силни мъже, но никога не беше срещала овладяната сила, която се излъчваше от младия рицар. Погледът й се впи в лицето му. Другите мъже се наслаждаваха на голотата й, но този мъж се обърна и тя не можа да проникне дори малко в същността на Майлс Аскот.
Той беше красив мъж, много, много красив. Тъмносиви очи под гъсти, съвършено извити вежди, тънък нос с леко издути ноздри и пълна, чувствена уста.
„Пази се“! — беше първата мисъл на Фиона. Този мъж беше страшен както за мъжете, така и за жените.
Тя отмести поглед от него, а в следващата секунда вече беше скочила на крака. Сграбчи една от лисичите кожи, с които беше покрито леглото вляво от нея, а с дясната си ръка посегна към бойната брадва, оставена на масата. Хвърли кожата на раменете си, за да закрие гърдите и слабините си, и стисна здраво брадвата.
Великанът направи крачка към нея и тя вдигна оръжието.
— Знам как да си служа с нея — предупреди тя и погледна безстрашно едрия мъж.
Другите двама рицари също направиха крачка към нея и Фиона се отдръпна назад, докато очите й се местеха от единия към другия. Когато коленете й докоснаха ръба на леглото, тя разбра, че няма накъде повече да отстъпва. Един от двамата рицари се усмихна и бе удостоен със злобно изфучаване.
— Излезте от шатрата!
Думите бяха произнесени със спокоен, тих глас, но изразяваха абсолютен авторитет и всички погледнаха смаяно към Майлс Аскот.
Великанът огледа още веднъж Фиона, после кимна на двамата рицари и тримата мъже излязоха заднешком от шатрата.
Фиона стисна до болка дръжката на брадвата. Кокалчетата на пръстите й побеляха, очите й засвяткаха гневно.
— Ще ви убия — проговори през здраво стиснатите си зъби тя. — Не се заблуждавайте само защото съм жена. Имам достатъчно сила, за да насека на парченца всеки мъж, който посегне към мен. Жадувам да видя как земята ще попие кръвта на един Аскот.
Майлс не се помръдна от мястото си, само очите му не се отделиха от лицето й нито за миг. След малко вдигна меча си и Фиона спря да диша. Трябваше да бъде готова за битката, която неминуемо щеше да последва. Съвсем бавно мъжът положи меча си върху масата и се обърна така, че да застане в профил. Със същата спокойна бавност той свали обкованата с бисери кама, която носеше на колана си, и я постави до меча.
После се обърна с безизразно лице към нея и направи крачка напред, без да издава за какво мислеше в момента.
Фиона вдигна тежката брадва и се приготви за удар. Щеше да се бори до последната капка кръв, защото предпочиташе смъртта пред позора, с който щеше да я покрие този зъл мъж.
Майлс приседна на едно ниско столче, само на няколко стъпки от нея. Той не казваше нито дума, само я наблюдаваше неотстъпно.
Така значи! Той отказваше да повярва, че жената може да бъде равностоен противник, а се разоръжаваше и сядаше най-спокойно, докато тя размахваше над главата си смъртоносно оръжие, Фиона се хвърли светкавично върху него и насочи острието на брадвата към шията му.
Майлс вдигна ръка и без усилия улови брадвата, сякаш беше лека като сламка. После я погледна право в очите. В първите секунди Фиона беше вцепенена, хипнотизирана от погледа му. Младият мъж очевидно търсеше нещо в лицето й и двамата поведоха безмълвен диалог.
Фиона напрегна всичките си сили и изтръгна брадвата от ръцете му. Тласъкът беше толкова силен, че едва не падна, и трябваше да се залови за ръба на масата.
— Проклет да сте, Майлс Аскот! — проговори задъхано тя. — Господ и всичките му ангели сигурно проклинат деня, когато са създали рода Аскот. Моля се и вие, и всичките ви роднини да горите във вечния адски огън!
Гласът й се надигна до крясък и тя чу как мъжете навън се раздвижиха.
Ала Майлс продължи да седи неподвижно и да я наблюдава мълчаливо. Фиона усети как кръвта й закипя. Когато забеляза, че ръцете й затрепериха неудържимо, тя разбра, че трябва веднага да се овладее. Къде остана хладната сдържаност, която години наред беше възпитавала у себе си?
Щом този мъж съумяваше да остане спокоен, значи тя също не биваше да се гневи. Вслуша се внимателно и ако беше разгадала правилно шумовете пред шатрата, мъжете отвън се отдалечиха. Може би щеше да измами младежа със спокойствието си, да се втурне покрай него и да избяга от лагера му, за да се върне при брат си.
Устремила поглед в лицето на Майлс, тя направи няколко крачки назад, за да опише дъга в посока изхода на шатрата. Мъжът се обърна бавно на столчето, за да проследи движенията й. Чу се цвилене на кон и младата жена се помоли конят да е близо до шатрата, за да може да го възседне.
Макар че през цялото време гледаше Майлс, тя все пак не видя движението му. Само преди миг седеше напълно отпуснат на столчето, а в следващия момент, когато ръката й докосна платнището на шатрата, беше до нея и пръстите му стискаха китката й. Тя замахна с брадвата и я насочи към дясното му рамо, но той успя да улови и дясната й ръка и я задържа неподвижна.
Фиона замръзна на мястото си. В очите й святкаше луд гняв. Мъжът беше толкова близо, че усети дъха му върху челото си. Той я погледна и сякаш очакваше нещо, но след минута в очите му блесна объркано учудване.
Фиона го гледаше с очи, по-твърди от диаманти.
— И какво ще направите сега? — попита с омраза тя. — Първо ще ме набиете, а после ще ме вземете насила, нали? Или ще ви достави повече удоволствие, ако направите и двете едновременно? Аз съм още девствена и съм чувала, че първия път боли най-много. Без съмнение болката, която ще ми причините, ще ви зарадва от все сърце.
При тези думи очите му се разшириха от учудване и това беше първото непосредствено впечатление, което Фиона видя на лицето му. Сивите му очи я пронизаха с такава сила, че тя извърна глава.
— Мога да понеса всичко, което ще сторите с мен — продължи спокойно тя, — но ако очаквате да ви моля за пощада, трябва да ви съобщя, че напразно се надявате.
Ръката му пусна нейната и се вдигна към лицето й. Помилва леко брадичката и я обърна, за да го погледне отново в лицето.
Фиона се скова цялата при това интимно докосване. Веднага намрази ръката му върху кожата си.
— Коя сте вие? — попита шепнешком Майлс.
Младата жена изправи гърба си и от очите й лумна дива омраза.
— Аз съм ваш враг. Името ми е Фиона Чатауърт.
Тъмна сянка пробяга по лицето му и отлетя много бързо. След дълга пауза той свали ръката си от бузата й, направи крачка назад и пусна и другата й ръка.
— Можете да запазите брадвата, ако се чувствате по-сигурна с нея, но аз няма да ви пусна да си отидете.
Очевидно смяташе, че разговорът им е завършен, защото й обърна гръб и отиде към средата на шатрата, Фиона светкавично вдигна платнището, за да излезе навън, но Майлс и този път беше по-бърз от нея. Пръстите му стиснаха китката й.
— Няма да ви пусна да си отидете — повтори той и в гласа му имаше ледена решителност. Погледът му се плъзгаше по голите й крака. — Не сте облечена и не бива да бягате в този вид. Останете с мен и аз ще изпратя някого от мъжете да ви купи дрехи.
Фиона издърпа ръката си. Слънцето тъкмо залязваше и здрачът правеше мъжката фигура още по-тъмна и заплашителна.
— Не искам да ми купувате дрехи. Няма да взема нищо от семейство Аскот. Брат ми ще…
Погледът му потъмня и тя замлъкна насред думата.
— Не споменавайте пред мен името на брат си. Той уби сестра ми. — Ръката му се сключи още по- здраво около китката й. — Настоявам да ме последвате в шатрата. Мъжете ще се върнат скоро и не е прилично да ви гледат в този вид.
— Какво значение има? — изфуча разярено Фиона. — Нали хората като вас имат навика да хвърлят
