да оставим да ни изпревари леля ми Мао. Впрочем тя вече няма зет, когото да пробута.
Затова пък те двамата бяха цветущи. На четиридесет и една година Робер д’Артоа беше все същият колос, принуден да се навежда, за да мине през вратите и способен да тръшне на земята вол, като го хване за рогата. Вещ по процедурни въпроси, водене на дела и интриги, той бе доказал от двадесет години насам ловкостта си както при вълненията в Артоа и при обявяването на войната в Гийена, така и при други случаи. Разкриването на скандала в Нелската кула беше донякъде плод на неговите старания. Ако кралица Изабел и любовникът й лорд Мортимър успяха да съберат цяла армия в Ено, да вдигнат бунт в Англия и да съборят Едуард II, това бе отчасти негово дело. И той не се притесняваше, че ръцете му са изцапани с кръвта на Маргьорит Бургундска. В съвета на слабия Шарл IV неговият глас през последните години се чуваше по- силно от гласа на владетеля.
Филип дьо Валоа, шест години по-млад от него, не беше така надарен. Но едър и силен, с широки гърди и благородна походка, и той почти исполин, когато Робер не беше до него, имаше хубава осанка на рицар, която печелеше симпатии. И главно той се ползваше изгодно от спомена, оставен от баща му, прословутия Шарл дьо Валоа, най-шумния принц на своето време, неуморен приключенец и шампион на призрачни тронове и провалени кръстоносни походи, голям пълководец, на чиято щедрост и великолепие Филип се опитваше да подражава.
Макар Филип до този ден да не бе смаял Европа с дарования, все пак му гласуваха доверие. Той блестеше по турнирите, неговата истинска страст. Пламенността, която показваше в тях, не биваше да се пренебрегва.
— Филип, ти ще бъдеш регент, сигурен съм — казваше Робер д’Артоа. — Регент и може би крал, ако бог пожелае… тоест ако след два месеца кралицата, моята племенница, чийто корем стига вече до брадата, не роди син. Горкият ни братовчед Шарл! Няма да види това дете, за което така копнееше! Но дори то да е момче, ти пак ще изпълняваш функциите на регент поне двадесет години. А за двадесет години…
Той завърши мисълта си с широк замах на ръката, който припомняше всички възможни случайности — от детската смъртност до ловните злополуки и неразгадаемите замисли на провидението.
— И какъвто си лоялен — продължаваше исполинът, — ще направиш така, че най-после да ми върнат моето графство Артоа, което леля ми Мао, крадлата и отровителката, владее несправедливо ведно с перската титла, свързана с него. Помисли си, че не съм дори пер! Не е ли смешно? Срамувам се заради сестра ти, която е моя съпруга.
Филип на два пъти кимна с големия си месест нос и затвори очи в знак на съгласие.
— Робер, ще ти отдам справедливост, стига да зависи от мен. Можеш да разчиташ на подкрепата ми.
Най-добрите приятелства се основават на общите интереси и на кроежите за едно и също бъдеще.
Робер д’Артоа, който не се спираше пред нищо, се нагърби да отиде във Венсен и да намекне на Шарл Хубави, че дните му са преброени и трябва да вземе някои мерки, например да свика спешно перовете и да им препоръча Филип дьо Валоа за регент. И дори, за да бъдат наясно с избора, защо да не му повери още отсега управлението на кралството, като му делегира правата си?
— Всички сме смъртни, мили братовчеде, всички — казваше му той, сам пращящ от здраве, и солидното легло на умиращия се тресеше от стъпките му.
Шарл IV съвсем не бе в състояние да откаже и изпитваше дори известно облекчение, че ще го освободят от всякаква грижа. Той мислеше само как да задържи живота си, който му се изплъзваше измежду зъбите.
И така Филип дьо Валоа бе упълномощен от краля и побърза да свика перовете.
Робер д’Артоа тутакси започна кампанията в негова полза. Най-напред пред племенника си д’Еврьо, още младеж, двадесет и една годишен, приятен външно, но доста непредприемчив. Беше женен за дъщерята на Маргьорит Бургундска, Жана Малката, както продължаваха да я наричат, макар че беше на седемнадесет години, същата, която бе отстранена при смъртта на Вироглавия като наследница на трона.
Салическият закон в същност бе измислен именно заради нея с цел да бъде елиминирана и това бе улеснено от лошото поведение на майка й, което предизвикваше сериозни съмнения относно нейната законороденост. Като компенсация и за да се успокои Бургундската династия, Жана Малката беше призната за наследница на Навара. Но все още това обещание не бе изпълнено и двамата последни крале бяха запазили титлата Наварски крал.
Ако приличаше поне малко на чичо си Робер д’Артоа, това щеше да бъде прекрасен случай за Филип д’Еврьо да започне голям процес, да оспори наследствения закон и да поиска от името на жена си и двете корони.
Но като използва обаянието си, Робер бързо омота в мрежите си този евентуален съперник.
— Ти ще получиш Навара, която ти е дължима, мили ми племеннико, щом шурей ми Филип дьо Валоа стане регент. За мен това е семеен проблем и аз поставих това условие на Филип, за да му окажа подкрепа. Ти ще бъдеш крал на Навара! Тази корона не е за пренебрегване и аз от моя страна те съветвам да си я сложиш час по-скоро на главата, преди някой да ти я оспори. Защото, между нас казано, малката Жана, жена ти, щеше да бъде по-сигурна в правата си, ако майка й не беше толкова шавлива! В страшната блъсканица, която скоро ще започне, трябва да си обезпечиш поддръжници: имаш ги в наше лице. И да не ти хрумне само да слушаш вуйчо си, бургундския херцог. Той ще те подтикне, за своя собствена изгода, само към погрешни ходове. Ако Филип е регент, можеше да разчиташ на него!
Така, отказвайки се окончателно от Навара, Филип дьо Валоа разполагаше вече с два гласа, без да брои своя.
Няколко седмици преди това Луи Бурбонски беше получил херцогска титла заедно с графството Ла Марш като апанаж. Той беше най-възрастният в семейството. В случай на голямо боричкане за регентството качеството му на внук на Луи Свети можеше да му помогне да събере няколко гласа. Тъй или иначе, неговото решение в Съвета на перовете имаше известна тежест. А хромият Луи беше малодушен. Да съперничи с могъщата партия на Валоа би било начинание, достойно за по-дръзновен човек. Пък и синът му бе женен за една сестра на Филип дьо Валоа.
Робер даде на Луи Бурбонски да разбере, че колкото по-бързо се присъедини към партията Валоа, толкова по-бързо ще бъдат гарантирани собствените му апанажи в земи и титли, натрупани през предишното царуване. Гласовете станала три.
Бретанският херцог, едва пристигнал от Ван, с неразопакован още багаж, видя Робер д’Артоа пред двореца си.
— Ще подкрепим Филип, нали? Нямаш нищо против, да?… С Филип, който е така благочестив и лоялен, сме сигурни, че ще имаме един добър крал, искам да кажа регент.
Жан Бретански не можеше да не се обяви за Филип. Та не беше ли женен за една от сестрите на Филип, Изабел, която наистина бе умряла на осемгодишна възраст, но добрите чувства бяха оцелели? За да подсили ефекта, Робер беше взел със себе си майка си, Бланш Бретанска, кръвна роднина на херцога, съвсем остаряла, съсухрена, сбръчкана и напълно лишена от политическа мисъл, но съгласна с всичко, което искаше исполинският й син. Жан Бретански се занимаваше повече с проблемите на собственото си херцогство, отколкото с Франция. Че какво, Филип, защо не, щом всички толкова бързат да определят именно него!
Кампанията на Робер се превръщаше донякъде в кампания на баджанаците. Извикаха в подкрепа на каузата си Ги дьо Шатийон, граф дьо Блоа, който изобщо не беше пер, и дори граф Гийом дьо Ено, само защото и двамата бяха женени за две други сестри на Филип. Големият род Валоа вече започваше да се налага като истинска френска династия.
В този момент Гийом дьо Ено женеше дъщеря си за младия английски крал. Какво от това, не виждаха никаква пречка, дори може би един ден щеше да се окаже изгодно. Но много добре се бе сетил да изпрати брат си Жан да го представлява на сватбата, вместо да отиде лично той, защото именно в Париж щяха да се развият важните събития. Нали Гийом Добрия отдавна искаше владението Блатон, собственост на френската корона, което се врязваше като клин в земите му, да му бъде отстъпено. Щяха да му дадат Блатон почти даром, под форма на символична продажба, ако Филип вземеше регентството.
Колкото до Ги дьо Блоа, той беше един от последните барони, запазили правото да секат монети. За съжаление, независимо от това право, нямаше пари и се задушаваше от дългове.
