пленниците си на рицарите, след като са ги използвали до насита?
Тя не беше сигурна, но за миг повярва, че по студеното лице на Майлс се е плъзнала усмивка.
— Чуйте, Фиона… — започна той и изведнъж млъкна. — Елате с мен в шатрата. Там ще продължим този интересен разговор. — Огледа високите дървета, които хвърляха синкави сенки върху тялото на младата жена, и отново се намръщи. — Гай! — изрева той с толкова гръмък глас, че Фиона се сгърчи, сякаш я беше ударил.
Великанът излезе от сянката. Хвърли небрежен поглед към Фиона и се обърна с усмивка младия си господар.
— Изпрати някого в селото и му кажи да купи прилични женски дрехи — нареди спокойно Майлс. — Дай му достатъчно пари. — Тонът, с който разговаряше с този мъж, се различаваше значително от този, с който говореше на нея.
— Нека и аз отида в селото с него — намеси се бързо Фиона. — Ще говоря с брат си и той ще ви бъде благодарен, че сте ме освободили, без да ми сторите зло. Това ще означава край на враждата между Аскот и Чатауърт.
Майлс се обърна към нея и очите му станаха корави и студени.
— Не ме молете, Фиона.
Без да помисли, тя размаха брадвата над главата си и се прицели в главата му. С бързо движение, плод на дълги и упорити упражнения, младият мъж изтръгна оръжието от ръката й, запрати брадвата настрана и я привлече в прегръдката си.
Фиона нямаше намерение да играе по свирката му. Тъй като знаеше, че много мъже изпитват удоволствие от съпротивата и сълзите на жените, тя се скова в прегръдката му и отново изпита омраза към докосването на дрехите му до голата й кожа. Голият й крак беше притиснат между неговите и това я ядоса още повече.
Майлс я занесе в шатрата и я положи внимателно върху койката.
— Защо си направихте труда да ми купувате дрехи? — изсъска гневно тя. — Не е ли по-добре да ме изнасилите тук, на кожата, като животно, каквото без съмнение сте?
Майлс й обърна гръб и наля двe чaши вино от сребърната гарафа на масата.
— Фиона — проговори бавно той, — ако не престанете да ме предизвиквате, сигурно ще се поддам на чара ви и ще ви любя. — След малко се обърна, отиде при нея и седна на ниското столче до леглото. — Виждам, че сте имали тежък ден. Сигурно сте гладна и жадна. Пийнете малко вино. — Усмихна се и й подаде пълната чаша.
Фиона я блъсна настрана, виното се разплиска и изцапа скъпоценните килими, които покриваха пода на шатрата. Майлс погледна равнодушно грозното червено петно и отпи голяма глътка вино.
— Какво да правя сега с вас, Фиона?
ВТОРА ГЛАВА
Фиона седеше на койката, скрила грижливо голотата си, така че само едното рамо и главата й бяха свободни. Не смееше да погледне към Майлс Аскот. Никога нямаше да се унижи да разговаря с него, особено след като беше възприел аргументите й като молба.
След няколко минути Майлс стана и излезе от шатрата. Фиона напрегна слух и го чу да иска от слугата си ведро с гореща вода.
Не можеше да се възползва от отсъствието му. Първо трябваше да помисли над положението си. Най- добре беше да поспи, за да възстанови силите си, а след това щеше да избяга. Пък и трябваше да почака да й донесат дрехите, защото наистина не можеше да се добере до дома на брат си в този вид.
Майлс не позволи на слугата да влезе в шатрата, а внесе водата сам и я остави до постелята.
— Водата е за вас, Фиона. Мисля, че ще ви е приятно да се измиете.
Фиона скръсти ръце пред гърдите си и извърна глава настрана.
— Няма да взема нищо от вас.
— Не бива така — рече тихо той и в гласа му за първи път прозвуча обида. Приседна до нея, взе ръцете й и търпеливо изчака, докато тя го погледна с искрящи от гняв очи. — Няма да ви сторя нищо лошо — продължи меко той. — Никога в живота си не съм се отнасял грубо с жена и нямам намерение да започна с вас. Не мога да ви пусна да избягате съвсем гола. Представяте ли си как ще се качите на някой от конете ми и ще препуснете през полето? Няма да мине и час и ще ви нападнат разбойници.
— Защо искате да ви смятам за по-добър, отколкото сте в действителност? — Ръцете на мъжа потрепнаха, очите му станаха меки и добри. — Ще ме върнете ли на брат ми?
Погледът на Майлс я прониза като остър нож.
— Ще… ще си помисля.
Фиона блъсна ръцете му и отново извърна глава.
— Какво друго бих могла да очаквам от един Аскот? Махнете се от мен!
Майлс стана от леглото.
— Водата ще изстине.
Фиона го изгледа с подигравателна усмивка.
— Защо да се мия? Заради вас ли? Винаги ли искате от жените си да са чисти и да ухаят на сапун? Ако е така, трябва да знаете, че аз никога няма да се мия! Ще стана толкова мръсна, че да заприличам на черна робиня, косата ми ще се напълни с въшки и когато се докосвате до мен, чистичките ви дрехи ще се покриват с мазни петна.
Майлс я погледна, онемял от учудване, после заговори спокойно:
— Шатрата ми е обкръжена от всички страни с въоръжени мъже. Няма да ви преча да се измиете, ще изляза навън. Ако се опитате да избягате, хората ми ще ви върнат. — После се обърна рязко и я остави сама.
Майлс беше сигурен, че сър Гай го очаква пред шатрата, и не сбърка. Той кимна и великанът го последва към сянката на дърветата.
— Изпратих двама мъже да купят дрехи — съобщи сър Гай. Когато бащата на Майлс почина, момчето беше само на девет години и на смъртното си легло старият Аскот помоли семейството да предаде малкия син под опеката на сър Гай с аргумента, че и без това се чувствал чужденец в собственото си семейство. Оттогава Майлс се доверяваше за всичко на стария рицар и знаеше, че може напълно да разчита на него.
— Коя е тя? — осведоми се любопитно сър Гай и се облегна на един огромен стар дъб.
— Фиона Чатауърт.
Сър Гай го погледна отстрана, но не каза нищо. Лунната светлина рисуваше странни шарки по дълбокия белег, който прорязваше лицето му.
— Така си и мислех. Напълно в стила на лорд Панел. Само той може да прояви чувството си за хумор, като изпрати една Чатауърт на един Аскот. — Той помълча малко, после изгледа изпитателно Майлс. — Ще я върнем ли на брат й?
Майлс се отдалечи на няколко крачки и попита през рамо:
— Какво знаеш за брат й Едмънд Чатауърт?
Сър Гай се изплю презрително на земята и заговори с нарастващ гняв:
— В сравнение с Чатауърт Панел е истински светец. Онзи обичаше да измъчва жените. Говореха, че ги връзвал за леглото и ги изнасилвал. В нощта, когато бил убит — Бог да благослови смелия мъж, който го е направил! — една млада жена си прерязала вените в стаята му.
Сър Гай видя как Майлс стисна ръце в юмруци и веднага съжали за думите си. Майлс обичаше жените повече от всичко на света. Сър Гай се беше намесвал многократно, за да отърве от побеснелия си възпитаник мъжете, които бяха посмели да сторят зло на жена. Още като момче Майлс нападаше възрастни мъже и когато имаше пристъп на ярост, Гай едва смогваше да го удържи. Миналата година например рицарят се намеси едва в последния момент и Майлс уби на място мъжа, който беше залепил плесница на жена си. Кралят беше толкова ядосан, че едва не осъди младия Аскот за това убийство.
— Брат й Роджър не е като Едмънд — побърза да обясни сър Гай.
Майлс се обърна рязко и очите му засвяткаха от гняв.
