— Сам? Но той е на две годинки! Защо трябваше аз последна да разбера?
— Изглежда Алекс се е боял, че ако разбереш, ще се изложиш на опасност, а може и да загинеш.
Джесика помълча, опитваше се да смели новината. Как е могъл да запази толкова добре тайната си? А тя защо не отгатна истината?
— Ти как разбра?
Елеонор се усмихна.
— От жената, която се грижи за дрехите ти, нищо не можеш скри. Мъжете са уверени, че малки зелени джуджета им перат дрехите и ги подреждат в шкафа. На Алекс и до днес не му е минало през ума, че на два пъти съм му прала и съм му крила черното трико. Трябваше да го окачвам под нощницата си да съхне.
Джес изгледа през трепкащи клепачи сестра си, после се обърна към Софи.
— А вие?
— Познавам го от Италия. Знаех, че никога не е боледувал от треска.
— А Нат? — обърна се Джес към Елеонор.
— Доколкото мога да си обясня, Сойер е пращал Нат да разбере кой се крие зад маската на Черния отмъстител. Нат е вървял тайничко по петите на Алекс… Нали го знаеш как никне, където не си го сял.
— Значи затова Нат и Сам бяха в непрекъснат възторг от Алекс — проумя най-сетне Джес. През живота си не се беше чувствала толкова глупава. — Но Сойер се изказва винаги толкова саркастично за Алекс — каза с надеждата, че не е единствената, която не е знаела.
— Алекс не допуска, че баща му знае тайната, а господин Монтгомъри предпочете да не разсейва заблудата на сина си, че баща му нищо не подозира. Мисля, че според Сойер, щом Алекс няма доверие в него, и той не бива да проявява доверие към своя син. В семейство Монтгомъри мъжете умеят да пазят тайна един от друг, дори от съпругите си — засмя се Елеонор.
Доверие, помисли си Джес. Това обяснява всичко — доверието.
Разумът й се бе върнал. Замисли се за последните няколко седмици.
В брачната им нощ Алекс я изпъди от стаята си, а малко по-късно Черния отмъстител се изкачи през прозореца. Друг път Алекс се опита да й внуши, че Черния отмъстител е неспособен да предвижда последиците от постъпките си, а когато тя повтори на Черния отмъстител думите на мъжа си, той кипна. Когато сандъците с барут полетяха във въздуха, уплаши се, защото кръвта на Черния отмъстител лепнеше по ръцете й. Но беше спасила всъщност от англичаните Алекс. Алекс, който изживя с нея страха, но я остави да страда, вместо да й разкрие истината. Пак Алекс направи необходимото Итън да се ожени за Абигейл.
— Как е почнало всичко? — запита се Джес. Как можеше Алекс да я подлага на такива душевни терзания? Черния отмъстител й казваше, че я обича, но тези двама мъже, не, този мъж я прекара през ада.
Софи и Елеонор й разказаха всичко, което знаеха за Алекс: как се е превърнал в Черния отмъстител и как е успял да запази тайната си от града.
— Черния отмъстител не пожела да се ожени за мен — прошепна Джес. — Умолявах го, но той отказа. Твърдеше, че Алекс не можел да спи с мен.
— Как, какво? — попита Елеонор. — Не разбрах какво каза.
— Добре де, но снощи, докато седяхме с Алекс горе на хълма, кой е бил Черния отмъстител? — Божичко, как не й направи впечатление с каква сила се метна Алекс на гърба на впрегатния кон? Тревожеше се само за здравето му. — Ще види той, тепърва ще му съсипя аз здравенцето — измърмори Джес.
— Никой не разбра кой беше — каза Софи. — Мисля, че този въпрос занимава в момента твърде много и Алекс.
Джес стана.
— Александър ще трябва дълго да си блъска главата над въпроса. Ще се погрижа за това — каза тя и излезе от стаята.
21
Беше вече късно, когато Джес нахлу в стаята, която деляха с Алекс. Сърцето й биеше лудо, дишаше задъхано и пресекливо.
От лицето му веднага изчезна самоувереният, самодоволен израз.
— Какво има?
— Не мога да ти кажа, болното ти сърце няма да го понесе.
— По дяволите сърцето ми! — извика той и я хвана за ръцете. — Джесика, какво се е случило?
Тя си пое дълбоко дъх, преди да отговори:
— Става дума за Черния отмъстител.
Самодоволният израз цъфна отново на красивото лице на Александър.
— Да, съкровище, зная, че си разгадала тайната му.
Джес вдигна длан към челото. В този миг беше въплъщение на смутената женственост.
— Може ли жена да обича едновременно двама мъже? Тебе, защото си интелигентен, и Черния отмъстител, заради целувките му тази вечер в гората?
Алекс се усмихваше, както може да се усмихва само мъж, убеден в превъзходството си.
— Разбира се, че е възможно, любима, ако целувките му… Ти какво каза? В гората ли? Тази вечер? Но кога?
— Ами преди малко. Допреди мигове бях в обятията му. О, Алекс, ти си ми толкова добър приятел. Мога да споделя с теб и най-съкровеното, нали? Мразя тайните, ти също, нали?
— Какви тайни? Целувките ни тази вечер? Джесика, мога да ти обясня. Имах причина за всяка своя постъпка — погледна я умоляващо.
— Не, не, целувките — каза Джес и скръсти ръце над гърдите. — Ръцете му, тялото му. Когато ме докосна тази вечер, аз…
— Кой те е докосвал?
Тя го изгледа смаяно.
— Александър, обикновено не схващаш толкова бавно. Говоря за целувките на Черния отмъстител, разбира се. Когато ме докосна тази вечер, аз…
— Черния отмъстител те е целувал тази вечер? Освен мен в стаята на баща ми те е целувал днес и друг?
— Знаех, че ще ме разбереш. Онова, което изпитваме един към друг, Черния отмъстител и аз, не е само страст. То е и близост на духа. О, Алекс, толкова искам да го забравя. Ще се опиташ ли още веднъж да ме целунеш, да ми помогнеш да го забравя?
След секунда слисано колебание Алекс я прегърна и страстно я целуна.
Джесика остана известно време със затворени очи в обятията му. После се изправи и попита натъртено:
— Защо не се напрегнеш още малко? Много е важно, Алекс.
Той премигна, после я целуна по лицето, по врата и ушите, а ръцете му се плъзгаха трескаво по тялото й. Джес се дръпна и въздъхна.
— Все още не е същото. Изглежда, че съм от жените, способни да обичат само един мъж. Алекс, винаги ще си бъдем приятели, но що се отнася до плътското, нищо не мога да ти обещая.
За миг той сякаш онемя.
— Ще ида май да си легна — изпъшка Джес и му обърна гръб. Алекс я дръпна за ръката и я накара да се обърне към него.
Смъкна перуката от главата и откри гъста черна грива.
— Джес, аз съм Черния отмъстител — заяви тържествено.
Джес го изгледа учудено, с широко отворени очи.
— О, Алекс, косата ти пак е пораснала.
— Не е пораснала пак, винаги е била такава.
— Я да видя. — Той наведе глава и тя огледа косата му. — Тук-там още е поизтъняла, но не се
