когато откриваха, че тя не се е поддала на настойчивите им милувки.
Ала Майлс само се усмихна нежно, помилва още веднъж бузата й и й предложи ръка, за да я настани на трапезата. Тя не обърна внимание на учтивостта му и седна сама, като бързо извърна глава, защото не искаше мъжът да забележи учудването й.
Той я обслужи сам, сложи най-хубавите късчета на красива сребърна чиния и се усмихна, като я видя как се нахвърли на храната.
— Сега сигурно се радвате, че сте ме спасили от гладна смърт? — попита подигравателно тя. — Брат ми ще ви бъде много благодарен, ако ме върнете в добро състояние.
— Няма да ви върна — отговори съвсем тихо Майлс.
Фиона събра всичките си сили, за да скрие страха си, и продължи да се храни.
— Ако ме върнете, Роджър ще плати всеки откуп, който поискате.
— Няма да взема нито стотинка от убиеца на сестра ми — отговори задавено Майлс.
Фиона хвърли на масата пъдпъдъка, който ядеше.
— За втори път чувам тези думи. Аз не знам нищо за вашата сестра!
Майлс вдигна лице към нея и очите му бяха корави като стомана.
— Роджър Чатауърт се опита да отнеме жената на брат ми Стивън, обещана му лично от краля, и когато Стивън излезе на двубой, за да запази годеницата си, брат ви го нападна в гръб.
— Не! — изплака Фиона и скочи от столчето си.
— Стивън победи Чатауьрт на турнир, но отказа да го убие; за да му отмъсти, Роджър отвлече сестра ми, а по-късно и съпругата на Стивън. Той изнасили сестра ми и тя скочи от прозореца, защото не можа да понесе безчестието си.
— Не, не, не! — изкрещя Фиона и притисна ръце към ушите си.
Майлс скочи от стола си, хвана ръцете й и ги задържа здраво.
— Вашият брат Брайън беше влюбен в сестра ми и когато тя се самоуби, той освободи снаха ми и лично отнесе трупа на сестра ми в нашия замък.
— Вие лъжете! Вие сте зъл! Пуснете ме веднага!
Майлс я привлече по-близо до себе си и я притисна до гърдите си.
— Не е приятно да чуеш, че човек, когото обичаш, е сторил толкова много злини.
Фиона имаше богат опит и притежаваше неизчерпаем запас от хватки, с които се освобождаваше от натрапчивите мъже, а Майлс не познаваше нито една жена, която да се противи на прегръдката му. Тя вдигна коляно, заби го между краката му и той я пусна веднага.
— Проклета да сте, Фиона! — изпъшка той и се облегна на масата.
— Проклет да сте, Аскот! — отговори със същите думи тя, грабна една гарафа вино от масата и я хвърли по главата му, после се обърна да избяга.
Майлс се приведе, за да избегне удара, и със същото движение улови ръката й.
— Няма да ми избягате — проговори през зъби той и отново я привлече към себе си. — Ще ви накарам да разберете, че хората от семейство Аскот нямат никаква вина за тази вражда. Ще го направя дори ако трябва да умра.
— Представата за вашата смърт е първата ми приятна мисъл от дни насам.
За секунда Майлс затвори очи, сякаш безмълвно се молеше за помощ. Когато отново погледна към нея, беше възвърнал самообладанието си.
— Когато се нахраните, тръгваме на път. Отиваме в Шотландия.
— Какво…! — започна тя, но той сложи пръст на устните й.
— Да, ангеле мой. — Гласът му преливаше от сарказъм. — Ще прекараме известно време при брат ми и жена му. Искам да се запознаете със семейството ми.
— Знам повече от достатъчно за семейството ви. Всички сте…
Този път Майлс я целуна и ако не реагира, Фиона поне не се възпротиви на интимността му.
Много часове яздиха с бавно, но постоянно темпо. Десетките мулета, натоварени с мебели, дрехи, храна, оръжия и брони, не допускаха по-бързо пътуване.
Фиона имаше свой кон, но той беше привързан за седлото на Майлс с дебело въже. Той се опитваше да поведе разговор, но тя се бе обвила в упорито мълчание. Мисълта й беше заета с онова, което бе чула за деянията на брат си. Всъщност, по-точно беше да се каже, че се опитваше да не мисли за Роджър.
През последните две години връзките й със семейството се ограничаваха в кореспонденция с Роджър и с клюките, които носеха пътуващите музиканти. Разбира се, те знаеха, че имат насреща си жена от семейство Чатауърт, и не смееха да й разказват за злините, сторени от близките й.
Грамадното семейство Аскот обаче беше друга тема. Певците го възпяваха в баладите си, носеха се какви ли не слухове. Най-големият брат Гевин захвърли красивата Лилиан Валенс и в отчаянието си тя се омъжи за Едмънд Чатaуърт. Фиона помнеше как помоли Роджър да осуети точи брак, защото бедната жена не заслужаваше да се обвърже с негодник като Едмънд. Брат й отговори, че не е в състояние да се бори с главата на семейството. След няколко месеца Гевин Аскот се ожени за невероятно богатата наследница на семейство Рейвдаун, а след убийството на Едмънд ревнивата му съпруга изсипа врящо масло върху лицето на бедната Лилиан Чатауърт. Фиона изпрати сърцераздирателно писмо на брат си, в което го молеше да приеме в дома си нещастната вдовица, и Роджър се отзова на молбата й.
Само след година Роджър й писа, че шотландската наследница Алисия Макарън помолила настойника си да се омъжи за него, Роджър Чатауърт, но Стивън Аскот принудил бедното момиче да стане негова съпруга. Роджър извикал Стивън на двубой, за да защити честта на младата Макарън, но по време на турнира Стивън се престорил, че с бил нападнат коварно в гръб, и опетнил доброто име на Роджър и славата му на опитен воин.
Фиона не беше съвсем сигурна защо Брайън напусна родния си дом; Роджър упорито отказваше да говори за случилото се. Но тя беше абсолютно сигурна, че за всичко са виновни Аскотови. Брайън беше добър и чувствителен. Сигурно не можеше да понася повече страданията, които семейството му трябваше да търпи заради враждата си с Аскотови. Каквато и да беше причината, поради която Брайън си беше отишъл, тя нямаше нищо общо с лъжите, които Майлс й беше наговорил днес. Тя се съмняваше дали Роджър изобщо знае, че Аскотови са имали сестра.
По време на дългата езда Фиона не преставаше да подръпва роклята си, разкъсана на рамото. Когато Майлс заповяда на хората си да спрат, тя се огледа уплашено и установи, че вече се е стъмнило. Беше толкова потънала в мислите си, че не забелязваше какво става наоколо.
Спряха в двора на една гостилница — голяма тухлена сграда, стара и очевидно добра. Гостилничарят ги очакваше пред вратата и кръглото му, зачервено лице изразяваше радост от пристигането на толкова много високопоставени гости.
Майлс застана до нея.
— Фиона… — Той й протегна ръце. — Не ставайте смешна в очите на хората, като откажете помощта ми — продължи той, намигна й и сведе поглед към крака, който беше готов да го изрита.
Фиона помисли малко и му разреши да я свали от коня. Ала когато стъпи на земята, побърза да се отдели от него. Двама от рицарите на Майлс влязоха първи в двора на гостилницата, а господарят им предложи ръка на Фиона.
— Имам нещо за вас. — Той я погледна пронизващо и й подаде прекрасна златна брошка във формата на пеликан, скрил човка под протегнатото си крило и обграден с искрящи диаманти. Очите на Фиона останаха празни.
— Не я искам.
Лицето на мъжа помръкна. Без да каже нито дума, той закрепи брошката на рамото й, за да не личи, че роклята е скъсана.
— Да влезем вътре, Фиона. — Гласът му беше безизразен.
Очевидно в гостилницата бяха предупредени за пристигането им, защото слугите тичаха забързано насам натам, а в кухнята кипеше трескава работа. Фиона се държеше настрана, докато Майлс разговаряше със сър Гай, а гостилничарят чакаше заповедите им.
Намираха се в голямо помещение, пълно с маси и столове. В камината гореше буен огън. За първи път Фиона огледа малко по-внимателно рицарите на Майлс. Бяха около дузина и се държаха забележително кротко. Сега обикаляха залата, отваряха всички врати и внимателно претърсваха за невидими опасности.
