова приличаше на една от мечтите й — да се венчае за мъжа, когото винаги е обичала, че в този момент не чувстваше болката.
Присъстващите бяха тържествени и сериозни и никой от тях не изрече нито дума, когато церемонията свърши. На Лея й помогнаха на постави своя знак до подписа на Уесли в църковния регистър, след това Клей я пое в здравите си ръце и я отнесе в закрития фургон, който чакаше пред църквата. Тя беше прекалено изтощена, за да забележи къде се намира и че новият й съпруг и брат му отказват да я погледнат.
Беше положена в лодка, която пое по течението на реката, а после преместена в друг фургон. Накрая бе поставена нежно в меко и чисто легло.
— Моята стая — изсъска Уесли на Рийган и Клей, докато я полагаха в леглото му. — Аз трябва да замина.
— Да заминеш! С нова съпруга!
Погледът му я спря.
— Ако мислиш, че мога да я гледам всеки ден и да остана разумен и спокоен, значи не ме познаваш много добре. Трябва да замина за известно време и да свикна с мисълта.
Той извади една пътна чанта от дъното на гардероба и натъпка дрехите си в нея.
— Къде отиваш? — прошепна Рийган. — Няма да изоставиш нея и бебето.
— Не, аз знам дълга си. Ще се грижа за двамата, но ми е нужно известно време, за да се примиря с това.
Той с презрение погледна спящата на леглото му Лея.
— Заминавам за фермата си в Кентъки и ще се върна идната пролет. Тогава детето ще бъде достатъчно голямо, за да може да пътува.
Травис не изглеждаше възхитен от тази идея:
— Защо ни ги оставяш? Беше достатъчно благороден, за да направиш от нея честна жена. Жена! Дори не мога да я приема за човешко същество. Вземи я със себе си, за да не ми напомня за твоята глупост.
— Разходите за двамата вземи от моя дял — извика Уесли.
— Да не се разделяме така — помоли Рийган, но Уесли беше вече тръгнал. — Настигни го — каза тя на Травис. — Никол и аз ще се погрижим за момичето. Не се разделяй така с брат си.
Травис се поколеба, докосна бузата на малката си жена и слезе по стълбите. От прозореца на спалнята Рийган видя как братята се прегръщат. След това Уесли тръгна към пристанището и кораба, който щеше да го отведе на запад.
ГЛАВА ТРЕТА
Два дена след като Уесли напусна имението, Лея роди мъртво дете. Тя плака над малкия ковчег. После я отведоха обратно в леглото, където спа в продължение на дни. Събуждаше се само за кратко време, колкото да бъде нахранена.
Когато окончателно се събуди и имаше достатъчно сили да стане, беше сигурна, че се намира в рая. Лежеше в средата на едно легло със светъл балдахин, а стените бяха боядисани в бяло. По тях висяха картини с изображения на кораби с развети платна и ловни сцени. Имаше столове, маси и скринове, каквито не беше виждала никога преди това.
Полюбува се на обстановката и провеси крака от леглото. Беше с боне и брилянтнобяла нощница. Когато престана да й се вие свят, тя с удивление докосна дрехата.
— Какво мислите, че правите — попита една жена от вратата. — Госпожо Рийган — извика през рамо.
Когато Рийган дойде, Лея се бореше с жената, искайки да се изправи.
— Това е всичко, Сали.
— Вие не знаете какви са тези като нея — каза камериерката и бутна Лея по раменете.
Рийган се ядоса:
— Сали — заповяда тя — излез от стаята и по-късно ще поговорим.
Когато останаха сами, Рийган се обърна към Лея, която отново се опита да седне.
— Трябва да си почиваш.
— Трябва да отида да видя малките. Старият ще ги остави да гладуват.
Нежно, но със сила Рийган накара Лея отново да легне.
— За това сме се погрижили. Травис и Клей ходиха до фермата ви и настаниха всичките ти братя и сестри при различни семейства. Колкото до баща ти — никой не го е виждал след случката в църквата. Единственото, което се иска от теб сега, е да си почиваш, да се храниш и да оздравееш. Когато се почувстваш по-добре, ще посетиш семейството си. Време е да хапнеш.
Лея озадачено гледаше как един красив дървен поднос бе положен на краката й.
— Не знаех какво обичаш и затова поръчах разнообразни неща — каза Рийган и повдигна сребърните похлупаци, за да покаже ароматната гореща храна.
— Аз… — Лея започна да заеква. Рийган я потупа по ръката:
— Яж толкова, колкото можеш и ти харесва. После искам хубаво да поспиш. Искаме да понапълнееш, преди да се заловим за работа. Нощното гърне е под леглото.
Рийган напусна стаята й.
Лея се нахвърли на храната с двете си ръце. Ядеше така, както винаги и толкова бързо, колкото можеше. Не забеляза как по завивките остават мазни петна. Когато свърши, използва нощното гърне. Изсипа съдържанието му през прозореца, както правеше у дома. После се върна в леглото и заспа. Така и не разбра за реакцията на Травис, когато разбрал какво се е случило със съдържанието на гърнето.
В продължение на десет дни Лея не прави нищо друго, освен да почива и яде. Когато последиците от побоя изчезнаха, Рийган я огледа замислено. Разказа й за отпътуването на Уесли за Кентъки, като се преструваше, че той поначало е имал намерение да направи това.
Лея се научи да оставя нощното гърне на камериерката, но не събра смелост да излезе от спалнята. Седеше на прозореца и наблюдаваше ярките сгради, които се простираха в плантацията на Травис. Видя стотиците хора, които работеха и почувства неспокойствие.
— Кога ще започна работата, за която споменахте? — попита тя.
