P.S. Лея наистина е много добра. В нея няма нищо отвратително, макар че идва от блатото. Моля те, не я бий.
— Да я бия! — Уесли се слиса. — О, господи, глупави жени! Може да те бия до посиняване, само да си още жива!
Той смачка бележката и излезе от къщи. С няколко бързи стъпки се метна на коня и се втурна към града.
Лея беше доста нервна по пътя към магазина на Макалистър, където беше тържеството. Не беше много подходящо за нея да се движи сама без придружител.
— Лея — извика някой.
Джъстин Старк беше застанал отвън и се забърза към нея, за да й помогне да слезе от коня.
— Къде е този твой съпруг, който те държи заключена далеч от нас? Не те изпуска от поглед, нали?
— Уесли… Трябва да свърши нещо. Ако приключи навреме, ще дойде.
Лея говореше без да погледне Джъстин в очите. Той я хвана за ръка.
— Не питам за това. Уес губи, а ние печелим. Ела да танцуваме. Нека да покажа на всички, че съм с най-красивото момиче в целия щат.
Магазинът беше разчистен и осветен. Като че ли бяха взети всички фенери в града. В единия край на голямото помещение имаше четирима цигулари, а в другия беше опъната дълга, дълга, отрупана с храна маса.
— Трябваше да донеса нещо — промърмори Лея.
— Красивото ти присъствие е достатъчно.
— Лея! — възкликна до нея Кимбърли. — Ти си тук? А Уесли…
— Ще ни извиниш ли? — каза Лея на Джъстин и поведе Кимбърли към един ъгъл.
— Видя ли Уесли? Какво каза той? Беше ли много сърдит?
— Кимбърли — бавно каза Лея — пила ли си?
— Толкова малко, че не си струва да се споменава. Бащата на Джъстин приготви чудесно питие. Само една глътка от него ме кара да се отпускам. Толкова съм изнервена, а Джон едва ми говори. Не мислиш ли, че Джъстин изглежда много хубав тази вечер? Всъщност всички мъже изглеждат прекрасно. Всички с изключение на съпруга ми.
— Кимбърли, искам веднага да хапнеш нещо. И за бога, престани да приказваш.
Със сила Лея поведе Ким към отрупаните маси.
— Лея — каза Линет Макалистър и я погледна така, сякаш вижда призрак. — Не вярвах, че ще дойдеш.
— Каква красива рокля — каза Агнес Емерсън. — Това снимката на майка ти ли е? — тя посочи брошката й.
— Подарък ми е от една приятелка. Може ли да взема една чиния храна за Ким. Бих искала някой да я наблюдава дали ще изяде всичко. Аз трябва да разговарям с Доул Старк.
Агнес погледна Ким и веднага разбра.
— Кажи на Доул няколко думи и от мое име — извика тя след Лея.
Доул си седеше на обичайното място пред камината. Единствената разлика беше, че столът му бе обърнат с лице към танцуващите. Лестър Сорей беше седнал до него. Побутна го, когато видя, че Лея приближава към тях.
— Да, госпожо — каза Доул — какво да направя за теб?
— Искам да те помоля да не даваш повече на Кимбърли Хамънд от това, което си й дал.
— Тази млада дама със сигурност издържа на пиене — каза той учудено. — Мислех, че ще пресуши цялата кана.
Лея го погледна гневно.
— Къде е съпругът ти? — попита Доул. — Не мислех, че ще ти позволи да дойдеш.
Лея избягна отговора и го погледна.
— Добре — продължи Доул. — Няма да й давам да пие повече. Срамувам се, че го направих. Тази малка дама има добри възможности.
— Госпожа Станфорд?
Лея се обърна и видя Джон Хамънд.
— Мога ли да те поканя на този танц?
Лея хвърли един бърз поглед, за да види дали Ким се храни и пое предложената ръка.
Уроците, които беше вземала, не я бяха подготвили за тези буйни народни танци. Когато свършиха, тя си вееше с ръка.
— Какво ще кажеш за глътка въздух? — очите на Джон весело потрепваха.
— Наистина имам нужда — разсмя се Лея.
Навън звездите мигаха над главите им. Прохладният въздух я омайваше и тя много се радваше, че беше дошла на танците. Особено като си помислеше за забраната на Уес.
— Бих платил, за да узная мислите ти.
Тя му се усмихна.
— Просто си мислех колко е хубаво, че дойдох.
— И аз — каза Джон сериозно. — Отдавна исках да поговорим. Всъщност искам да се посъветвам с теб. Знам, че Кимбърли е нещастна, но честно казано не знам защо, нито как да я направя щастлива. Положих много усилия, за да бъда търпелив. Когато се върна от работа, няма готова вечеря. Седмици ми отне да я науча да пържи яйца за закуска. Направих всичко възможно да бъда снизходителен и милостив с нея. Разбрах, че не е свикнала с много работа. Но каквото и да върша за нея, тя винаги е обидена и недоволна. Трябва да ми повярваш, аз наистина обичам съпругата си и ако мога да си позволя да издържам прислуга, с радост бих наел. Но не мога. Знам, че двете сте приятелки и си помислих, че е споделила нещо. Моля те, помогни ми!
Лея не беше съвсем сигурна, но й се стори, че вижда в очите му сълзи. Проклета Кимбърли, помисли си. Нейният мързел е причинил толкова нещастия на този мил мъж.
— Не ми е казала много — излъга Лея.
— Но все пак нещо е споменала? Каквото и да е? — гласът му беше пълен с отчаяние. — Ако науча точно от какво се е оплаквала, може би ще успея да направя нещо. Аз наистина искам да я направя щастлива.
— Бракът по принцип не й тежи — започна бавно Лея. — Но работата не й харесва.
Джон се усмихна.
— Колко си мила. Няма ли нещо… по специално, от което да се е оплакала?
— Джон — каза Лея и постави ръка върху неговата. — Аз наистина искам да мога да ти помогна. Кимбърли ми е приятелка, но знам, че с нея е много трудно да се живее. Ще поговоря с нея и ще се опитам да направя нещо. Искам двамата да бъдете щастливи.
— Моля те, опитай се да я убедиш, че я обичам.
— Ще се постарая. А сега нека влезем вътре.
С широка усмивка Джон й предложи ръката си.
— Трябва да си чула дузина пъти тази вечер, че изглеждаш чудесно. Зеленото много отива на очите ти. Да не би случайно портрета на брошката да е на майка ти?
Лея направи лека гримаса. Спомни си, че майка й никога в живота си не е носила копринена рокля.
— Всъщност Кимбърли ми я подари. Може би е снимка на някой от нейното семейство.
— А, да, вероятно съм я виждал преди, но не си спомням. Много мило от нейна страна да ти направи подарък, нали? Вероятно може да ти разкаже историята на жената от снимката и ти ще ми я разкажеш. Като че единствения начин да опозная съпругата си е чрез трето лице.
