— Да — каза той и я погали по ръката. — Разбирам те. Но сега си тук и…
— Беше толкова ужасно! Чувствах се така уплашена, самотна и…
Джейсън я притегли в прегръдките си и тя сгуши лице в рамото му.
— Шшт, сега всичко свърши. Ще се грижа за теб и Макс и…
— Но всички ще си помислят, че съм се омъжила за теб заради парите ти! Ще разправят, че съм си взела поука от Били и този път съм преследвала богат мъж.
Джейсън се усмихна, заровил лице в косата й.
— Според мен с по-вероятно да кажат, че аз съм те преследвал. Милдред не ти ли каза, че цяла година наемах частни детективи да те търсят? Не успяха да открият нищо. А Милдред през цялото време с знаела къде си — каза той с горчивина в гласа.
— Само че не знаеше. Научи едва преди няколко месеца, и то случайно.
Джейсън се отдръпна и я погледна озадачено.
— И как те е намерила?
— Купила на Макс подаръци за Коледа, защото — според думите й — никога не се отказала от надеждата отново да го види. Един от подаръците бил детска книжка. Видяла снимката ми отзад, понеже илюстрациите били мои.
— Толкова просто — рече Джейсън и се усмихна, когато си спомни всичките си мъки с частните детективи. — И какъв е творческият ти псевдоним?
— Моминското ми име е Амелия Рудкин. Наричах се с фамилията на Били само заради паметта му, но така и никога не си направих труда да я сменя пред закона. Бях вписана в телефонния указател на Ню Йорк. Предполагам, никога не съм се отказвала от надеждата, че ще ме потърсиш и намериш.
Джейсън я прегърна още по-силно.
— Радвам се, че стана така. Ако не беше избягала, щях да продължа по същия начин. Сигурно все така щях да работя без почивка, за да ти докажа, че мога да ви издържам с…
— Но защо е необходимо да доказваш каквото и да било точно на мен?
— Защото ти си жената, която обичам, и единствената, която някога съм обичал.
Тя се обърна и го погледна.
— Ако се вярва на думите на Милдред, жителите на Абърнати са ти създавали такива трудности, че си имал пълното право да си отидеш с първия самолет.
— Съгласен съм! Бяха неблагодарни и много недоволстваха, но се отнасяха с мен като с човек. Господин Уилям, собственикът на железарския магазин, ми каза, че винаги съм бил твърдоглав и изобщо не съм се променил. Може би точно това, че най-сетне бях заобиколен от хора, които не ми се подмазваха, ме задържа тук. В Ню Йорк само да повдигнех вежда към някого от служителите си, той отстъпваше назад и казваше това, което исках да чуя. Но тук… — Джейсън се усмихна.
— Тук ти казват, каквото мислят за теб — довърши вместо него Ейми.
— Да. Милдред ми повтаряше ден след ден защо си се махнала. Казваше, че с Дейвид сме ти изиграли такъв гаден номер, че всяка жена с малко ум в главата…
— Само недей да намекваш, че аз съм имала ум в главата, щом съм избягала с бебе и без никакви средства за препитание.
— Е — усмихна се Джейсън. — Но в крайна сметка се получи добре. Макс най-сетне ще има баща. Ако ме искаш де.
— Ще те взема, ако ти ни искаш — каза тихо Ейми, — но аз…
— Какво?
— Този ден беше истинско откровение за мен, защото разбрах, че моят двегодишен син не само е по- добър художник, но е и по-интелигентен от мен. Страхувам се, че бях като останалите и парите ти не ми позволиха да видя теб. Но Макс винаги е вниквал в същността ти.
— Наистина будно хлапе — рече Джейсън и Ейми се засмя. — Мислиш ли, че ще искаш да имаме още такива?
Ейми изстена.
— Сутрешно гадене, изтощение и — о, не! — отново кърмене. — Но после, когато видя физиономията му, се засмя: — Да, разбира се, че искам. Поне половин дузина. Мислиш ли, че ще имат сива коса?
Но преди Джейсън да успее да й отговори, върху него се стовари нещо като снаряд.
— Какво, по… — започна той, като се опитваше да разплете сякаш безбройните ръце и крака.
— Ах, ти, малък дявол такъв! — засмя се Ейми и започна да гъделичка сина си. — Накарал си Дорийн да те върне обратно, а?
За момент Джейсън се ужаси, като си помисли какво може да е видяло и чуло детето, а и беше потресен от невъзможността да остане насаме с Ейми. Още не подозираше, че с тези неща вече е свършено. Ала нямаше време да размишлява върху съдбата си и нейните благодатни страни, защото Макс се изправи и се отпусна право напред. Ейми знаеше какво ще последва и се закри е ръце, но Джейсън пое цялата тежест на момчето върху себе си.
— Маймуни! — изписка Макс и заскача върху корема на новия си баща.
Информация за текста
© 1998 Джуд Деверо
© Пенка Стефанова, превод от английски
Jude Deveraux
The Blessing, 1998
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Джуд Девро. Благословията
Редактор: Нели Георгиева
Коректор: Недялка Георгиева
Оформление на корицата: Георги Станков
ИК „Хермес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13564]
Последна редакция: 2010-01-06 23:26:02
