можете да сте сигурен, че ще разправят с важен вид: „Да бяхте ме видели тогава до нашия крал Жан…“ Ех, ще има да я разказват, битката при Поатие!
В Шовини престолонаследникът вечеряше в тъжната компания на братята си, обкръжен само от неколцина служители, когато му известиха, че баща му е жив, но пленен. „Сега е ваш ред да управлявате, монсеньор“ — му каза Сен-Вьонан.
Не знам в миналото ни да е имало друг осемнадесетгодишен принц, който да е поел властта при такова окаяно положение в кралството. Баща в пленничество, разорено от поражението благородничество, две вражески войски, разположени в страната, защото Ланкастър все още беше край Лоара… много от провинциите опустошени, опропастени финанси, користолюбиви, разединени и мразени от всички съветници, един пленен зет, но чиито дейни сподвижници надигат глава повече от всякога, размирна столица, която една шепа буржоа подбужда към бунт… Прибавете и крехкото здраве на този младеж, чието поведение в битката никак не увеличи славата му.
Същата вечер в Шовини, когато престолонаследникът реши да се прибере в Париж по най-краткия път, Сен-Вьонан го попита: „Какво звание, монсеньор, трябва да дават на вашата особа тези, които ще говорят от ваше име?“ Престолонаследникът отвърна: „Това, което нося, Сен-Вьонан, и което бог ми е определил: главен наместник на кралството.“ Това бяха мъдри слова…
Три месеца оттогава. Нищо не е напълно загубено, но и никакъв признак за подобрение, напротив. Франция се разпада. След по-малко от седмица ще бъдем в Мец, но признавам, че не виждам каква полза може да има това, освен за императора, нито какво особено могат да свършат един кралски наместник, който не е кралят, и един папски легат, който не е папата.
Знаете ли какво ми казаха преди малко? В Мец, където се очакват повече от три хиляди владетели, прелати и сеньори, времето било толкова хубаво, и дните тъй топли, че ако продължи така, императорът решил да даде коледния пир на открито в една затворена градина.
Да вечеряш вън на Коледа, и то в Лотарингия, ето още едно невиждано нещо!
Информация за текста
© 1977 Морис Дрюон
© 1985 Лилия Сталева, превод от френски
© 1985 Жанета Узунова, превод от френски
Maurice Druon
Quand un Roi perd la France, 1977
Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2007
Публикация:
МОРИС ДРЮОН. КАК ЕДИН КРАЛ ПОГУБВА ФРАНЦИЯ
Първо издание
Преводачи: Лилия Сталева, Жанета Узунова
Редактор: Ирина Манова
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Румяна Браянова
Коректори: Ани Георгиева, Галина Кирова
Дадена за набор октомври 1984 г. Подписана за печат март 1985 г. Излязла от печат април 1985 г.
Формат 70/100/32. Поръчка №780. Цена 2 лв.
Издателство на Отечествения фронт
Печатница „Димитър Найденов“ — В. Търново
с/о Jusautor, Sofia, 1985
Maurice Druon. Quand un roi perd la France
Librairie Plon, 1977
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4629]
Последна редакция: 2007-12-28 10:55:01
1
Религиозна секта, основана в Палестина през XII в. (Б. пр.)
2
Перигьо — главен град на графство Перигор. (Б. пр.)
3
Перигор — френско графство. (Б. пр.)
4
In nomine patrie… Hi… sancti… — В името на отца, сина, и святого духа
5
Venerabilis frater — почитаеми братко
6
Dilectus filius — любими синко
7
Френски крале, основали династия в началото на VII в. (Б. пр.)
8
Комендант.
9
Посмъртно (лат.) — (Б. пр.)
10
Стара френска монета — (б. пр.)
