се запътили.
Те бягаха докато краката ги заболяха, а дробовете им не смогваха да поемат толкова въздух. Лея хвана Ким за ръка.
— Да спрем и да си починем. Трябва да установим къде сме и да се върнем обратно в Суитбрайър.
— Не знам изобщо къде се намираме. А ти?
— Не мога да разбера, преди да видя слънцето да изгрява. Виждаш ли тази тъмна дупка? Това пещера ли е?
— Не обичам пещерите — каза Ким през зъби.
— Да, но можем да се скрием тук, да дремнем и на сутринта да потърсим обратния път.
— Не можем ли да останем тук, без да влизаме в онова място?
— С тези светли рокли Джон ще ни забележи веднага. Трябва някъде де се скрием. Хайде, да се изкачим.
Не беше лесно да се покатерят по канарата, но те го направиха за рекордно бързо време. Когато се вмъкнаха в малката варовикова пещера, Лея се облегна с облекчение.
Не беше казала на Ким, че най-много се страхува да не би горе да има мечка. Но пещерата беше празна. Беше дълбока около десет стъпки, широка петнадесет и висока осем.
Лея се обърна към Ким с усмивка:
— Успяхме.
Скоро усмивката изчезна от лицето й. Отвън се чу гласът на Джон Хамънд.
— Глупавата ми малка жена и глупавата й приятелка сами се хванаха в капана — каза той с удоволствие в гласа.
Думите му отекваха и те не можеха да преценят колко близо до тях се намира.
— Кимбърли, дадох ти възможност да се присъединиш към мен. Всъщност те избрах, защото те видях как се мъчиш да убиеш някой, който седи на пътя ти и реших, че нямаш никакъв морал.
Ким силно се беше притиснала до стената на пещерата. Тя бързо отправи поглед към Лея.
— Но моята съпруга — продължи Джон — ме разочарова. Сега твоят любовник, о, да, аз знам за него! Сега любовникът ти лежи мъртъв в нашата къща. Каква трагедия ще бъде за целия град, когато разбере, че две жени и Джъстин умират в една и съща нощ. А аз ще бъда скърбящият съпруг.
— Помогни ми да съберем камъни — прошепна Лея. — Да направим купчина. Може да успеем да го задържим известно време.
Ким започна да трупа камъни близо до входа.
— Той не може да влезе от друго място, освен оттук. Ние ще го видим ясно. Ако започне да стреля, лягай на пода — нареди Лея.
Другата кимна с глава в знак на съгласие. С усмивка на лице и пистолети в двете ръце, Джон се появи на входа. Луната го огряваше.
— Сега — заповяда Лея, когато го видя да пристъпва напред.
Жените започнаха да хвърлят камъни с двете си ръце.
Изумен, Джон сви глава между раменете си. Изохка, когато камъните го улучиха. Започна да стреля. Двете залегнаха на земята. Куршумите свистяха над главите им. Те не преставаха да мятат камъни.
Кимбърли запрати със сила един камък по главата на съпруга си. От слепоочието му шурна кръв.
Той се запъти обратно с клатушкане. Бързо се скри от погледа им.
— Вие, кучки! Мислите се за умни! Да видим колко време ще издържите без вода и без храна. Когато сте готови да се предадете и да умрете от бърза смърт, само кажете. Аз ще ви чакам.
Ким седна зад останалата купчина камъни.
— Ще умрем, нали?
— Не, разбира се — рязко отвърна Лея. — Ким, трябва да бъдеш смела.
— Смела? — отчаяно попита Ким. — Лея, не знам защо ме мислиш за страхливка. Но твоята смелост винаги те забърква в неприятности. А моята страхливост ме държи в къщи в безопасност.
— В безопасност в къщи, със съпруг убиец и крадец! Остави се да те изнудят, нали? Сключи брак, защото се страхуваше да не разберем, че си се опитала да ме убиеш. Ако не беше толкова страхлива, ако не вършеше всичко толкова тайно, без да привличаш вниманието, нямаше да откриеш тайника на съпруга ти и сега нямаше да сме тук. И още повече…
— Вече чух мнението ти, Лея. Вероятно и двете трябва да се променим. Когато се оженим с Джъстин, ние ще…
— Джъстин — Лея постави ръката си върху тази на Ким — е мъртъв.
— Не е — убедено отвърна Ким. — Щях да усетя, ако беше мъртъв. Може да ти изглеждаше мъртъв, но не е.
В гласа й имаше нещо, което накара Лея да й повярва.
— Ким — каза тя меко — това, което Джон не знае, е че оставихме бележка на Уесли. А ако Джъстин е все още жив, ще свидетелства. Дори да бъдем убити, той няма да се измъкне безнаказано.
— Нека кажем на Джон — каза Ким и се изправи. — Той ще трябва да ни пусне.
Лея я дръпна обратно.
— Сигурна съм, че почтеният ти съпруг ще се усмихне на тази новина и ще ни пусне веднага. Може би дори ще се ръкува с нас.
— Права си, Джон има ужасен нрав — каза мрачно Ким. — Той вече е убил много хора и ще убие и нас, за да си поддържа формата. Какво, за бога, ще правим, Лея?
Лея се изправи и отиде до другия край на пещерата. По стените се процеждаше вода. Уесли, мислеше си, какво би искал Уесли тя да направи? Спомни си как той й казваше, че се втурва да върши нещата без дори да й мине през ум да поиска помощ. Този път тя беше искала да помоли за помощ Бъд и Кал, но не можа да ги намери. Тогава хукна, като мъкнеше Ким след себе си. Опита се да спаси Джъстин и да залови съвсем сама убиеца. Сега поради суетата си и глупостта си да мисли, че може всичко сама, беше възможно двете с Ким да загинат.
— Какво би искал Уесли аз да направя — прошепна.
— Да го чакаш — отвърна Ким. — Той искаше да го чакаш във фермата, докато се върне от Лексингтън. И тъй като ти не го послуша, мисля че най-доброто нещо е да изчакаме в тази пещера. Моля те да постоим тук без да вършим разни смели постъпки. Моля те, Лея.
— Но какво ако… — тя се спря. — Имаме вода, но нямаме храна. Тук ще стане ужасно студено.
— В гроба вероятно е по-студено. Някой трябва да намери бележката, която оставих. А когато Джъстин се събуди, ще им разкаже, че Джон е убиец. Някой ще дойде да ни потърси.
— Дори Джъстин да е жив, ще трябва да минат седмици, преди да може да проговори. Изглеждаше ми сериозно ранен.
В този момент един камък падна в пещерата.
— Това ли търсите, дами? — изсмя се Джон.
Лея видя, че за камъка е привързано парче хартия. С треперещи ръце тя я развърза.
— Това е писмото, което остави, нали? — попита тя през сълзи.
— Едно от тях — отвърна Ким, без да се притесни особено.
— Едно ли? — възкликна Лея.
— Ти просто си нямаш представа колко подъл е съпругът ми. Някой ден ще ти разкажа какво правеше с мен през нощта. Добре знаех, че ако тръгна с теб, непременно ще се забъркам в някоя неприятност. Когато ти и Уес се измъквахте да давате храна и извършвахте разни добри дела, почти се оставяхте да ви убият. Чух как кучетата почти са ви хванали. Грешката беше твоя, Лея. Ти привличаш повече неприятностите, отколкото стъклото може да привлече прахоляк.
— Колко бележки остави, Ким — прошепна Лея.
— Три. Една на видно място, една под мръсните чинии, знам, че Джон никога не докосва мръсна чиния, и една под възглавницата в спалнята.
— Но аз не те видях. Как…
— Както ти изтъкна, аз мога да бъда и потайна. Сега, Лея, трудно ми е да ти кажа, но ако ти напуснеш тази пещера, аз няма да дойда с теб, колкото и убедителна да бъдеш. Ще остана тук докато истински жив мъж с мускули и надявам се с пушка, дойде да ме спаси. Ако ти тръгнеш, ще го направиш сама.
