Под бляскавата си външност този владетел, комуто бях предан… все пак той беше крал на Франция, а и от друга страна, не можех да забравя, че той поиска за мен кардиналския сан… та този владетел беше твърде жалък пълководец и пагубен финансист. Загуби Кале, загуби Аквитания; остави провинцията Бретан разбунтувана и много крепости в кралството несигурни или опустошени. И на всичко отгоре загуби престижа си. А да! Все пак бе купил провинцията Дофине. Никой не е изцяло пагубен. Добре е да знаете, че аз уредих тази сделка две години преди битката при Креси. Престолонаследникът Хумберт така бе затънал, че вече не знаеше от кого да вземе заем и кому да се издължи… Ако тази история ви интересува, някой друг път ще ви я разкажа с подробности и ще научите как присъединих Виенското владение към нашето кралство, като издействувах неговата корона за най-големия син на френския крал. Затова, без да се хваля, мога да кажа, че аз служих на Франция по-добре от крал Филип VI, тъй като той само я смали, а аз успях да я уголемя.
Вече шест години! Шест години откакто крал Филип умря и откакто херцог Жан стана крал Жан II! Изминаха толкова бързо — да речеш, че сме още в началото на царуването. Дали защото нашият лов крал направи съвсем малко запомнящи се неща, или защото колкото стареем, времето за нас тече по-бързо? На двадесет години всеки месец, всяка седмица ти изглеждат много дълги, понеже са изпълнени с нови преживявания… Ще видите, Аркамбо, когато станете на моята възраст, ако стигнете до нея — пожелавам ви го от все сърце… Човек поглежда назад и си казва: „Как? Минала е цяла година? Колко бързо изтече!“ Навярно защото прекарваме много часове да си припомняме, да изживяваме отново отминалото време…
Ето, слънцето залезе. Знаех си, че ще пристигнем в Нонтрон едва по мръкнало.
Боюне! Брюне!… Утре ще трябва да тръгнем преди зори, защото ни предстои дълъг преход. Нека ла впрегнат навреме конете и всеки да се запаси с храна тъй като няма да имаме възможност да опираме Кой замина за Лимож да извести пристигането ми? Арман дьо Гийерми; много добре… Всеки път изпращам по един от моите бъдещи рицари да следи за подготовката на посрещането и настаняването ми, един или два дни предварително, не повече. Точно колкото хората да побързат а тъжителите от епархията да нямат време да дотичат да ми досаждат с молбите си…Кардиналът? О узнахме за идването му едва ден преди това; уви, вече си замина… Инак, племеннико, ще се превърна в истински пътуващ съд.
IV
КАРДИНАЛЪТ И ЗВЕЗДИТЕ
Е, племеннико, виждам, че пътуването в носилката ви харесва, като и гозбиците, които ни поднасят. И моята компания, разбира се… Хайде, вземете си от вареното гъше месо, което ни подариха в Нонтрон. Това е специалитет на града. Не знам как моят готвач го е запазил топличко…
Брюне!… Брюне, предайте на готвача колко съм доволен, че се старае да не изстиват ястията, които ми приготвя за из път; много е сръчен… А, в колата му имало мангал с жарава… Не, не се оплаквам, че ми сервират два пъти поред едно и също, стига да ми е харесало. Снощи например гъшето ми беше много вкусно. Да благодарим на бога, че имаме достатъчно от него.
Е, виното е младичко и леко наистина. Не е като тези от Сент-Фоа или Бержьорак, с които вие сте свикнали, Аркамбо, да не говорим за вината от Сент-Емилион или от Люсак, които са истинска наслада; но днес всички тези вина пълнят корабите от Либурн за Англия… Небцето на французина вече няма право на тях.
Брюне, това вино не струва пред чашка бержьорак, нали? Рицарят Емар Брюне е от Бержьорак и за него няма по-добро от това, което ражда неговият край. Понякога лекичко го подигравам за това…
Тази сутрин ме придружаваше дон Франческо Калво, папският секретар. Исках да ми припомни нещата, с които трябва да се заема в Лимож. Ще останем там две пълни денонощия, а може би и три. Във всеки случай избягвам да пътувам в неделя, освен ако не съм принуден от някаква неотложна работа или спешно послание. Държа хората от свитата ми да присъствуват на службите и да си починат.
Ах, не мога да скрия вълнението, че отново ще видя Лимож! Моята първа епархия. Бях… бях… по-млад от вас, Аркамбо; двадесет и три годишен. А аз все още се държа с вас като с малко момче! Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, който идва с възрастта. Подсещайте ме, като видите, че прекалявам с това, Аркамбо. Епископ… Първата митра! Толкова се гордеех с нея, че имаше опасност да изпадна в греховно самолюбие. Вярно, говореха, че съм получил даром епископския трон, че както Климент V ми е отпуснал първите бенефиции заради силната му привързаност към моята майка, така и Йоан XXII ми е подарил епархията, защото сме дали най-малката ми сестра, вашата леля Арьомбюрж, за съпруга на един негов правнук, Жак дьо Ла Ви. Да си призная, това донякъде беше вярно. Щастие е да се родиш папски внук, но само то няма да ти донесе трайна полза, ако не се свържеш с високоблагороден род като нашия… А вашият чичо Ла Ви беше чудесен човек.
Що се отнася до мен, не мисля, че са ме запомнили с лошо като епископ, колкото и зелен да бях тогава. Като гледам колко много беловласи епископи, неспособни да ръководят паството и свещенослужителите си, идват да ни досаждат с всякакви оплаквания и дела, си давам сметка, че доста успешно съм се оправял, и то без особени усилия. Имах добри наместници… я ми налейте още вино; нали трябва да поразкараме гъшето… добри бяха наместниците ми, на тях оставях управлението и им позволявах да ме безпокоят само по важни въпроси, с което си спечелих авторитет и донякъде страхопочитание. Така имах възможност да продължа учението си. Вече бях доста вещ по църковно право; извиках при себе си добри зако-новеди, за да усъвършенствувам и гражданското. Те дойдоха от Тулузкия университет, където самият аз бях получил научните си степени и който не е по-лош от Парижкия, с не по-малко учени хора… Решил съм за благодарност… тъкмо стана дума за това, нека ви предупредя, племеннико, че това решение е упоменато в завещанието ми, в случай че не успея да го изпълня приживе… решил съм да основа в Тулуз колеж за бедните ученици… ето, избършете си ръцете с тази кърпа, Аркамбо…
Именно в Лимож започнах също да се занимавам и с астрология. Двете най-необходими науки за всеки, който ще упражнява власт, са в действителност правото и учението за звездите, защото първата изучава законите на отношенията между хората и задълженията им един към друг, към кралството или църквата, а другата — законите, определящи отношението на човека с провидението. Правото и астрологията; земните и небесните закони убеден съм, че няма какво да търсиш извън тях.
Всеки от нас се ражда в определен от бога час и този час е отбелязан на небесния часовник, по който божията доброта ни е позволила да четем.
Знам, че има и такива жалки верующи, които се подиграват с астрологията заради това, че в нея изобилствува от шарлатани и лъжци. Но така е било винаги, нали още в най-старите книги четем, че римляните и други древни народи са изобличавали фалшификаторите на хороскопи и самозваните, търгуващи с предсказания звездобройци; но това не им е пречело да търсят истинските и почтени четци на небесната азбука, които са упражнявали своето изкуство в храмовете. Само защото има продажни или разпуснати свещенослужители не означава, че трябва да затворим всички църкви.
Доволен съм, че споделяте моите възгледи по този въпрос. Истинският християнин трябва да бъде смирен пред заповедите на бог, всеобщият творец, който е зад звездите.
Бихте желали… На драго сърце, племеннико, на драго сърце ще го сторя за вас. Знаете ли часа на раждането си?… О, необходимо е да го имам пратете някого да пита майка ви за часа на първия ви плач. Именно майките помнят тези неща…
Колкото до мен, винаги съм изпитвал само задоволство, че се занимавам с науката за звездите. Тя ми позволяваше да давам полезни съвети на кралете, които имаха желание да ги приемат, и освен това да опознавам природата на хората, е които се срещах, както и да се предпазвам от онези, чийто хороскоп се противопоставяше на моя.
Ето например Капочи — винаги съм знаел, че ще ми бъде враг във всичко, и никога не съм му вярвал… Благодарение на астрологията проведох успешно немалко преговори и постигнах много благоприятни спогодби, както помогнах на сестра ми Дюрацо или за брака на Луи Сицилийски; а признателността на облагодетелствуваните увеличи състоянието ми. Но тази наука ми помогна най-вече пред Йоан XXII… Вечна му памет; беше мой благодетел… Защото този папа беше голям алхимик й астролог самият той; като научи, че се занимавам със същото изкуство, и то с успех, той стана още по-благоразположен към мен и изпълни желанието на френския крал, като ме направи кардинал едва тридесетгодишен, нещо, което рядко се случва. Та, значи, отидох в Авиньон за ръкополагането. Знаете как става това. Или не?
