Сърцето на Лея се сви от жал. Искаше й се да удари Кимбърли за това, че не се държи добре с този мил човек.
— Извини ме — каза тя, когато влязоха вътре и тръгна право към Ким.
— Ти говореше със Джон — войнствено каза приятелката й преди Лея да проговори. — Той за мен ли те разпитваше?
— Да. Бедният човек работи по цял ден, за да те направи щастлива, а ти си толкова нелюбезна с него.
— Лея — започна Кимбърли, но в този момент Джон застана пред нея и протегна ръка.
— Ще танцуваш ли с мен? — попита той с копнеж в гласа. Ким пребледня.
— Да — прошепна и пое ръката му.
Лея наблюдаваше как се присъединиха към другите. Всеки път когато Ким приближеше към Джон, навеждаше глава. Накрая на танца тя съвсем престана да се усмихва.
— Не можеш цяла нощ да стоиш облегната на тази стена — каза Джъстин. — Очаквам всеки момент съпругът ти да връхлети и да те прибере далеч от всички нас.
— Страхувам се, че очаквам същото. Мислиш ли че можем да похапнем, вместо да танцуваме? Настроението ми за танци се изпари.
— Това има ли нещо общо с Джон и Ким? Наблюдаваш ги от дълго време и се мръщиш.
— Не обичам да гледам как някой страда.
— Ким може да направи всекиго нещастен. Съжалявам Джон, задето трябва да живее с нея. Ъх, ох, мисля, че връхлита буря.
Към тях, гневен като ураган, приближи Уесли. Памучната му риза беше напоена с пот, а косата полепнала по лицето му.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Тръгвай с мен — каза Уесли през зъби и впи пръсти в ръката й.
— Моля да ме извиниш — учтиво каза Лея на Джъстин. Уесли я дръпна рязко.
Лея прекосяваше стаята и се опитваше да кима и да се усмихва на хората. Искаше да изглежда като че просто излиза навън със съпруга си, а не че той я влачи. Но гневът вътре в нея непрекъснато растеше. Скоро щеше да избухне.
— Качвай се на коня ми — изкомандва Уесли веднага щом излязоха.
— Мислиш, че можеш да спасиш остатъка от репутацията си? Нека ти кажа, Уесли Станфорд, твърде късно е за това. Всички вече ме видяха и знаят, че негово величество господин Станфорд от величествената плантация Станфорд има съпруга от блатата на Вирджиния. И знаеш ли какво — никой не беше отвратен, никой не си избърса ръцете, след като се докосва до мен.
— Полудяла ли си, Лея? Не разбирам за какво говориш.
— Говоря за това, че съм Саймънс. Ето какво. За това, че се срамуваш от мен и не ми даваш да се показвам пред хората.
— Не желая… — той поклати глава. — Все още не разбирам. Да отидем у дома и да поговорим.
Тя отстъпи.
— Да си отидем и да ме вкараш в леглото си, това ли искаш?
Той се усмихна.
— Не бих имал нещо против.
— Ти…!
Тя сви юмрук и го удари в корема. Уесли не помръдна.
— Какво става с теб, за бога?
— Ти ми забрани да отида на танци. Мислиш си, че можеш да ме държиш у дома вързана с верига за леглото ти и за кухнята. И питаш какво не е наред? Може би си мислиш, че само богатите имат чувства? Убеждавах те, че и аз имам гордост, макар че съм Саймънс.
— Жени — изсъска той. — Лея, не се срамувам от теб. Не знам откъде са ти дошли тези глупави мисли в главата. Ти си красива и тази вечер без съмнение няма по-хубава жена тук. Но точно в този момент аз не желая около теб да има толкова много хора.
— Защото не зная как да се държа ли? Може би защото не живея според правилата на Станфорд?
— О, велики боже! Та това е и твоето име. Поне един ден от живота си бих искал да мога да разбирам жените. Поне една от тях. Лея, моля те да дойдеш с мен у дома веднага.
— Защо — попита тя сърдито. — Защо искаш да ме скриеш?
— Не искам да те скрия. Е, добре, може би искам. — Той се усмихна прелъстително и се приближи до нея. — В къщи можем да си устроим собствено празненство.
— Единствения начин да дойда с теб е да ме носиш. Аз ще ритам и ще викам, а това още повече ще навреди на репутацията ти.
Той се обърна за миг. Когато отново я погледна, лицето му беше объркано и недоумяващо.
— Лея, не знам защо си толкова разстроена. Аз не ти забраних да дойдеш на танците защото се срамувам от теб и защото не искам да ме виждат с теб. Далеч не е това причината. Няма нищо, което да искам повече от това да бъда с теб. Но точно сега има причини, поради които предпочитам да си близо до мен у дома.
— Какви причини?
— Не мога да ти кажа, но веднъж завинаги искам да те накарам да ми се довериш.
Тя му се усмихна неприятно.
— Не трябва да отгатвам защо искаш да дойда с теб у дома. Аз знам. Ти каза, че ти е неприятна дори мисълта да бъдеш женен за някоя като мен.
— Аз ли казах това! — възкликна той. — Кога?
— Ти го каза на брат си Травис, а Рийган и аз те чухме.
Двама разгорещени танцьори излязоха навън. Уес сграбчи Лея и я придърпа в сянката. Беше я притиснал с крака.
— Добре, малка дива котка такава. Сега ме изслушай! Омръзна ми да ме наричаш най-големия сноб на века. Ти си сноб, Лея. Повече от мен те е грижа за това в каква обстановка са израснали другите. Да, казах на Травис, че ми е неприятна дори мисълта да бъда женен за теб, но не защото не мога да понеса да живея с една Саймънс.
— Ха! — Лея се опита да погледне настрани, но той обърна лицето й към себе си.
— Аз исках жена ми да се нуждае от мен. Доколкото ми беше известно, Кимбърли се нуждаеше от мен повече от всеки друг. Аз исках жена като Ким, а вместо това получих жена, която може да ръководи ферма, да гледа деца, да се справя с лудия си баща. Ти, Лея, като че нямаше нужда от никого. Караше ме да се чувствам ненужен.
— Аз? — прошепна тя. — Как можеш да се чувстваш ненужен?
Той опря нос до нейния.
— Защото ти никога не ме помоли дори за едно проклето нещо — развълнувано каза той. — Присъедини се към разбойниците и дори не ми спомена за това. Спомняш ли си, когато миналата седмица коминът падна? Ти го поправи сама и дори не бих узнал за това, ако Оливър не те беше видял да висиш на една стълба и да поставяш камъни. Ти дори ми отне грозната жена, за която се ожених и я превърна в красавицата, която си сега. — Той се спря и погали спусналата се по лицето й коса. Отметна я назад. — Трябваше ми много време, за да разбера, че се нуждаеш от мен много повече от Кимбърли. Тя винаги ще се приземи на краката си, а ти, моя малка съпруго, ще се замесиш в някоя неприятност веднага щом прескочиш прага на къщата.
Лея се опитваше да разбере думите му.
— Но Ким е дама, а аз…
— Ти си ми съпруга и също като мен си Станфорд. Ако аз имам благороден произход, то същото се отнася и за теб.
Тя се отдръпна от него.
— В такъв случай защо не искаше да те видят с мен на празненството? Защо ме криеше в къщи?
Последното нещо, което той искаше да й каже, беше за вероятния заговор срещу нея. Без съмнение
