детето е Майлс.
По примера на приятелките си Фиона беше прекарала много часове в молитви за душата на бедната грешница. Ала дълбоко в себе си не преставаше да проклина всички мъже като брат си Едмънд и Майлс Аскот — зли мъже, които са убедени, че жената няма душа. Които не изпитват болка, когато бият жените и ги насилват или ги принуждават да вършат грехове.
Джон прекъсна мрачните й мисли, като я сграбчи за китките и я изправи на крака.
— Стига толкова молитви — заговори грубо той. — Лагерът на Майлс Аскот е наблизо и е време да го запозная с… майката на поредното му копеле. — И той избухна в грозен смях.
Фиона направи крачка към него и се олюля. Мъжът се изсмя отново и тя се сети, че веселостта му е предизвикана от тромавите й движения. Затова спря, вирна гордо брадичка и го удостои с унищожителен поглед.
— Вещица! — изкрещя разгневено мъжът. — Но ще почакаме и ще видим. Дано онзи Аскот успее да омагьоса ангела, какъвто си външно. Пък кой знае, може би ще открие, че и твоята душа е черна като неговата…
Той се усмихна, сграбчи я за косата, извади от ножницата на колана си малка остра кама и я опря в гърлото й. Когато Фиона изобщо не потръпна от допира на студения метал до кожата си, усмивката на мъжа се превърна в хилене.
— Знаеш ли, онези Аскотови често правят грешката да разговарят човешки с жените, вместо да ги използват за онова, за което са създадени. Аз обаче ще се погрижа младият Аскот да се нахвърли върху теб без много приказки.
Той прокара бавно камата по деколтето й и разряза плата на две, за да оголи гърдите й.
Без да диша, задържайки с желязна воля гнева си, Фиона не мръдна от мястото си. Очите й останаха впити в неговите. Нямаше да му даде повод да забие камата в гърлото й.
Джон дори не одраска кожата й. Острата кама разряза твърдия корсет и освободи красиво закръглените гърди. Лицето му пламна, очите му засвяткаха похотливо.
— Ти си крила истински съкровища под строгите одежди, Фиона — пошепна дрезгаво той.
Фиона усети как тялото й се скова и отвърна очи. Наистина, тя се обличаше в строги, затворени дрехи, стягаше гърдите си и подсилваше хълбоците. Лицето й привличаше повече мъже, отколкото й беше приятно, но не можеше да скрие красотата му. Само се пребраждаше с кърпа, за да не виждат разкошната й коса.
Джон не се интересуваше много от лицето й. Сега беше зает да разреже роклята й до долу. Не беше виждал много голи жени и нито една от класата, към която принадлежеше Фиона Чатауърт, но веднага разбра, че има пред себе си съвършена красавица.
Гръбнакът на Фиона беше толкова твърд, че сякаш беше изкован от стомана. Когато дрехата падна от тялото й и тя усети топлото августовско слънце върху голата си кожа, изпита горчиво унижение, най- страшното, на което я бяха подлагали досега.
От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок, дрезгав стон и ресниците й затрепериха.
— Проклет да е Панел! — изхриптя мъжът и посегна към нея.
Фиона се отдръпна настрана и се опита да запази достойнството си. Измери Джон с мрачен поглед и видя, че на устата му е избила пяна.
— Ако ме докоснеш, ще умреш — заговори твърдо тя. — Ако ме убиеш, Панел ще заповяда да ти отрежат главата. Ако не ме убиеш, ще се погрижа господарят ти да узнае какво си ми сторил. Защо забравяш, че имам и брат, който ще побеснее от гняв? Нима не цениш живота си по-високо от краткото забавление с жена?
Мина доста време, преди Джон да изтрезнее и да отмести очи от тялото й.
— Дано онзи Аскот те накара да виеш от болка — проговори злобно той и посегна към килима, който беше завързан за седлото на коня му. Развърза вързопа и разви килима на земята, без да я поглежда.
— Лягай тук — заповяда той, устремил поглед в красивите шарки. — И знай, че ако откажеш, ще забравя Панел, Аскот и дори гнева на брат ти.
Без да се противи, Фиона легна на килима и усети приятната му мекота. Джон коленичи до нея и дъхът й се ускори.
Той я обърна грубо по корем, преряза въжетата, които стягаха китките й, после хвърли отгоре й единия край на килима и го уви на руло. Фиона престана да мисли. Цялото й същество беше подчинено на примитивния инстинкт да си набави необходимия за дишане въздух.
Струваше й се, че е лежала така цяла вечност, отметнала глава назад, за да поема по-добре въздуха, който се процеждаше през горния край на килима. Когато най-после мъжът я вдигна от земята и я понесе, тя се задъха от страх, а когато я хвърли на гърба на коня, дробовете й едва не се пръснаха.
Думите на Джон едва проникнаха през дебелата тъкан:
— Следващият мъж, който ще застане пред теб, ще бъде Майлс Аскот. Мисли за това, докато пътуваме към лагера му. Той няма да бъде мил с теб, както бях аз.
Странно, но тези думи повдигнаха духа на Фиона, защото представата за Майлс Аскот, това олицетворение на злото, накара кръвта й да закипи и тялото й се изтръгна от летаргията. Когато усети равномерното препускане на коня, тя прокле цялото семейство Аскот, дома им, рицарите им — и се помоли горещо за невинните деца на най-младия брат, които носеха семето на страшния, развратен род.
Шатрата на Майлс Аскот беше разкошна: тъмносиня копринена тафта, обшита със злато, таванът изрисуван с герба на семейство Аскот, щандартите със златни леопарди край входа. Стените бяха тапицирани със светлозелена коприна, сгъваемите столове бяха покрити с възглавнички от синьо кадифе и златен брокат, в средата имаше голяма маса, украсена с герба на семейството, а край далечната стена бяха наредени две легла, едното много по-дълго от другото, покрити с червени лисичи кожи.
Четирима мъже стояха около масата, двама от тях в пищната униформа на рицарите от свитата на семейство Аскот. Вниманието на другите двама мъже беше съсредоточено върху току-що влезлия слуга.
— Той казва, че носи подарък за вас, милорд — говореше уплашено мъжът, вперил поглед в безмълвното момче пред себе си. — Може би е хитрост. Какво би могъл да ви предложи лорд Панел? Защо е толкова сигурен, че ще го приемете с удоволствие?
Майлс Аскот вдигна високо едната си тъмна вежда и това беше достатъчно, за да накара мъжа пред него да замълчи. Някои от мъжете, които бяха нови на служба при него, си въобразяваха, че могат да си позволяват волности, тъй като господарят им беше твърде млад.
— Мислите ли, че в килима е увит човек? — попита мъжът до Майлс.
Уплашеният слуга отметна глава назад, за да погледне грамадния сър Гай в лицето.
— Ако е дребен и слаб…
Сър Гай сведе поглед към Майлс и двамата сякаш си казаха нещо без думи.
— Кажи на човека да влезе и да донесе подаръка си — нареди сър Гай. — Ще го посрещнем с извадени мечове.
Слугата излезе навън и само след секунди се върна с изваден меч, като блъскаше пред себе си непознат мъж, нарамил килим. С безсрамна усмивка Джон хвърли вързопа си на покритата със скъпи килими земя и го ритна така, че да се развие точно пред краката на Майлс Аскот.
Когато всичко свърши, мъжете зяпнаха смаяно. Никога не бяха очаквали такава гледка: на килима лежеше гола жена със затворени очи, дълги гъсти мигли, зачервени бузи и разкошна медноруса коса, която падаше в безредие чак до бедрата. Гърдите й бяха високи и твърди, хълбоците великолепно закръглени, талията тънка, краката дълги и стройни. А лицето й беше такова, каквото мъжете можеха да очакват само на небето — със съвършени черти, олицетворение на хармонията, и толкова нежно, че изглеждаше дошло от друг свят.
Джон се усмихна триумфално и се измъкна незабелязано от шатрата.
Фиона, която почти беше загубила съзнание от недостига на въздух, отвори бавно очи и видя над себе си четирима мъже с извадени мечове, опрени в земята. Двама от тях очевидно бяха васали и тя побърза да ги прогони от съзнанието си. Третият мъж беше истински великан, висок повече от шест стъпки, с посивели коси и огромен белег, който минаваше през цялото му лице. Макар че изглеждаше властен и внушаваше страх, тя усети инстинктивно, че не той е водачът на рицарите.
До великана стоеше млад мъж с великолепни дрехи от тъмносин сатен, Фиона беше свикнала с красиви,
