Дали Майлс Аскот имаше безброй врагове и трябваше постоянно да бъде нащрек — или това беше обикновена проява на предпазливост?
Една красива млада слугиня направи реверанс пред Майлс и той й благодари с типичната си лека усмивка, Фиона проследи любопитно как слугинята се изчерви и се опита да се представи в колкото се може по-благоприятна светлина.
— Да, милорд — отговори с готовност тя и отново се поклони. — Надявам се, че ще ви хареса яденето, което съм сготвила.
— Разбира се — отговори уверено Майлс, сякаш вече беше опитал всичките й ястия.
Момичето се изчерви чак до корените на косите и побърза да се оттегли в кухнята.
— Гладна ли сте, Фиона? — попита Майлс и се обърна отново към нея.
— Не изпитвам глад за онова, което вие внушавате на другите жени — отговори остро тя и посочи към гърба на момичето.
— Ако знаете колко ми се иска да чуя поне малко ревност в думите ви. Но аз съм търпелив човек — засмя се Майлс и я бутна към масата, преди да е успяла да му отговори, както заслужаваше.
Двамата седнаха на малка маса, отделно от хората му, но в същото помещение. Носеха им най- разнообразни, вкусно приготвени ястия, но Фиона хапна съвсем малко.
— Очевидно не страдате от вълчи глад.
— Ако вие бяхте пленник, щяхте ли да ядете с удоволствие храната, поднесена ви от надзирателя на затвора?
— Вероятно нямаше да загубя и секунда в ядене, а щях да мисля единствено как да убия похитителя си и да избягам — отговори искрено той.
Фиона го изгледа унищожително, но той й се усмихна и се съсредоточи върху яденето си.
Някъде по средата на дългата, мълчалива вечеря Майлс хвана ръката на една от слугините, която бе внесла плато с прясна сьомга. Фиона вдигна изненадано глава и забеляза, че ръцете на момичета са целите изподраскани, а някои рани са доста дълбоки.
— Къде си се наранила? — попита съчувствено Майлс.
— Брах къпини, милорд — отговори плахо тя. Очевидно не беше свикнала високопоставени господа да проявяват съчувствие към състоянието й.
— Гостилничарю! — извика сърдито Майлс. — Погрижете се ръцете на момичето да бъдат превързани и не го пускайте в кухнята, преди да се е излекувало.
— Не бива така, милорд — възпротиви се мъжът. — Тя е само една слугиня. Тази вечер й позволих да сервира, защото другото момиче се разболя от шарка.
Сър Гай, който седеше начело на дългата маса, се изправи бавно и застрашителният му вид накара гостилничаря да отстъпи страхливо към ъгъла на залата.
— Ела с мен, дете — промърмори сърдито той.
— Аз… много ви благодаря, милорд. — Младата слугиня направи реверанс и избяга навън.
Фиона си отряза парче френско сирене.
— Защо се намеси сър Гай — защото се застъпихте за момичето или за да накара гостилничаря да ви послуша?
Майлс я погледна объркано, после в погледа му проблеснаха весели искрици. Улови ръката й и целуна нежната длан.
— Гай няма особено желание да влиза в спорове за обикновени слугини.
— А вие?
Той се усмихна и вдигна рамене.
— Аз избягвам всяка караница, стига това да е възможно. Бих се определил като мирен и кротък човек.
— Ала бяхте готов да се скарате с този тлъст, гостоприемен човечец само защото една безполезна кухненска слугиня си е разкървавила ръцете. — Това беше преценка, не обвинение.
— Аз не я смятам за безполезна. — Той побърза да смени темата. — Но вие вероятно сте уморена. Искате ли да се оттеглите в покоите си?
Всички рицари на Майлс й пожелаха лека нощ и тя им кимна кратко, после тръгна след Майлс и гостилничаря по витата стълба. Отведоха ги в просторна стая, в която имаше само едно легло.
— Така значи! Чакахте тази нощ в гостилницата, за да ме завлечете насила в леглото си — проговори ядно тя, когато останаха сами. — Сигурно стените на шатрата са ви се сторили твърде тънки, за да заглушат виковете ми.
— Стига глупости, Фиона — отговори с усмивка Майлс и взе ръката й. — Готов съм да спя на пейката под прозореца, а вие ще се разположите удобно в леглото. Не можех да ви оставя в отделна стая, защото знам, че ще направите опит да избягате.
— Искате да кажете, че ще се опитам да се изплъзна от затвора си.
— Добре, щом така предпочитате. А сега елате при мен. Искам да говоря с вас. — Той отиде до пейката под прозореца, седна я и дръпна да седне до него. Когато понечи да я притисне до гърдите си, тя се възпротиви енергично.
— Отпуснете се, Фиона. Ще сложа ръцете си на талията ви и няма да се движа, но няма да ви пусна преди да се успокоите и да говорите с мен.
— Мога да говоря и изправена… по-далече от вас.
— Но аз не мога да се отделя от вас — отговори той с много чувство. — Искам да ви милвам и да излекувам раните ви.
— Не съм ранена. — Тя блъсна ръцете му, но не успя да се изтръгне от прегръдката му. Той беше силен мъж, едър, с широки рамене, а издутият му гръден кош запълваше хлътнатината на гърба й.
— Вие сте ранена, Фиона — много по-лошо, отколкото съзнавате.
— Ах, да, сега разбирам. Сигурно ми липсва нещо, щом не се просълзявам от умиление, когато ме доближите.
Майлс се изсмя тихо и целуна тила й.
— Вероятно заслужавам този отговор. Стойте мирно, или ще продължа да ви целувам. — Внезапната й неподвижност го ядоса. — Искам да ми кажете какво ви харесва. Яденето не ви интересува, не поглеждате към красивите рокли. Златото и диамантите не карат очите ви да блестят. Мъжете не заслужават дори един благосклонен поглед. Коя е вашата слабост?
— Моята слабост ли? — попита замислено тя и се опита да намери отговор. Майлс милваше косата на слепоочието й и против волята си тя започна да се отпуска. Последните два дни бяха пълни с отвратителни събития и бяха изтощили силата й. Майлс беше протегнал дългите си крака на пейката и тя седеше между тях. — А коя е вашата слабост, Аскот?
— Жените — промърмори той, без да се колебае нито миг. — Разкажете ми живота си.
Мускулите на шията й се отпуснаха и бавно, съвсем бавно тя се облегна с цялата си тежест на гърдите му. Изпита странно чувство за сигурност. Беше прекрасно да те прегръщат две силни мъжки ръце и да знаеш, че човекът до теб няма да ти стори зло.
— Живея с двамата си братя, обичам ги и те ме обичат. Семейството ми е богато и трябва само да си харесам рокля или скъпоценност, и брат ми Роджър се втурва да изпълни желанието ми.
— Значи Роджър… — Майлс произнесе с мъка това име. — … е добър с вас?
— Той е моят закрилник. — Тя се усмихна и затвори очи. Мъжът масажираше скованите мускули на шията й. — Роджър винаги е защитавал мен и Брайън.
— От какво е трябвало да ви пази?
От Едмънд, понечи да отговори Фиона, но бързо затвори уста. Отвори очи и изправи гръб.
— От мъжете! — изфуча тя. — Мъжете отдавна ме преследват с жадни погледи, но Роджър умееше да ги държи далече от мен.
Майлс улови ръцете й.
— Самата вие владеете много коварни хватки и очевидно знаете как да държите мъжете настрана. Вече разбрах, че сте се обвили в стоманена ризница. В същото време усещам, че по природа сте страстна жена. Защо се стараете да сдържате страстта си? Защо я убивате? Нали Роджър винаги е бил близо до вас, за да ви защитава?
