След него пристигат Гравил, Менмар, Морбек, самият Филип Наварски и всички останали съзаклятници. А там, в странноприемницата, хубавият Шарл Испански, измъкнат изпод леглото, където се беше скрил, лежеше мъртъв веднъж завинаги. Доста добре го бяха наредили през нощницата. Преброиха осемдесет рани по тялото му, осемдесет промушвания с меч. Всеки бе поискал да го прониже четири пъти… Та, сир племеннико, ето как крал Жан загуби приятеля си и как Шарл Наварски въстана срещу него…
А сега ще ви помоля да отстъпите мястото си на дон Франческо Калво, папския секретар, с когото искам да поговоря, преди да сме пристигнали.
VII
ВЕСТИТЕ ОТ ПАРИЖ
Щом пристигнем в Ла Перюз, дон Калво, ще бъда доста зает с проверките в абатството, за да видя дали действително англичаните са го опустошили до такава степен, че да трябва да освобождавам монасите от изплащането на игуменските ми бенефиции за цяла година, както самите те ме молят; затова искам отсега да ви кажа какво да включите в писмото до светия отец. Ще ви бъда благодарен, ако го напишете веднага щом стигнем, като го украсите с всички хубави изрази, с които умеете да си служите.
Трябва да запознаем светия отец с известията, които получих в Лимож от Париж и които доста ме безпокоят.
На първо място деянията на старшината на парижките търговци Етиен Марсел. Научих, че от един месец този прево строи укрепления и окопава града извън старите стени, сякаш се готви за обсада. А при сегашното състояние на мирните преговори няма признаци за заплаха срещу Париж от английска страна, така че това усърдно укрепяваме буди недоумение. Но освен това превото е организирал буржоата в градски отряди, въоръжава ги и ги обучава с десетници и петдесетници, по примера на фландърската милиция, която сама управлява градовете си; принудил е престолонаследника, наместник на краля, да одобри учредяването на тази милиция; и на всичко отгоре, докато кралските данъци и такси са предмет на всеобщи оплаквания и неподчинение, той — едно прево — е наложил данък върху напитките, за да може да въоръжи армията си, и го събира лично.
Този прево Марсел, който навремето бе натрупал състояние покрай кралското снабдяване и който доста се озлоби, след като му отнеха тази служба преди четири години, сега след злополуката при Поатие като че ли иска да се намесва във всички дела на кралството. Трудно могат да се прозрат намеренията му, освен че се стреми да си даде важност; но неговите действия съвсем не са насочени към желаното от светия отец умиротворение. Затова мой благочестив дълг е да посъветвам папата да бъде много предпазлив, ако получи някакво искане от тази страна, и да не оказва на парижкия прево и на неговите начинания ни най-малка подкрепа, дори и привидна.
Сигурно вече сте ме разбрали, дон Калво. Кардинал Капочи е в Париж. Какъвто е безразсъден и както никога не пропуска да сгреши, напълно е възможно да се присъедини към заговора на този прево, мислейки, че това ще е много умно от негова страна… Не, нищо определено не ми е донесено; но нюхът ми подушва един от онези завързани ходове, в които моят колегат не пропуска да се забърка…
На второ място искам да помоля църковния глава да се осведоми с подробности за лангдойлските генерални щати, приключили този месец в Париж, и да насочи светейшето си внимание върху странните неща, които са станали там.
Крал Жан беше обещал да свика генералните щати през декември; но поради големия смут, безредицата и падението, настъпили в кралството след поражението при Поатие, престолонаследникът Шарл намери за благоразумно да изтегли събранието още през октомври. Твърде млад, с разпаднала се от превратностите армия и с опразнена до дъно хазна, той впрочем нямаше и друг изход за възстановяване на изплъзващата му се при тези злочести обстоятелства власт.
Обаче осемстотинте депутати от Ланг д’ойл, четиристотин от които представители на буржоазията, изцяло пренебрегнаха въпросите, по които бяха поканени да разискват.
Църквата има дългогодишен опит от събори, които не зачитат волята на онези, които са ги свикали. Искам да кажа на папата, че тези щати ми напомнят именно един непокорен църковен събор, който си присвоява правото да решава всичко, и се впуска в безразборни преобразувания, възползувайки се от слабостта на върховната власт.
Вместо трескаво да се заемат с въпроса за осбождаването на френския крал, нашите хора в Париж още в началото се показаха загрижени за свободата на наварския, което красноречиво показва на чия страна са техните водачи.
Освен това осемстотинте назначиха осемдесетчленна комисия, която тайно се зае да изготвя дълъг списък от възражения, част от които основателни, но повечето опасни. На първо място искаха сваляне и повеждаме под съдебна отговорност на главните кралски съветници, като ги обвиняваха в прахосване на данъчните постъпления и ги считаха за виновници за поражението…
Във връзка с това трябва да ви кажа, дон Калво… не за писмото, просто ви разкривам мислите си… възраженията им не са съвсем безпочвени. Измежду хората, на които крал Жан е поверил управлението, познавам много негодяи, направо истински мошеници. Естествено е високопоставените хора да се възползуват от своя пост, инак не биха приели трудностите и рисковете му. Но всеки трябва да внимава да не прекрачва границите на почтеността и да не си плете кошницата за сметка на обществените интереси. И най-вече да бъде вещ в работата си. Но понеже самият крал Жан не е, той с охота си избира негодници като него.
Но оттук нататък депутатите прекалиха. Според исканията им кралят, или понастоящем неговият заместник престолонаследникът, трябва да управлява единствено чрез издигнати от трите съсловия съветници — четирима прелати, дванадесет рицари и дванадесет буржоа. Този съвет ще поеме всичко, което досега вършеше кралят, ще има право да се разпорежда навсякъде и за всичко, ще диктува всички назначения, ще преобразува сметната камара и останалите кралски учреждения, ще решава откупуването на пленниците и ред други въпроси. Това чисто и просто означава да се отнемат на краля функциите на пълновластието.
По този начин управлението на кралството вече няма да бъде в ръцете на този, който е помазан и коронясан според светата ни вяра, а ще бъде поверено на така наречения съвет, чиито права ще се определят единствено от едно събрание от дърдорковци и чиято дейност ще се подчинява само на него. Каква слабост, какъв безпорядък! Тези мними реформи противоречат на здравия разум и миришат на ерес.
А е печално, че има и хора на църквата, склонни да се присъединят към тях, като лаонския епископ, който също е в немилост пред краля и затова много тясно се е свързал с превото. Той е един от най- ревностните.
Светият отец трябва добре да разбере, че зад тези размирици стои наварският крал, който, изглежда, ръководи нещата от затвора и ще бъде още по-опасен, ако е на свобода. Затова светият отец, който е толкова мъдър, ще прецени необходимостта да се въздържа от всякаква намеса относно освобождаването на Шарл Злия, искам да кажа на наварския крал, за което навярно го молят многобройни и идващи от всички страни гласове.
Колкото до мен, възползувайки се от правата на легат и нунций… слушате ли ме, Калво?… Наредих на лиможкия епископ да се присъедини към свитата ми, за да се представи в Мец. Той ще ме настигне в Бурж. Реших да сторя същото с всички останали епископи по пътя, чиито епархии са ограбени и опустошени от похода на уелския принц, та да свидетелствуват за това пред императора. Така ще мога по-убедително да докажа колко е пагубен съюзът между наварския и английския крал…
Но защо непрекъснато гледате навън, дон Калво?… О, повдига ви се от тръскането в носилката! Аз пък доста съм свикнал с това и даже мога да кажа, че стимулира мисленето ми; а виждам, че и моят племенник, сир дьо Перигор, който често ме придружава тук, откакто сме тръгнали, никак не е неразположен… Вярно, имате лош вид. Добре, ще слезете. Но когато вземете перото, внимавайте да не пропуснете нищо от това, което ви казах.
VIII
МАНТСКИЯТ ДОГОВОР
Къде сме? Минахме ли Мортмар?… Още не? Е, аз май че съм подремнал… О, как се заоблачава небето и
