— Ела, Лея — каза Рийган.
Хвана я за ръка и я поведе към онази част на къщата, която никога не беше виждала. Минаха през дълги коридори, покрай огромна трапезария.
— Това място има ли край?
— Ще се научиш да минаваш оттук. Отиваме към кабинета на Травис.
— Братът на Уесли?
— Обикновено за Уесли казват, че е малкият брат на Травис.
— Не и аз — уверено каза Лея.
Травис седеше зад огромно писалище. Пред него бяха отворени счетоводни книги. Един чиновник седеше до него.
Рийган накара Лея да застане пред писалището и когато служителят я погледна, остана с отворена уста. Травис видя изражението на мъжа и се обърна към Лея.
— Боже господи! — каза той, като пое дълбоко въздух. — Тя не е…
— Тя е — гордо произнесе Рийган.
— Донеси ни чай — заповяда той на чиновника. — И престани да гледаш глупаво. Ела, седни. Ти си Лея, нали?
Като истинска дама Лея седна на тапицирания стол, който Травис й поднесе. Роклята й леко се разтвори и разкри част от прекрасните й гърди. Травис остана възхитен. Вдигна очи и срещна доволния погледа на Рийган.
— Поналяла се е — засмя се той.
Две камериерки поднесоха чая. Икономът влезе с огромен сребърен поднос. Цялата прислуга гледаше смаяно Лея. Тя седеше спокойно под учудените им погледи. Беше любопитна да узнае кои са тези хора и с какво се занимават.
— Навън! — разпореди Травис.
Всички излязоха. Той наля чай в чаши от крехък порцелан. Вежливо подаде една на Лея.
— Гладна съм — каза тя и шумно премести стола си по-близо до подноса със сладкиши и сандвичи. Звучно духна в чашата си. Сръбна силно няколко пъти и я постави влажна направо върху писалището. После си взе три малки пастички. Смачка ги в чаената си чинийка, обилно ги поля със сметана направо от блестящата каничка и започна да яде с малката си лъжичка този буламач.
Двамата съпрузи и Никол я гледаха смутено. Никол първа се съвзе:
— Имаме още малко да поработим — меко каза тя и отпи деликатно от чая си.
— Това сте успели да направите! — изсумтя Травис. Невъзмутима, Лея продължаваше да яде.
Три дни по-късно Лея вече мразеше тия толкова красиви малки чаши и чинийки, които винаги се изплъзваха от ръцете й. Рийган я заплаши, че счупи ли още нещо от скъпия порцеланов сервиз, ще заплати с живота си.
— Какво значение има как ядеш, след като всичко отива на едно и също място? — отчаяно проплака Лея след поредната забележка на Никол.
— Мисли за Уесли!
Никол използваше тази фраза като лозунг и тя понякога действаше на отчаяната Лея. Името на Уесли я насърчаваше и й даваше сили и търпение да повтаря отново и отново едни и същи неща, докато ги приеме за естествени и придобие обноските на истинска дама. Двете жени бяха научили наизуст цялата история на Лея — за това как се е запознала с Уесли, как го е обикнала и как винаги му е била вярна.
След два месеца намериха Илайа Саймънс удавен в реката. Травис плати за пищно погребение. За първи път след сватбата си Лея видя братята и сестрите си. Всички бяха напълнели, нямаха рани и драскотини и държаха осиновителите си за ръцете. Гледаха Лея с широко отворени очи. Не бяха сигурни дали това е тя. След това се прибраха с новите си семейства. Лея се разплака от радост. Никога на беше виждала малките толкова щастливи.
Около ковчега на баща си бе усетила пронизващия поглед на красива млада дама. По-късно се поинтересува коя е тя.
— Кимбърли Шоу — бе отговорът.
Лея постави чашата си плавно, сякаш винаги е знаела как да се храни, наклони глава към Травис и се усмихна мило.
— Мислиш ли, че новите машини ще увеличат производството на памука? Дали пазара на памука няма да се пренасити, както се случи с тютюна?
Облегнати на удобните си столове, Рийган и Никол гледаха със задоволство протежето си. След месеци упорит труд Лея издържа успешно изпита. Никой никога не бе я учил за какво да говори. Учителките й се ограничаваха в това да поправят стила и произношението й и останаха много изненадани от огромния й интерес към фермерството. Лея никога не се бе учила да чете и разговаряше за това, което най-добре познава — земята.
Рийган установи с неприязън, че съпругът й, който винаги с досада бе слушал за домашните проблеми, сега с възторг поглъщаше думите на Лея относно любимите му поля, коне и ковачницата.
— Утре сутрин може да пояздиш с мен до тютюневите ниви — предложи той на снаха си.
— Не — меко отвърна Никол. — Утре ще я заведа у дома. Твърде дълго отсъствах. А е и време да я облечем.
— На мен ми изглежда облечена — сериозно каза Травис, като гледаше дълбокото деколте на муселинената рокля.
— Травис — повиши тон Рийган, готова да обясни какво точно мисли за многозначителните му погледи.
Никол се засмя и предотврати назряващото скарване.
— Лея трябва да дойде с мен. Най-накрая пристигнаха платовете, които поръчах. Ще започна да я уча как да управлява фермата. Тя трябва да започне на някое малко местенце, преди да се залови с огромната ти плантация.
Травис отпусна смръщеното чело и се усмихна широко. Пое ръката на Лея и я целуна.
— Ще ми липсва хубавото ти лице, но Клей ще се грижи за теб.
Рийган я изпрати до спалнята на Уесли.
— Никол разполага с цяла армия французи, които се грижат за стопанството й. Тя ги познава още от дете. Миналата година с Клей бяха във Франция и ги доведоха със себе си. Шивачката й е шиела дрехи и за кралицата. А сега спи спокойно, защото утре ще ставаш рано. Лека нощ.
Лея се съблече. Роклята, която носеше, беше от гардероба на Никол, добре прекроена и поправена. Облече чиста нощница и се мушна в леглото.
— Аз ще бъда най-добрата съпруга на света — прошепна тя и заспа усмихната.
Още по тъмно на другата сутрин Травис изпрати Никол и Лея до пристанището. За петте месеца при Станфорд Лея бе видяла от плантацията едва толкова, колкото се виждаше от прозореца. Бе прекарала времето си вътре с Рийган и Никол, учейки се как да върви, как да говори, как да се държи, как да сяда и как
