добра воля от всяка страна могат толкова лесно да постигнат съгласие?
Английският крал бе седнал на приготвения за него трон, малко под трона на френския крал. Оставаше само да чуят литургията.
Ала Филип VI като че ли очакваше още нещо и обърнал глава към перовете, търсеше с поглед Робер д’Артоа, чиято корона стърчеше високо над другите.
Робер бе притворил очи. Той избърсваше с червената си ръкавица потта, която се стичаше от слепоочията му, макар че в катедралата цареше приятна прохлада. Но в този миг сърцето му биеше силно. И тъй като не бе обърнал внимание, че ръкавицата му пуска, на бузата му аленееше сякаш струйка кръв.
Той внезапно стана от столчето си. Бе взел решението си.
— Сир — извика, като се изправи пред трона на Филип, — тъй като всички ваши васали са събрани тук…
Мил дьо Ноайе и епископ Бургхърш само преди малко бяха говорили с твърди и ясни гласове, които се чуваха в цялата сграда. Но когато Робер отвори устата си, на всички им се стори, че преди него са чуруликали сякаш птичета.
— …и понеже сте длъжен да отдадете справедливост на всички, идвам да ви искам справедливост.
— Монсеньор дьо Бомон, братовчеде, кой ви е ощетил? — попита сериозно Филип VI.
— Ощетен бях, сир, от вашата васалка госпожа Мао Бургундска, която владее несправедливо с интрига и измама титлите и земите на графство Артоа, полагащи ми се по наследство от дедите ми.
Тогава чуха един почти толкова силен глас, който извика:
— Няма що, това можеше да се очаква!
Обадила се бе Мао д’Артоа.
Присъствуващите се изненадаха малко, но не се стъписаха. Робер постъпваше също като фландърския граф в деня на коронацията. Изглежда, че се установяваше обичаят, когато някой пер се чувствува онеправдан, да изрази оплакването си при тези тържествени събирания, явно при това с предварителното съгласие на краля.
Херцог Йод Бургундски се допитваше с поглед до сестра си, френската кралица, която му отговори по същия начин, като разпери ръце в знак, че самата тя се чуди и не е в течение на нищо.
— Братовчеде — каза Филип, — можете ли да представите документи и свидетелства, за да удостоверите правата си?
— Мога — отговори твърдо Робер.
— Не може, лъже! — извика Мао, която напусна стола си и застана до племенника си пред краля.
Колко си приличаха Робер и Мао под короните и еднаквите си мантии, обзети от същата ярост, с налети от кръв вратове на бикове! И Мао носеше на хълбока си на исполинка-воин дългия меч на френски пер със златна дръжка. Ако бяха майка и син, едва ли роднинската им връзка би личала по-явно.
— Лельо — каза Робер, — нима отричате, че брачният договор на благородния граф Филип д’Артоа, баща ми, правеше мен, първородния му син, наследник на Артоа и че вие сте се възползвали от крехката ми възраст, когато баща ми умрял, за да ме ограбите?
— Отричам всичко, което казвате, зъл племеннико, който искате да ме опозорите.
— Отричате ли, че е имало брачен договор?
— Отричам ! — изрева Мао.
Неодобрителен ропот се разнесе в църквата, чу се дори ясно възмутеното възклицание на стария граф дьо Бувил, бившия шамбелан на Филип Хубави. Без някой да има същите основания като Бувил, пазител на утробата на кралица Клеманс при раждането на Жан I Посмъртния, да е наясно по отношение способностите на Мао да лъже и нейната наглост в престъплението, беше явно, че отрича нещо очевидно. Женитба между син на д’Артоа, принц от кралска кръв, и дъщеря на владетелите на Бретан не можеше да се сключи без договор, ратифициран от перовете и краля в онази епоха. Херцог Жан Бретански поясняваше това на съседите си. Този път Мао минаваше границите. Да продължава, както в досегашните два процеса, да се опира на стария обичай в Артоа, който е в нейна полза след преждевременната смърт на брат й, иди-дойди, но да отрича, че е имало договор! С това тя потвърждаваше всички подозрения и най-напред подозрението, че е унищожила документите.
Филип VI се обърна към амиенския епископ:
— Монсеньор, бъдете така любезен да донесете светото евангелие, да го поставите пред тъжителя… — той се забави малко и додаде — и пред ответницата.
А когато евангелието бе донесено, той им каза:
— Съгласни ли сте и единият, и другият, вие братовчеде, и вие, братовчедке, да потвърдите казаното с клетва, произнесена над пресветото евангелие, пред нас, вашия сюзерен и кралете, нашите роднини както и пред всички събрани тук перове?
Филип наистина беше величествен, когато произнасяше тези думи, и синът му, младият принц Жан, десетгодишен, го наблюдаваше с широко отворени очи и леко увиснала брадичка, изпълнен с луд възторг. Но френската кралица, ЖанаКуцата, бе присвила жестоко устни и пръстите й трепереха. Дъщерята на Мао, Жана Вдовицата, съпругата на Филип Дългия, тънка и суха, бе станала по-бяла от бялата си вдовишка премяна. И пак така бе побледняла смъртно внучката на Мао, младата бургундска херцогиня, също както и съпругът й Йод. Като че ли те всички се канеха да изтичат и да спрат Мао, за да не положи клетва. Всички бяха протегнали шии сред пълна тишина.
— Приемам! — изрекоха в един глас и Мао, и Робер.
— Свалете ръкавиците си — заповяда им амиенският епископ.
Мао носеше зелени ръкавици, които също бяха пуснали боята си от влагата на потта й в горещия ден. Така че двете огромни ръце, протегнати над евангелието, бяха едната червена като кръв, другата зелена като жлъч.
— Заклевам се — изрече Робер, — че графство Артоа е мое и ще представя документи и свидетелства, които ще установят правата и владенията ми.
— Прекрасни племеннико — извика Мао, — смеете ли да се закълнете, че сте виждали или притежавали някога такива писмени доказателства?
Вперили сиви очи в сиви очи, допрели почти квадратните си затлъстели брадички и лицата си, те се гледаха предизвикателно.
„Мръснице, значи, действително си ги откраднала!“ — помисли си Робер и понеже при такива обстоятелства трябва да се прояви решимост, той отвърна с ясен глас:
— Да, заклевам се. Но вие, прекрасна лельо, осмелявате ли се да се закълнете, че такива книжа никога не е имало и никога не сте ги виждали или държали в ръцете си?
— Кълна се — отвърна тя еднакво решително, гледайки Робер със същата ненавист.
Нито един от тях не бе взел действително превес над другия. Везните си оставаха неподвижни, като във всяко блюдо тегнеше лъжливата клетва, която взаимно се бяха принудили да произнесат.
— Още утре ще бъдат назначени комисари, които да проведат анкета и да осветлят правосъдието ми. Който е излъгал, ще бъде наказан от бога. Който е казал истината, ще получи потвърждение на правата си — заяви Филип и направи знак на епископа да отнесе евангелието.
Бог не е длъжен да се намесва пряко, за да накаже клетвопрестъпника и небето може да остане нямо. Престъпните души заравят в себе си достатъчно семе за собственото си злочестие.
Втора част
САТАНИНСКИ ЗАНИМАНИЯ
I. СВИДЕТЕЛИТЕ
Една току-що вързала круша, не по-голяма от палец, висеше извън живия плет от овощни дръвчета.
Трима души бяха седнали на каменната пейка — старият граф дьо Бувил, когото разпитваха, в средата, а от двете му страни рицарят Вилбрем, кралски комисар, и нотариусът Пиер Тесон, който записваше показанията.
Нотариусът Тесон носеше шапчица на духовник върху огромното си издуто теме, изпод която падаха
