Скоро Лея беше измита, преоблечена и вече готвеше.
— Започвай да разказваш.
— Мисля, че всичко започна още от Стивън. Той казваше, че има два вида жени. Такива, които не могат да изпитват удоволствие, и такива, които могат.
— Ким, защо не ми разкажеш за брошката?
— Ще ти кажа. Всичко е свързано. О, Лея, закълни се, че няма да ме намразиш, когато ти разкажа всичко. Ти си най-добрата приятелка, която съм имала, а някои неща, които съм направила…
— Кълна се, че няма да те намразя, освен ако не продължаваш да отлагаш разказа.
— Както ти казах, Стивън ме накара да мисля, че жените постоянно трябва да се държат като дами. Аз наистина обичах Уесли, но никога не му позволявах много да ме целува. Харесваха ми целувките му, но се страхувах, че ако той разбереше това, щеше да престане да ме мисли за дама и нямаше да се ожени за мен. О, Лея, понякога ми беше много трудно да го отблъсквам. Целувките му бяха толкова хубави, те са…
— Би ли пропуснала тази част от разказа — прекъсна я Лея.
— Лея, това е онази част, която и на мен не ми харесва. Когато Уесли ми каза, че ще остане с теб, аз бях много, много сърдита. Всъщност бях побесняла от гняв. Беше толкова нечестно. Аз винаги се въздържах и винаги се държах като дама, докато вие двамата се измъквахте през нощта и носехте храна — о, да, аз знаех за това. Вие също се търкаляхте в калта, ти въобще не беше дама, а спечели мъжа.
Спря се и погледна Лея умолително.
— Бях толкова ядосана, че забих игла в задницата на коня и фургонът се спусна надолу. Мислех, че си вътре. О, Лея — проплака тя и зарови лице в ръцете си. — Толкова много те мразех, че исках да те убия.
Лея прегърна раменете на Ким.
— Сякаш нещо ме накара да сляза от фургона. Изобщо не си ме наранила. Може би на твое място и аз щях да постъпя така. А сега яж яйцата си и разказвай по-нататък.
— Джон Хамънд видя как забивам иглата в коня. Когато припаднах — а това беше единствения път, когато наистина припаднах, той ми каза, че няма да каже на никого. Но след това…
Тя отпи голяма глътка мляко.
— Той наистина е ужасен човек, Лея. Каза, че ще разкаже на всички какво съм направила, ако не се омъжа за него.
— Той те е изнудвал? — попита слисано Лея и седна насреща й. — Но защо? Защо ще иска от теб насила да се омъжваш за него. Сигурно е знаел, че го ненавиждаш.
— Много пъти сама съм си задавала този въпрос. Не го харесвах много, защото ме накара насила да му стана жена. Направих всичко, за да го накарам да съжалява.
Тя се усмихна, като гледаше филията с масло.
— Искаш ли да ти кажа една тайна, Лея. Аз мога да готвя. Никога не споменах за това на Уесли, защото Стивън ми каза, че истинските дами не го правят. А по време на пътя ти винаги изгаряше от желание сама да вършиш всичко.
— И съм те накарала да се чувстваш ненужна? — попита Лея.
— Можеш да накараш и шестима да се чувстват полезни. Както и да е. За да накажа Джон, аз отказвах да върша каквото и да е. Той беше… много нелюбезен нощем. Аз нищо не знаех за любенето, докато Джъстин…
— Какво ще кажеш за брошката? Това не е ли преди случката с Джъстин.
— О, да. В къщата на Джон ми беше много скучно. По цял ден го нямаше и понеже не исках да се занимавам с никаква къщна работа, нямаше с какво да се забавлявам. Джон има кабинет и винаги го държи заключен. Веднага след женитбата той ми каза никога, никога да не влизам там.
— И разбира се, ти си влизала там — усмихна се Лея.
— Всеки ден. Всъщност това нямаше значение. Изобщо не ме беше грижа дали ще ме залови или не. Вече се бях заклела да прекарам живота си с него и нищо по-лошо не можеше да ми се случи. Доста време тършувах, докато намерих ключа. След това всеки ден отключвах, претърсвах стаята и после го връщах на същото място.
— Какво търсеше?
— Каквото и да беше скрито там, той не искаше аз да знам за него. Нищо не бях намерила до момента, в който открих скрит килер.
— Скрит?
— Зад един рафт с книги. Трябваше само да го отместя. Вътре имаше много красиви неща: бижута, красиви малки кутийки и някои книги. Аз се ядосах много, защото мислех, че крие тези неща, за да не ги дели с жена си.
— Ти си помисли това? Какво те накара да промениш решението си?
— Реших, че след като аз не мога да нося бижутата, някой друг ще може да го направи. Той не би крещял на никой друг така, както крещи на мен. Освен това ти винаги така хубаво отвръщаш на мъжките упреци. През цялото време се опълчваш на Уесли. Никога не можах да разбера това, как ти винаги му говориш такива ужасни неща, а той винаги е мил с теб.
— А брошката?
— Мислех, че на портрета е някой от роднините на Джон. Знаех, че много ще ти отива на зелената рокля, която ти така лекомислено развали, докато чистеше камината. Е, добре — каза, като видя, че Лея присвива очи. — В следващия момент чух как онази глупава жена крещи, че ти си откраднала брошката на Джон. Той ме сграбчи за ръката, наговори ми ужасни неща и ме изведе навън. О, Лея, толкова бях изплашена.
— Какво стана после?
— През целия път Джон не ми проговори. Заключи ме в кабинета си и го чух как се отдалечава на коня си. — Изведнъж погледът на Ким стана унесен. — Точно тогава дойде Джъстин и ме спаси.
— Спаси? Не ти ли беше малко сърдит?
— О, да, беше бесен. Крещеше ми и ме наричаше с най-ужасни имена. Винаги съм знаела, че той не ме обича особено, но нямах представа, че ме ненавижда. Той ми крещеше и стискаше гърлото ми, а аз се опитвах да му покажа библиотеката и скрития килер. Нужно ми беше много време да го накарам да ме чуе. След това той ми помогна да отместим библиотеката.
— И Джъстин видя всичко вътре?
— Много повече. И докато беше вътре, Джон се върна.
— Кимбърли, къде е сега Джъстин?
— Наближавам до това. Джъстин нямаше никакви ключове, а там всички врати имат ключалки. Не е като у вас. Джон беше заключил навсякъде и Джъстин трябваше да счупи един прозорец и да разбие вратата на кабинета, за да стигне до мен. Ние двамата се скрихме в килера, вкопчени един в друг — тя въздъхна — докато Джон се разхождаше из къщи. Когато чухме да потегля, Джъстин предложи да излезем оттам. Излязохме и отидохме в гората. Беше тъмно. Джъстин искаше да му разкажа за всичко, което се намираше в килера. Той нищо не бе видял, защото Джон отново се върна и трябваше да поставим книгите на мястото им. Така че — тя се спря и пое дъх. — Аз му разказвах и изведнъж той наистина се развълнува и започна да ме целува. Толкова ми беше омръзнало да се въздържам с Уесли и дори с Джон, че просто му се отдадох. Изведнъж разбрах, че се любим. Беше толкова, толкова прекрасно, Лея. Никога не съм и мечтала…
— Какво каза, че е накарало Джъстин да те целува?
— О, нещо съвсем обикновено.
— Какво?
— А, да, снощи по време на танците Джон ми каза, че не е добър танцьор. Но аз казах на Джъстин, че това е лъжа, защото съм намерила скрит вестник в килера, където пишеше, че е бил учител по танци в Сент Луис.
— Кимбърли — прошепна Лея, — а сега къде е Джъстин?
— Той каза, че е видял Уес да тръгва за Лексингтън, за да открие жената, която е собственица на брошката. Джъстин каза да дойда при теб и да останем тук с Бъд и Кал, а той ще остане да чака завръщането на Джон.
