създаден под знака на един женски крак; Звездата щеше да бъде нещо съвсем различно. Забележете, че това е негова характерна черта. Способен е само да подражава, но винаги си дава вид на откривател.
Петстотин рицари — не по-малко — трябваше да се закълнат върху светото писание никога да не отстъпват нито крачка в боя и никога да не се предават. Необходимо бе такова благородство да се отличи с внушителни белези. Крал Жан не се поскъпи относно показността; съкровищницата, която и без това не беше особено пълна, започна да изтича като пробита бъчва. За седалище на ордена обзаведе Сент-Уанския замък, наричан оттогава Благородническия замък, който се изпълни с великолепни мебели, украсени с ажурени резби, инкрустирали със слонова кост и всякакви други скъпи материали. Не съм виждал Благородническия замък, но са ми го описвали. Стените са, по-скоро бяха тапицирани със златоткани и сребърни тъкани или с кадифе, осеяно със звезди и златни лилии. Кралят поръча за всеки рицар по една бяла копринена туника и по една наполовина червена, наполовина бяла надризница, както и червена шапка със златна закопчалка във формата на авезда Всеки рицар получи и по едно бяло знаме със зведи по краищата, и също по една тежка халка от емайл и злато, която трябваше да свидетелствува че рицарят е един вид женен за краля… което предизвикваше усмивки. Петстотин закопчалки петстотин знамена, петстотин халки; пресметнете какво струва всичко това! Изглежда, кралят лично е рисувал и обсъждал всеки елемент на това ге-роично снаряжение. Горещо вярваше в своя орден на Звездата! С такава злокобна звезда като неговата щеше да е по-разумно да си избере друга емблема.
Според правилника, който кралят състави, вед-нъж годишно рицарите трябваше да се събират на голям пир, на който всеки да разкаже за извършените през това време бойни подвизи и героичните си приключения; двама писари трябваше да отразяват това в регистрите и хрониките. Орденът на Кръглата маса щеше да възкръсне, а крал Жан щеше да надмине по слава крал Артур Британски! Градеше големи и мъгляви планове. Отново се заговори за кръстоносен поход…
Първата среща на ордена, състояла се на Богоявление през 1352 година, беше твърде обезсърчаваща. Предполагаемите храбреци не можеха да се похвалят с кой знае какви подвизи! Не им бе стигнало времето. Разсечените от каската до седлото еничари, освободените от варварските крепости девици — всичко това беше отложено за друга година. На двамата писари, натоварени с летописа на ордена, не им се наложи да харчат много мастило, освен ако пиянството не се брои за подвиг. Защото Благородническият замък стана свидетел на най-големия запой, който е ставал във Франция от времето на крал Дагобер.7
Рицарите в бяло и червено така се увлякоха, че още на предястията започнаха да викат, да пеят, да крещят, вече пияни до припадък; ставаха от масата само по нужда или да повръщат и се връщаха да кълват от ястията, като разпалено се предизвикваха един друг кой ще изпие повече чаши и единственото звание, което заслужаваха, беше рицарите на угощението. Красивите, изработени специално за тях златни прибори бяха изпочупени или сплескани; замерваха се с тях през масата като хлапета или ги смазваха с юмруци. От красивите мебели с ажурни резби и инкрустации останаха само трески. Под влияние на виното някои, изглежда, си въобразиха, че вече са на война, и се заеха да плячкосват. Така златотканите и сребърни драперии по стените бяха откраднати.
А точно в този ден англичаните завзеха Гинската цитадела благодарение на едно хубавичко предателство, докато командуващият укреплението капитан гуляеше в Сент-Уан.
Кралят изпита голямо разочарование от всичко това и започна да вярва, че по силата на някаква зла участ всички негови доблестни начинания са обречени на провал.
Не след дълго дойде първото сражение, в което рицарите на Звездата трябваше да участвуват; и не в приказния Изток, а край една гора в Долен Бретан. Петнадесет от тях, за да докажат, че са способни и на други подвизи освен на тези с чашата, спазиха клетвата да не отстъпват и да не се предават; и вместо да се оттеглят навреме, както би сторил всеки по-разумен човек, те се оставиха да бъдат обградени от неприятеля, чието числено превъзходство не оставяше и най-малкия наглед за спасение. Нито един от тях не се завърна, та да разкаже за тази храброст. Ала близките на загиналите рицари никак не се поколебаха да кажат, че новият крал е доста налудничав, щом е наложил на своите барони такава безразсъдна клетва и че ако всички трябва да я спазват, скоро ще си остане съвсем сам в ордена…
А, ето я носилката… Предпочитате да яздите?… Аз пък ще подремна, за да бъда свеж, като пристигнем… Сега разбирате, Аркамбо, защо орденът на Звездата не процъфтя и защо от година на година все по-малко се говори за него.
VI
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА КРАЛЯ, НАРИЧАН ЗЛИЯ
Направи ли ви впечатление, племеннико, че където и да спрем, в Лимож, в Нонтрон или другаде, всички ни питат за наварския крал, сякаш съдбата на кралството зависи от този владетел? Наистина намираме се в странно положение. Наварският крал е пленник на своя братовчед френския крал в един от замъците на Артоа. Кралят на Франция е пленник на своя братовчед английския престолонаследник в един замък в Бордо. В Париж френският престолонаследник е притиснат между размирните буржоа и недоволните генерални щати. А явно всички, са загрижени за наварския крал. Нали чухте и самия епископ: „Говореше се, че престолонаследникът е голям приятел на Шарл Наварски. Няма ли да го освободи?“ Свети боже! Надявам се, че няма. Този младеж прояви достатъчно благоразумие да не го стори досега. Тревожи ме и опитът за бягство, който рицари от наварския лагер били организирали, за да освободят своя водач. Слава богу, не са успели. Но по всичко личи, че ще опитат пак.
Да, да, научих немалко неща по време на престоя в Лимож. И се каня още тази вечер, щом пристигнем в Ла Перюз, да ги съобщя на папата.
Ако крал Жан извърши голяма глупост, затва-ряйки Шарл Наварски, престолонаследникът ще направи същата грешка днес, ако го освободи. Не познавам по-голям интригант от този Шарл, когото наричат Злия; двамата с крал Жан все пак си подадоха ръка, въпреки враждата си, за да до-ведат Франция до сегашните й беди. Знаете ли от къде идва прякорът му? Получи го още в първите месеци на своето царуване. Не му трябваше много време да си го спечели.
Както онзи ден ви казвах, майка му, дъщерята на Луи Вироглавия, умря през есента на 1349 година. През лятото на 1350 година той отиде да получи короната в своята столица Пампелуна, където не беше стъпвал от раждането си в Еврьо преди осемнадесет години. Понеже искаше да стане известен, той направи обиколка на владенията си, за което не се наложи да пътува дълго; после посети своите роднини и съседи, единия си зет граф на Фоа и Беарн, който държи да го нарича; Феб, и другия, арагонския крал, Пиер Превзетия както и кастилския крал.
Но веднъж, тъкмо се връщаше в Пампелуна и минаваше по един мост на кон, той срещна делегация от наварски благородници, които идваха при него да се оплачат, че е допуснал да накърнят правата и привилегиите им. И понеже той отказа да ги изслуша, те се поразгорещиха; тогава той заповяда на войниците си да хванат тези, които викаха най-близо до него, и да ги обесят на съседните дървета, като каза, че който иска да има авторитет, трябва да наказва незабавно.
Забелязал съм, че владетелите, които прибързано издават смъртни присъди, го правят най-че от страх. И този Шарл не е изключение, за сто е смел само на думи. Именно след това жестоко обесване, потопило Навара в траур, неговите поданици започнаха да го наричат el malo, Злия. Впрочем той много скоро напусна кралството си и остави управлението на своя по-малък брат Луи тогава едва петнадесетгодишен, като самият той предпочиташе да буйствува в парижкия двор заедно с другия си брат Филип.
В такъв случай, ще кажете вие, как става така, че наварската партия е толкова силна и многочислена след като още в самото начало част от благородничеството е било враждебно настроено към своя владетел? Защото, племеннико, тази партия се състои най-вече от нормандски рицари от графство Еврьо. Така че Шарл Наварски бе голяма заплаха за френската корона не толкова заради обширните си владения в южната част на кралството, колкото заради тези, които притежава, по-скоро притежаваше, в близост до Париж, като Мант, Паси, Мьолан или Нонанкур, които владеят достъпа към столицата за цялата западна четвърт от страната.
Крал Жан добре разбра това или му бяха помогнали да го разбере; и както рядко се случваше, този път прояви благоразумие, стремейки се към съглашателство и спогодба със своя наварски братовчед. А как най- сигурно да го обвърже? С брак. А каква партия можеше да му предложи, и то такава, че да го сроди тъй тясно с короната, както бракът на сестра му Бланш, благодарение на който тя беше кралица в продължение
