Лея огледа грозната, студена, малка пещера.
— Ще минат дни преди някой да дойде.
— Предпочитам да прекарам една седмица в пещерата, отколкото да се върна четири дена по-рано в Суитбрайър с краката напред.
— Аз също — каза Лея, а очите й заискряха.
— Разбираш какво имам предвид. Колко дълго може да издържи човек без храна?
— Имаме случай да разберем това.
Настъпи утрото. Никаква помощ не се задаваше отникъде. Джон Хамънд беше намерил едно високо и безопасно място точно срещу входа на пещерата. Една пропаст ги делеше. Отвреме-навреме той стреляше в празното и изобщо не даваше спокойствие на жените. Те не можеха нито да поспят, нито да си отдъхнат.
— Може би трябва да опитаме… — започна Лея за стотен път, но с един поглед Ким я накара да млъкне.
С настъпването на нощта силите им бяха изчерпани. Джон започна да стреля по-често. Един от куршумите улучи стената на пещерата.
— Да не би да се опитва да разбие стената с куршуми? — извика Лея.
— Насам — достигна до тях един слаб глас. — Помогнете ми докато презарежда пистолета!
Двете се спогледаха и се втурнаха към входа на пещерата.
— Мак! — каза Лея и легна по корем, лазейки към него. Жените го подхванаха и успяха да го вмъкнат в пещерата. Мак се облегна на стената.
— Кракът ми. Не е много зле, но кърви силно. Ще ви бъда много благодарен, уважаеми дами, ако намерите нещо, с което да го превържете.
Те разкъсаха фустите си и го засипаха с въпроси.
— Как ни откри?
— Лошо ли е ранен Джъстин?
— Къде е Уесли?
— Как ще се измъкнем оттук?
— Имаш ли нещо за ядене — попита Ким.
— Почакайте минутка, да погледна раната си. Така си и мислех, куршумът е преминал през крака ми. Така се вкочаних изведнъж, че щях да падна от канарата.
— Много ли те боли?
— Малко. Най-лошото е, че няма да мога да вървя. Ето — той връчи на Ким парче сушено месо от една малка кесийка, която висеше на колана му.
— А сега, дами, да отговоря на въпросите ви. Намерих ви много лесно. Да бяхте искали, нямаше да можете да оставите по-широка диря след себе си. Все едно сте я проправяли с широка брадва. Не знам нищо за Джъстин. Лина и аз отидохме във фермата на Станфорд и тя намери писмото. Изпратих Лина обратно в града да вдигне тревога и изпрати някой да предупреди Уес. През целия ден бях отвън, но трябваше да изчакам да мръкне, за да мога да вляза при вас.
— Не искам да изглеждам неблагодарна — обади се Лея — но защо не тръгна след Джон?
— Той се е заклещил в една дупка на канарата на отсрещната страна на пропастта. За да стигна дотам без да ме усети, трябва да се спусна от върха по въже. А аз нямам въже в себе си. Освен това не съм сигурен дали няма да ме помисли за мечка и да стреля по мен.
— Мечките не живеят в пещерите — каза Ким и се огледа подозрително.
Мак я погледна.
— Не съм мислил, че ще ме улучи, докато се изкачвах. Може би остарявам.
— Мисля, че трябва да… — започна Лея.
— Не я слушай — прекъсна я Ким.
— А ти какво предлагаш да направим?
— Ще седим тук и ще чакаме. Уес и някои други мъже ще дойдат скоро и аз се надявам да бъдат достатъчно умни, за да дойдат добре подготвени. Аз избягах като… Какво по дяволите правиш!
Ким се беше навела напред и го целуна по устата.
— Просто обичам мъжете — каза тя. — Те са толкова разумни.
— Бих помолил за обяснение — каза Мак. — Наистина бих искал да знам как две проклети глупави жени тръгват срещу убиец като Танцьора. Но да ви кажа, отдавна открих, че женските обяснения обикновено ме подлудяват повече от всичко на света. Предпочитам да приказвам с Джон Хамънд, отколкото с вас. Искам и двете да залегнете. Да се свиете колкото се може повече и да не мърдате, каквото и да се случи. Разбрахте ли?
— Аз разбрах — каза Ким тенденциозно.
— Ако имаш някакъв план, може би ще мога да ти помогна — искрено каза Лея.
— Последното нещо, от което имам нужда… — започна Мак.
В този момент Лея изохка от болка и той спря. Ким я беше сграбчила и беше впила нокти в ръката й.
— Лея ще прави точно това, което кажеш, Мак. Нали, Лея?
— Аз просто питах — опита да се защити Лея.
— Сега вървете — разсърди се Мак. Двете жени му се подчиниха.
Мак допълзя по корем близо до входа на пещерата.
— Хайде, Хамънд, колко време ще се занимаваш с две слаби жени и един ранен мъж? Ще си имаш неприятности с нас.
Два изстрела отекнаха в пещерата вместо отговор. Лея и Ким покриха главите си с ръце.
— Това дори не беше точен изстрел — извика Мак.
В продължение на часове Мак викаше, а Джон стреляше в пещерата. На Лея ушите кънтяха. Тя разбра, че гласът на мъжа почва да отслабва. Въпреки забраните на Ким, тя допълзя по корем до него.
— Кракът те боли, нали? Защо не си починеш?
— Искам изцяло да привлека вниманието на Хамънд върху себе си — отвърна той. — Погледни ей там.
В началото тя нищо не виждаше. После на фона на една скала различи фигура.
— Хамънд, ти ли уби Ревис? Чух, че си бил на самото място. Затова ли му каза моето име — викаше Мак.
— Кой е? — прошепна Лея.
— По ръст и фигура прилича на Уесли.
— Много ли си разгневен от това, че две жени те разкриха — извика Лея.
Мак стисна с две ръце гърлото й.
— Никога отново не прави неща, които съм ти забранил. Връщай се обратно в ъгъла.
Лея послушно изпълзя обратно и легна до Ким.
— Видях Уесли — прошепна тя. — Той се спуска по въже. Скоро всичко ще свърши.
— В един или в друг смисъл — каза Ким и зарови лице в ръцете си. — Надявам се нищо лошо да не му се случи.
В следващите няколко минути Лея лежеше като парализирана от страх.
— Моля те, господи, не позволявай нищо лошо да се случи на Уесли. Отсега нататък ще бъда послушна. Никога няма да причинявам неприятности и винаги ще моля за помощ, когато се наложи да поправям комини и да преследвам убийци.
— Ако се измъкнем живи оттук, ще те карам всяка сутрин да повтаряш тази молитва — каза Ким. — Абсолютно съм сигурна, че Уесли ще ни помогне.
Лея не беше усетила, че е изрекла всичко на глас.
— Ако… — започна тя.
— Млъквайте там, двете — каза Мак. Разсейвате ме.
В следващия миг се чуха два изстрела и до тях достигна ужасният вик на падащ човек. Дъхът на Лея секна.
— Кой беше? Не е Уесли, нали — питаше Ким.
