— Милорд сенешал — прекъсваше го Едуард, — струва ми се, че сте тук, за да ме пазите, а не за да ме командувате.
Той изпитваше зле прикрито отвращение към дълголикия барон, тъмничар и по всяка вероятност убиец на Едуард II. Обстоятелството, че трябва да понася надзора или, по-право казано, дебненето на Малтравърс, бе много неприятно на младия крал, който държеше на своето.
— Лорд Мортимър е наш голям приятел, но той не е кралят и не той ще положи клетва за вярност. А ланкастърският граф, който оглавява регентския съвет и поради тази причина единствен може да взема решения от мое име, не ме инструктира преди заминаването ми да положа каквато и да било клетва. Няма да положа клетва на обикновен васал.
Линкълнският епископ, Хенри Бургхършки, английски канцлер, и той от партията на Мортимър, не така сляпо подчинен като Малтравърс и по-умен от него, въпреки свързаните с това усложнения, не можеше да не одобри загрижеността на младия крал да защити достойнството си и интересите на кралството си.
Защото полагането на клетва за абсолютна вярност не само принуждаваше васала да се яви без оръжия и корона, но включваше, с произнасянето на клетвата на колене, като първо задължение на васала да стане верен човек на своя сюзерен.
— Първо задължение — наблягаше Едуард, — значи, милорди, ако, докато воюваме в Шотландия, френският крал случайно ме повика за някоя негова война във Фландрия, Ломбардия или някъде другаде, аз би трябвало да изоставя всичко и да присъединя войската си към неговата, иначе той би имал право да завземе херцогството ми. Това не може да бъде.
Един барон от свитата му, лорд Монтегю, изпита голямо възхищение от този принц, показващ преждевременна прозорливост и не по-малко преждевременна твърдост. Монтегю беше двадесет и осем годишен.
— Мисля, че ще имаме добър крал — заявяваше той. Приятно ми е да му служа.
Занапред го вижда винаги край Едуард III, готов да го посъветва и подкрепи.
И в края на краищата шестнадесетгодишният крал наложи волята си. И съветниците на Филип дьо Валоа искаха мир и главно държаха да сложат край на разискванията. Нали най-важното беше, че английският крал дойде. Не бяха събрали цялото кралство и половината Европа, за да завърши с неуспех тази среща.
— Така да бъде, нека положи проста клетва — каза Филип VI на своя канцлер, като че ли ставаше дума да се определи някоя танцова фигура или началото на турнир. — Аз го разбирам. На негово място бих сторил навярно същото.
Ето защо в катедралата, претъпкана със знатни велможи до дъното на всеки страничен параклис, Едуард III пристъпваше сега с шпага на хълбока, с бродирана с лъвове мантия, падаща на дълги дипли от раменете му, навел русите си мигли под короната. Вълнението засилваше обичайната бледост на лицето му. Изключителната му младост правеше още по-голямо впечатление под тежките одежди. За миг всички присъствуващи жени, обзети от умиление, се влюбиха в него. Двама епископи и десет барони вървяха след него. Френският крал, с мантия, осеяна с кремове, бе седнал в помещението на хора, малко по-високо от другите крале, кралици и суверенни принцове, които го ограждаха и образуваха пирамида от корони. Той стана, царствен и любезен, за да посрещне своя васал, който спря на три крачки от него. Широк слънчев лъч, прекосил витражите, ги докосна като небесна шпага.
Месир Мил дьо Ноайе, шамбелан, докладчик в парламента и управител на Сметната палата, се отдели от перовете и висшите сановници и застана между двамата владетели. Той беше на шестдесетина години, със сериозно лице и съвсем не се главозамайваше от високата си длъжност и от пищните си дрехи. Със силен и спокоен глас той произнесе:
— Сир Едуард, кралят, нашият господар и могъщ владетел съвсем не ви приема тук за всички неща, които държи и трябва да държи в Гаскония и Ажоне, както ги държеше и трябваше да ги държи крал Шарл VI, и които не са включени в клетвата.
Тогава Хенри Бургхършки, канцлер на Едуард, се приближи, за да застане до Мил дьо Ноайе, и отвърна:
— Сир Филип, нашият господар и владетел, английският крал или всеки друг за него и чрез него не се отказва от никакво право, което трябва да има в Гийенското херцогство и зависимите от него земи, и с тази клетва френският крал не придобива никакво ново право.
Такива бяха компромисните, двусмислени колкото си щете формули, за които се бяха споразумели двете страни. Тъй като не уточняваха нищо, те в същност не уреждаха нищо. Всяка дума съдържаше подтекст.
От френска страна държаха да подчертаят, че граничните земи, завзети през предишното царуване по време на похода, командуван от Шарл дьо Валоа, ще си останат пряко свързани с френската корона. Това бе в същност само потвърждение на фактическото положение.
За англичаните термините „всеки друг за него или чрез него“ бяха намек за непълнолетието на краля и за съществуването на регентски съвет. Но изразът „чрез него“ можеше да означава също в бъдеще предоставяне на права на гийенския сенешал или някой друг кралски наместник. Колкото до израза „никакво ново право“ той представляваше утвърждаване на придобитите до този ден права, включително договора от 1327 г. Само че това не бе казано изрично.
Приложението на тези декларации, както изобщо декларациите на договорите ни за мир или съюз открай време и между всички нации, зависеше изцяло от добрата или лошата воля на правителствата. Засега присъствието на двамата владетели, застанали един срещу друг, свидетелствуваше за взаимно желание да живеят в разбирателство.
Канцлерът Бургхърш разви пергамент, на който висеше печатът на Англия, и прочете от името на васала:
— Сир, ставам ваш верен човек от херцогство Гийена и зависимите от него земи, които заявявам, че държа от вас като гийенски херцог и френски пер съгласно договорите за мир, сключени между вашите и нашите предшественици, и съгласно онова, което ние и нашите деди, английски крале и гийенски херцози сме направили за същото херцогство спрямо вашите предшественици, френски крале.
И епископът подаде на Мил дьо Ноайе папируса, който току-що бе прочел и чието съдържание беше доста по-кратко в сравнение с формулата за абсолютна вярност на сюзерена. После Мил дьо Ноайе произнесе в отговор:
— Сир, вие ставате верен човек на френския крал, моя господар, за Гийенското херцогство и зависимите от него земи, които признавате, че държите от него като гийенски херцог и френски пер съгласно договорите за мир, сключени между неговите и вашите предшественици и съгласно онова, което вие и вашите деди, английски крале и гийенски херцози сте направили за същото херцогство спрямо неговите предшественици, френски крале.
Всичко това би могло да достави прекрасни поводи за разногласия в деня, когато добрите отношения се нарушаха. Тогава Едуард III каза:
— Наистина.
А Мил дьо Ноайе потвърди със следните думи:
— Кралят, нашият сир, ви приема, като се изключат горните възражения и задръжки.
Едуард измина трите крачки, които го разделяха от неговия сюзерен, свали ръкавиците си, предаде ги на лорд Монтегю и като протегна фините си бели ръце, ги положи в широките длани на френския крал. После двамата крале се целунаха по устата.
Тогава присъствуващите забелязаха, че Филип VI нямаше нужда да се наведе много, за да стигне лицето на младия си братовчед. Разликата помежду им се свеждаше главно до обема. Английският крал, който още щеше да расте, сигурно щеше да бъде много снажен.
В най-високата кула забиха камбаните. Перове и висши сановници си кимаха усмихнати. Кралят на Бохемия Жан, с разстлана върху гърдите красива кестенява брада, стоеше благородно замечтан. Граф Гийом Добрия и брат му Жан дьо Ено разменяха усмивки с английските благородници. Наистина бяха свършили добра работа.
Защо да спорят, да се сърдят, да се заплашват, да представят жалби пред съдилищата, да конфискуват феоди, да обсаждат градове, да се бият настървено, да пилеят злато, сили и рицарска кръв, когато с малко
