— Не мога да бъда сигурен — започна Мак.
— Лея! — до нея достигна най-милият глас, който беше чувала някъде. — Добре ли си?
— Да — прошепна тя и се затича.
Бързо профуча покрай изправящия се Мак, без да обръща внимание на предупрежденията на Кимбърли. Втурна се към канарата, за да се спусне надолу. Над нея се разнесе гласът на Мак.
— Станфорд, по-добре веднага се качвай горе, защото жена ти тръгва след теб. Казвам ти, че без да се замисли изобщо, ще се спусне след теб по въжето.
— За това колко разум има жена ми, Макалистър, ще си говорим по-късно. Линет е горе на канарата и държи въжето.
— Дявол да те вземе, Линет! — изкрещя Макалистър. — Казах ти да пратиш помощ.
Лея беше на средата на пътя, когато Уесли я пресрещна и я дръпна към себе си.
— Не знам дали да те набия, или да те любя — каза той. — За малко да загинеш. Защо не си остана в къщи?
— Радвам се, че не останах. По някое време Джон е дошъл и е взел една от бележките на Ким. А Джъстин вече беше тръгнал, Бъд и Кал не можеха да ми помогнат, защото не си бяха у дома. И…
— Замълчи, Лея — каза Уесли и притисна с устни нейните.
— Да, сър — послушно каза тя.
Информация за текста
© 1985 Джуд Деверо
© 1995 Екатерина Генова, превод от английски
Jude Deveraux
River Lady, 1985
Сканиране: ?
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: maskara, 2008
Издание: Ирис, София, 1995
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9856]
Последна редакция: 2009-04-19 15:38:45
