тъкмо вечеряше весело с компанията си и петнадесетте хиляди фландърски воини нападнаха лагера. Те размахваха знамена с нарисуван върху тях петел, под който пишеше: „Когато тоз петел пропее, намереният крал ще влезе тук!“
Те опустошиха на бърза ръка половината лагер, като прерязаха въжетата на знамената, преобърнаха шахматните дъски, прекатуриха масите на пируващите и избиха порядъчен брой феодали.
Френските пехотинци побягнаха. В страха си те стигнаха, без да си поемат дъх, чак до Сент Омер, на четиридесет левги от бойното поле.
Кралят едва има време да нахлузи една броня с герба на Франция, да покрие глава с каска от бяла кожа и да скочи върху жребеца си, за да събере юнаците си.
В тази битка всеки от противниците бе допуснал от тщеславие по една сериозна грешка. Френските рицари бяха подценили фландърските общинари. Те пък, за да покажат, че не само феодалите могат да бъдат воини, бяха навлекли брони. А не бяха на коне!
Граф дьо Ено и брат му Жан, чийто лагер се намираше малко по-настрана, първи се спуснаха да ударят фламандците в гръб и да всеят смут в редиците им. Френските рицари, събрани от краля, успяха тогава да се нахвърлят върху пешаците, тромави под надменното си въоръжение, поваляха ги на земята, тъпчеха ги с тежките копита на жребците си и масово ги избиваха. Нашите Ланслотовци и Галаадовци се задоволяваха да разсичат с мечовете и да удрят с боздуганите, като оставяха на оръженосците си грижата да доубиват победените с камите си. Ако някой се опитваше да избяга, падаше под краката на налитащ кон, ако някой искаше да се предаде, в момента биваше заклан. На бойното поле останаха тринадесет хиляди фламандци, които образуваха баснословна грамада от желязо и трупове, и не можеше да се докосне нищо — трева, хамути, човек или животно, — което да не лепне от кръв.
Битката при възвишението Касел, започната с бягство, завърши с пълна победа на Франция. Заговори се за нея като за нов Бувин.
В същност истинският победител не беше кралят, нито старият конетабъл Гоше, нито Робер д’Артоа, колкото и голяма храброст да проявиха, когато налитаха като хали върху вражеските редици. Мъжът, който спаси положението, беше граф дьо Ено. Само че шуреят му Филип VI обра лаврите.
Толкова могъщ крал като Филип не можеше повече да търпи и най-малко опущение от страна на васалите си. Затова подканиха английския крал, гийенски херцог, да положи клетва за вярност пред него.
Никое поражение не е благотворно, но има злополучни победи. Малко дни щяха да струват толкова скъпо на Франция, колкото денят на битката при Касел, защото тя подхрани няколко неправилни представи: първо, че новият крал е непобедим, и после, пехотинците не струват нищо по време на война. Двадесет години по-късно битката при Креси щеше да се окаже последица от това заблуждение.
Междувременно всеки, който имаше флаг, всеки, който носеше копие, бил той обикновен щитоносец, гледаше със съжаление от седлото си по-низшите същества, които вървяха пеш.
През същата есен, в средата на октомври, госпожа Клеманс Унгарска, кралицата без късмет, втората съпруга на Луи Вироглавия, умря на тридесет и пет години в жилището си, бивша резиденция на ордена Тампл. Тя остави толкова дългове, че само седмица след смъртта й всичко, каквото притежаваше, пръстени, корони, бижута, мебели, бельо, златарски изделия и дори кухненски съдове, беше обявено за публична продан по искане на италианските й кредитори Барди и Толомей.
Старият Спинело Толомей, влачещ единия си крак, издал напред шкембе и отворил едното си око, а замижал с другото, присъствуваше на разпродажбата. Шест златари-оценители, назначени от краля, определиха оценките. И всичко онова, което бе подарено на кралица Клеманс през едничката година на несигурно щастие, бе пръснато.
В продължение на четири дни отекваха гласовете на оценителите Симон дьо Клокет, Жан Паскон, Пиер дьо Бьозансон и Жан дьо Лил, които викаха:
— Една хубава златна шапка5 с четири тъмночервени рубина, четири големи смарагда, шестнадесет малки рубина, шестнадесет малки смарагда и осем александрийски рубина, оценена шестстотин ливри. Продадена на краля!
— Един пръстен с четири сапфира, от които трите квадратни, а четвъртият кръгъл, оценен четиридесет ливри. Продаден на краля!
— Един пръстен с шест рубина от Ориента, три четвъртити смарагда и три смарагда, оценен двеста ливри. Продаден на краля!
— Една чиния от позлатено сребро, двадесет и пет високи чаши, два подноса, един тас, оценени двеста ливри. Продадени на монсеньор д’Артоа, граф дьо Бомон!
— Дванадесет високи чаши от позлатено сребро с гербовете на Франция и Унгария, една голяма позлатена сребърна солница, поддържана от четири павиана, всичко това за четиристотин и петнадесет ливри. Продадено на монсеньор д’Артоа, граф дьо Бомон.
— Една кесийка, извезана със сърма и осеяна с перли и имитация на перли, и вътре в нея един сапфир от Ориента. Оценена шестнадесет ливри. Продадена на краля!
Сдружението Барди купи най-скъпия предмет: един пръстен с най-големия рубин на кралица Клеманс Унгарска, оценен за хиляда ливри.
Нямаше да платят нищо, защото пръстенът погасяваше част от вземанията им, а бяха сигурни, че ще могат да го продадат на папата, който, някога техен длъжник, сега разполагаше с несметно богатство.
Сякаш за да докаже, че не се интересува само от чаши и сервизи за пиене, Робер д’Артоа купи и една библия на френски за тридесет ливри.
Църковните одежди от параклиса, туники, далматики, бяха купени от шартърския епископ.
Един златар, Гийом льо Фламан, купи много изгодно златните прибори на покойната кралица.
За конете от конюшнята взеха шестстотин осемдесет и две ливри. Колесницата на госпожа Клеманс и каретата на почетните й госпожици също бяха обявени за продан.
И когато от резиденцията Тампл бе изнесено всичко, хората имаха чувството, че затварят един прокълнат дом.
Наистина на всички им се струваше, че тази година миналото угасваше като че ли от само себе си, за да разчисти място на новото царуване.
Араският епископ Тиери д’Ирсон, канцлер на графиня Мао, умря през ноември. В продължение на тридесет години той бе съветник на графинята, малко и неин любовник, както и верен служител във всичките й интриги. Мао оставаше без близки хора. Робер д’Артоа настоя да бъде назначен в епархията на Арас един духовник от партията Валоа, Пиер Роже.
Всичко беше неблагоприятно за Мао, всичко изглеждаше благоприятно за Робер, чието влияние постоянно растеше и го приобщаваше към най-големите почести.
През януари 1329 година Филип VI издигна графството Бомон льо Роже в перство. Робер стана пер на кралството.
Тъй като английският крал все още не идваше да положи клетва за вярност, решиха да завземат отново Гийенското херцогство. Но преди да изпълнят заканата с оръжие в ръка, Робер бе изпратен в Авиньон да издействува намесата на папа Йоан XXII.
Робер прекара две чаровни седмици на брега на Рона, защото Авиньон, където се стичаше цялото злато на християнския свят, беше за всеки любител на богата трапеза, хазарт и красиви куртизанки ненадминат в развлеченията под егидата на осемдесетгодишния папа-аскет, отдаден на финансова администрация, политика и теология.
Новият френски пер има няколко аудиенции със светия отец. В негова чест бе даден банкет в папския замък и той разговаря умело с много кардинали. Но верен на вкусовете на бурната си младост, той се свърза и с хора от по-съмнителна порода. Където и да беше, Робер привличаше към себе си и то без никакво усилие, лекото момиче, негодника, изплъзвалия се от правосъдието мошеник. Ако имаше само един укривател на крадени вещи, той щеше да го открие за четвърт час. Изгоненият от ордена си заради шумен скандал монах, духовникът, обвинен в кражба или лъжлива клетва, се мотаеха в преддверието на дома му, за да го молят за закрила. По улиците често го поздравяваха минувачи с долнопробно изражение и той напразно се мъчеше да си припомни в кой вертеп в кой град ги е срещал някога. Внушаваше доверие на дрипльовците, не можеше да се отрече, и обстоятелството, че в момента беше вторият владетел на Френското кралство, не променяше нищо.
