— Роджър Чатауърт изнасили сестра ми и е виновен за самоубийството й! Забрави ли това?
Гай знаеше, че когато момчето се гневи, е най-добре да си мълчи. Така постъпи и сега. По-добре беше да промени темата.
— Какво ще правиш с девойката?
Майлс отново му обърна гръб и с отсъстващ вид помилва кората на близкото дърво.
— Знаеш ли, че тази млада дама мрази името Аскот? Ние нямаме вина за враждата между семействата Аскот и Чатауърт и въпреки това тя ни мрази с цялото си сърце. — Той се обърна към Гай и се опита да се усмихне. — А мен мрази повече от всички. Когато я докосвам, потреперва от отвращение. Бърза да се изтрие с кърпата, сякаш съм я омърсил.
Сър Гай избухна в луд смях и цялото му тяло се разтресе. Ето какво било! Ако това изобщо беше възможно, жените обичаха Майлс повече, отколкото той тях. Още като момче беше постоянно обсаден от тълпи жени и това беше една от основните причини, поради които го изпратиха в дома на сър Гай, където нямаше жени. Братята му се страхуваха, че момчето няма да израсне като истински мъж. Ала Гай разбра още от самото начало, че мъжествеността на младия Майлс Аскот е вън от всякакво съмнение. Той просто обичаше жените и те го обичаха. Това чувство му беше вродено, както любовта към конете или към оръжията. Понякога прекалената мекота на Майлс по отношение на нежния пол създаваше сериозни неприятности, например след ожесточените битки, когато младият пълководец заплашваше със смъртно наказание войниците, осмелили се да изнасилят жена; но иначе момчето си беше съвсем наред. Сър Гай беше свикнал да живее със слабостта му към жените и добродушно се шегуваше с възпитаника си.
Никога, никога досега той не беше чул за жена, която не проявява готовност да пожертва живота си за Майлс Аскот. Млади, стари, жени в разцвета на годините си, дори момичета — всички го харесваха и се влюбваха в него. А Фиона Чатауърт се гнусеше от него и се чувстваше омърсена!
Сър Гай се опита да погледне на този факт в перспектива. Вероятно Майлс трябваше да приеме срещата с това момиче като първото си поражение. Старият рицар протегна ръка и потупа възпитаника си по рамото.
— Всички губим понякога, момчето ми. Може би това момиче мрази всички мъже. Като знам какъв беше брат й…
Майлс блъсна ръката му.
— Тя е наранена! И раната, й е много дълбока! Пострадала е не само физически, макар че тялото й е покрито със синини и белези от удари. Ранена е душата й и тя е издигнала около нея дебела стена от омраза и гняв.
Сър Гай изпита чувството, че е застанал на ръба на дълбока пропаст.
— Това момиче е високопоставена дама — отговори тихо той. — Не можеш да го задържиш като пленница. Кралят вече наказа жестоко брат ти Рейн и ти не бива да го предизвикваш още повече. Трябва веднага да върнеш лейди Фиона на брат й Роджър.
— Наистина ли искаш да я изпратя в дом, където измъчват жените? Там се е научила да мрази, никъде другаде. Ако наистина я върна на брат й, дали ще промени мнението си за семейство Аскот? Ще разбере ли, че ние не сме зли като братята й?
— Не говори така! Не можеш да я задържиш насила! — извика ужасено сър Гай.
Майлс го погледна замислено.
— Ще мине доста време, преди да узнаят къде е. Може би ще успея да й докажа…
— А как ще реагират братята ти? — прекъсна го недоволно сър Гай. — Те чакат в Аскот Касъл. Гевин скоро ще узнае, че Фиона Чатауърт е пленница в лагера ти и ще побеснее от гняв. — Той понижи глас: — Момичето ще говори само добри неща за Аскотови, ако го върнеш неопетнено.
Очите на Майлс засвяткаха от гняв.
— Не е вярно. Фиона ще твърди, че ме е принудила да я върна на Роджър, като е размахала брадвата над главата ми. — Той направи опит да се усмихне. — Решението е взето. Ще я задържа, за да имам време да й докажа, че мъжете от семейство Аскот нямат нищо общо с хора като братята й. А сега трябва да се върна в шатрата, за да измия мръсната си малка пленница — заключи с искрена нежност той и погледна съчувствено опекуна си. — Хайде, Гай, не ме гледай така мрачно. Само след няколко дни всичко ще бъде наред.
Сър Гай тръгна безмълвно към лагера. Не посмя да възрази на Майлс, но дълбоко в себе си беше уверен, че жена като Фиона Чатауърт не може да бъде завладяна само за няколко дни.
Щом се увери, че Майлс се е отдалечил от шатрата, Фиона изтича до отсрещната стена и вдигна тежкото платно. Видя мъжки крака, обути в ботуши, и изтича до другата стена, но и там беше същото. Нямаше нито една дупка между постовете, през която би могла да се измъкне. Тези хора като че ли се държаха за ръце, за да се защитават от нападението на една слаба жена!
Тя се почеса по главата и сякаш едва сега осъзна колко е мръсна. В този миг Майлс влезе в шатрата с две ведра гореща вода, от които се вдигаше пара. Гърбът й веднага се скова и тя скръсти ръце на гърдите си. Той приседна до нея на леглото, но тя не го погледна.
Едва когато младежът взе ръката й и започна да я търка с топла насапунисана кърпа, тя се обърна рязко и го погледна. В очите й блесна учудване, но бързо угасна и отстъпи място на ледено равнодушие. Майлс я улови под брадичката и започна да изтрива лицето й.
— Ще се почувствате много по-добре, когато сте чиста — проговори меко той.
Фиона блъсна ръката му.
— Не желая да ме докосвате. Махнете се оттук!
Без да обръща внимание на протестите й, Майлс я улови отново под брадичката и продължи да я мие.
— Вие сте прекрасна жена, Фиона, и трябва да се гордеете с външността си.
Фиона го погледна и си помисли, че ако досега не се беше отвратила от него, в този миг щеше да го намрази с цялата си душа. Този мъж очевидно беше свикнал жените да разтварят краката си и да го приемат с готовност. Мислеше си, че е достатъчно да улови жената за брадичката, и тя почва да пъшка от удоволствие. Беше много красив, това трябваше да му се признае, а гласът му беше сладък и омайващ; но много по-красиви мъже от него, с дългогодишен опит с жените, не бяха постигнали нищо в опитите си да прелъстят Фиона Чатауърт.
Тя погледна дълбоко в очите му и нежният й поглед го накара да се разтопи от наслада. Когато на лицето му изгря самодоволна усмивка, тя се усмихна сладко в отговор — и заби зъбите си в дланта му.
Майлс беше толкова изненадан, че минаха секунди, преди да реагира. Стисна я за брадичката и пръстите му се впиха така дълбоко в челюстните й мускули, че тя се принуди да отвори уста. Все още слисан от поведението й, той се приведе над ръката си и огледа дълбоките белези от зъбите й. Когато отново вдигна очи към лицето й, видя триумфа в очите й и потръпна.
— Вие за глупачка ли ме смятате? — попита иронично тя. — Да не мислите, че не проумявам играта ви? Надявате се да укротите тигрицата и когато ме докарате дотам, че да ям от ръката ви като послушно кученце, ще ме върнете на брат ми с още едно ваше копеле под сърцето ми. Това ще бъде голямо постижение за вас, нали? Както за цялото семейство Аскот, така и за великия мъжкар Майлс!
Погледът му улови нейния и вече не го пусна.
— Вие сте умна жена, Фиона. Може би искам да ви докажа, че не всички мъже са диви зверове.
— И как ще го направите? Като ме държите в плен? Като ме принуждавате да понасям докосванията ви? Нали виждате, че не потрепервам от желание, когато се приближавате към мен? Вие просто не искате да признаете поражението си, не е ли така? Панел обича насилието, обича да измъчва жените, но вие очевидно не сте като него. Какво ви привлича в жените? Ловът може би? А щом завладеете желаната жена, какво правите с нея? Сигурно я захвърляте на боклука като стара дреха?
Тя видя, че му поставя въпроси, на които нямаше отговор, и при мисълта, че посестримите й бяха готови да хукнат подире му и да изменят на собствения си пол, всичко в нея се преобърна.
— Защо поне веднъж не направите нещо почтено? Върнете ме на брат ми!
— Не! — изкрещя в лицето й Майлс и изведнъж очите му се разшириха от изненада. Никоя жена не беше предизвиквала гнева му. — Обърнете се, Фиона. Искам да ви измия косата.
Фиона го погледна пренебрежително.
