— Кимбърли — каза Лея колкото се може по-спокойно. — Мисля, че Джъстин е в опасност.
— Вероятно — отвърна Ким. — Джон много ще се разстрои, като разбере, че го напускам и че Джъстин ме обича. Нали ти споменах, че той ми каза, че ме обича. Той дори го каза в молитва. Той каза:
— Ставай, Кимбърли — изкомандва Лея. — Остави чиниите където са. Отиваме да вземем Бъд и Кал и да се опитаме да помогнем на Джъстин. Почакай, трябва да оставим бележка на Уесли.
— О, не, не аз — каза Ким, като отстъпи. — Джъстин ме принуди да му кажа всичко за последното писмо, което написах на Уес. Каза, че е отгатнал, че Уес не те пуска на танците, за да може да те закриля. Ако не ме беше накарала да го извикам, нямаше да види брошката и нищо нямаше да се случи.
Лея пристъпи към нея.
— Ако ти не се бе опитала да ме убиеш, Джон нямаше да те принуди да се омъжиш за него. Ако ти не си пъхаше носа навсякъде, не би намерила скривалището на Танцьора и ако ти…
— Разбирам, Лея — тя изведнъж просветна — ако това не се беше случило, аз нямаше да узная, че Джъстин ме обича и нямаше да прекараме нощта заедно. Да бъдеш омъжена за някой като Джъстин сигурно е почти толкова хубаво, колкото да се намираш в рая.
— За това ще говорим по-късно. — Лея извади от чекмеджето хартия, перо и мастило. — Сега пиши каквото ти кажа:
Скъпи Уесли,
Надявам се това писмо да не те разсърди като предишното. Този път съм невинна. Дори не знам за какво говори Лея. Тя каза да ти кажа, че съпругът ми Джон е бил учител по танци и че Джъстин, мъжът, когото сега обичам, знае всичко и тъй като тебе те няма, Лея и аз ще отидем да помолим за помощ Бъд и Кал, преди да посетим Джон и Джъстин.
Мисля, че ако проумея всичко, каквото се случва, ще се изплаша.
Надявам се пътуването ти до Лексингтън да е било приятно.
— Написа ли каквото ти казах, че отиваме да търсим помощ?
— Точно тук — каза Ким и посочи мястото. — Лея, какво ще правим, ако Бъд и Кал не са си у дома?
— Джъстин се нуждае от помощ — упорито каза Лея. Ким трудно преглътна.
— Страхувах се, че ще кажеш точно това.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Девън Макалистър помогна на жена си да слезе от коня.
— Има ли някой в къщи? — извика той към къщата на Станфорд, която изглеждаше съвсем пуста.
— Уесли каза, че Лея е тук, а Джъстин се грижи за нея. Мислиш ли, че се е случило нещо?
— Нещо не е наред — каза Мак и се огледа. — И защо, за бога, тази крава мучи толкова силно? Искам да останеш тук, Лина. Аз ще проверя какво се е случило.
Лина го видя да се отправя в хамбара и влезе в къщата. На масата имаше мръсни чинии. Изглеждаше като че някой много набързо е излязъл. Нямаше никакви следи от борба. На излизане видя бележката, скрита наполовина под една чиния. Мак връхлетя в къщата.
— Казах ти да чакаш навън — сряза я той. — Тук няма жива душа. Нито една от кравите не е издоена. Животните не са нахранени. Какво намери там?
— Мисля, че Лея и Кимбърли са в беда — прошепна тя и прочете на глас бележката.
— Значи Джон Хамънд е Танцьорът — каза замислено Мак.
— Девън — прошепна Линет — Бъд и Кал ще идват днес у нас. Така че Лея и Кимбърли няма да ги намерят у тях.
— Убеден съм, че тези двете няма да тръгнат след Танцьора съвсем сами. Ти как мислиш? — попита той със съмнение в гласа. Изобщо не даде възможност на жена си да отговори.
— Качвай се на коня и се връщай в града възможно най-бързо. Изпрати някой след Уес, и друг, който да дойде тук. А ти… — гласът му стана заплашителен — ти оставаш в Суитбрайър. Не ми харесва това, което става.
— Девън, мисля, че първо трябва да потърсиш помощ.
— Няма време — това беше единственото, което каза преди да я целуне по бузата и да потегли.
Лея и Ким достигнаха къщата на Хамънд. Беше почнало да се смрачава.
— Сигурна ли си, че трябва да направиш това сама? — прошепна Ким, когато Лея слезе от коня недалеч от сградата. — Джъстин е здрав и силен и е наясно какво върши.
— Слез и замълчи. Аз не съм сама. Поисках помощ — каза тя в своя защита. — Освен това имам теб.
— Едва ли е същото — каза Ким и слезе от коня.
Привързаха конете си далеч от къщата и крадешком се запътиха към нея. По отблясъците в прозорците разбраха, че всяка една свещ и всички фенери вътре са запалени.
В хладния сумрак отекна изстрел. Те се спогледаха и инстинктивно се завръщаха обратно към конете.
— Да вървим — изкомандва Лея и задърпа Ким обратно към ярко осветената къща.
Пресякоха двора и клекнаха под един прозорец. Вътре всичко изглеждаше напълно нормално. Никой не се виждаше.
— Къде е стаята с тайника? — прошепна Лея.
Ким очевидно беше доста изплашена, за да говори. Успя да посочи един отдалечен прозорец.
Лея хвана Ким за ръка и тръгна наведена покрай стената на къщата. Стараеше се главите им да се намират по-ниско от прозорците. Предпазливо се надигна, за да огледа къщата. Това, което видя, я накара да настръхне. На пода в локва от кръв лежеше Джъстин. Изглеждаше мъртъв.
Приведе се отново.
— Джъстин — едва успя да прошепне.
Изведнъж Ким се изправи, огледа се и много бързо се наведе отново.
— Джон може да ме е видял — каза.
— Трябва да се скрием. — Лея огледа непознатото място. — Но къде?
— Последвай ме.
Ким се изправи. Повдигна си полата и изключително бързо се втурна към гората.
Лея я последва. Тичаше бързо. Сърцето й започна бързо да бие. Дишаше тежко.
Веднъж навлезли в гората, Ким продължи да бяга. С лекота прескачаше паднали дървета и отстраняваше къпини и трънаци.
— Почакай, спри за минутка!
Тя се подчини с нежелание. Очите й бяха подивели от ужас.
— Къде отиваш? — попита Лея.
— В гората.
— Да, но къде? Сигурно имаш нещо предвид.
— В гората — повтори тя озадачено. Мръщеше се и се задъхваше от дългия бяг.
— Но… — започна Лея, но не можа да довърши, защото отекна изстрел и куршумът се заби в едно дърво близо до нея, на няколко инча от главата на приятелката й.
Нямаше нужда някой да им казва отново да тичат. Сега вече за Лея нямаше никакво значение накъде са
