Поради запушалките гласът му звучеше като при тежка настинка. Той скочи към някакъв шкаф и бръкна вътре. Извади едно от ония квадратни шишенца от много дебело стъкло, в които се побира около унция парфюм. Взе го в шепи, сякаш бе птичка, и ми го донесе.
— Добре гледай! Това е най-скъпоценната течност в целия свят!
Силно ненавиждам подобни глупави преувеличения.
— Значи смяташ, че си успял? — попитах го аз.
— Имам доказателства, Осуалд! Сигурен съм!
— Разкажи ми какво стана.
— Няма да е лесно, но ще се опитам — каза той и внимателно сложи шишенцето на масата. — Бях оставил точно тази смес, която е под номер 1076, да се дестилира през нощта, защото на половин час се получава само капка дестилат — продължи той. — Капеше в запечатана колба, за да не се изпарява. Тези течности са извънредно летливи. И малко след осем и половина, когато дойдох тази сутрин, отидох, вдигнах капака на колба 1076 и леко помирисах течността. Съвсем леко. После я захлупих.
— А после?
— Божичко, Осуалд, беше страхотно! Съвсем престанах да се владея. За нищо на света не си представях, че съм способен да извърша такова нещо!
— Като например?
— Скъпи приятелю, напълно полудях! Превърнах се в див звяр, в животно! Не бях човек! Въздействието на вековната цивилизация просто се изпари. Станах създание от неолита!
— И какво направи?
— Не си спомням много ясно какво последва. Нещата се развиха бързо и със страшна сила! Обзет бях от възможно най-ужасната похот. Всичко друго се заличи от съзнанието ми. Имах нужда само от жена. Усещах, че ако веднага не намеря жена, ще се пръсна!
— Ощастливил си Жанет — казах аз и хвърлих поглед към съседната стая. — А къде е тя сега?
— Жанет напусна преди година — уведоми ме той. — Заместих я с блестяща млада химичка на име Симон Готие.
— Значи Симон е имала късмет.
— Не, не! — извика Анри. — Там е бедата. Симон още не беше дошла. Тъкмо днес взе, че закъсня. Започнах да полудявам. Хукнах по коридора, продължих по стълбището надолу. Бях като опасен звяр на лов за жена, за каквато и да е жена. И само Господ можеше да й помогне, ако я намерех!
— И кого намери?
— Слава Богу, никого. Защото изведнъж дойдох на себе си. Ефектът се прекрати. Свърши много бързо, намирах се на площадката на втория етаж. Стана ми студено. Но веднага схванах точно какво се беше случило. Тичешком се качих горе и влязох в стаята, здраво стиснал носа си с палец и показалец. Отправих се веднага към чекмеджето със запушалките за нос. Откакто започнах да работя върху въпроса, за всеки случай държах под ръка запушалки. Пъхнах ги в ноздрите и вече нищо не ме заплашваше.
— А не могат ли молекулите да проникнат в носа през устата? — попитах аз.
— Не стигат до рецепторното поле, затова човек не улавя миризмите с уста… После отидох при апарата и изключих отоплението, след което прехвърлих малкото количество, събрано в стъкленицата, в това солидно, добре запушено шише. В него има точно единайсет кубически сантиметра от номер 1076.
— След което ми позвъни.
— Не, не го сторих веднага. Защото тъкмо тогава дойде Симон. Само ме погледна, започна да пищи и избяга в съседната стая.
— Защо го е направила?
— Божичко, Осуалд, та аз стоях там гол-голеничък, без да го съзнавам. Изглежда си бях свалил дрехите.
— А после?
— Облякох се. След което отидох и разказах на Симон какво се беше случило. Когато узна истината, тя се развълнува не по-малко от мене. Не забравяй, че двамата работим по въпроса повече от година.
— Симон още ли е тук?
— Да. В съседната лаборатория?
Биваше си я историята, която ми разказа Анри. Взех квадратното шишенце и го вдигнах към светлината. През дебелото стъкло се виждаше около половин инч бледа, розово-сива течност, като сока на зряла дюля.
— Да не го изпуснеш — предупреди ме Анри. — По-добре го остави.
Оставих шишенцето.
— Следващата стъпка — продължи той — ще бъде да се извърши експеримент при точно определени, научни условия. Трябва да напръскам някоя жена с дадено количество и да подготвя приближаването на мъж до нея. Необходимо е да наблюдавам отблизо как протича операцията.
— Дърт мръсник — подхвърлих аз.
— Аз съм специалист по обонянието — нацупи се той.
— Защо да не изляза на улицата, както съм със запушалки? Ще напръскам първата срещната жена, а ти ще гледаш от прозореца. Голям смях ще падне!
— Ще падне смях, вярно, но няма да е научно обосновано. Трябва да извърша експеримента на закрито при задължителни условия.
— А на мен ще ми дадеш ролята на мъжа — предложих аз.
— Не, Осуалд.
— Как така? Настоявам да я получа!
— Чуй ме — започна Анри, — още не знаем какво ще се случи, ако наблизо има жена. Веществото е с много силно въздействие, сигурен съм в това. А ти, драги ми господине, не си точно млад, така да се каже. Може да стане много опасно. Може да се напрегнеш свръх предела на своите възможности.
Засегнах се и рекох:
— Възможностите ми нямат предел.
— Глупости — възрази Анри. — Не съм съгласен да поема рискове, затова ангажирах физически най- здравия и силен млад мъж, когото намерих.
— Вече си го направил?
— Естествено. Вълнувам се и нямам търпение. Искам да продължа нататък. Младежът всеки миг ще бъде тук.
— И какъв е той?
— Професионален боксьор.
— Велики Боже!
— Казва се Пиер Лакай. Ще му платя хиляда франка.
— А как го откри?
— Познавам много повече хора, отколкото си мислиш, Осуалд. Не съм отшелник.
— А знае ли човекът какво му предстои?
— Обясних му, че ще участвува в научен експеримент, свързан с психологията на пола. Колкото по- малко знае, толкова по-добре.
— А жената? Коя жена ще използуваш?
— Симон, разбира се. Тя е пълноправен научен работник. Ще има дори по-голяма възможност от мене да наблюдава реакциите на мъжа.
— И още как — подхвърлих аз. — А тя съзнава ли какво може да й се случи?
— Напълно. Доста се изпотих, докато я придумам да се съгласи. Наложи се да изтъкна, че ще участвува в историческа демонстрация. Стотици години ще говорят за това.
— Глупости.
— Скъпи сър, през вековете при научните открития е имало велики епически моменти, които не са потънали в забрава. Като мига, когато на доктор Хорас Уелс от Хартфорд, щата Кънектикът, извадили зъб през 1844 година.
— И какво му е историческото на мига?
— Доктор Хорас бил зъболекар, който си правел опити с азотен оксид. Един ден имал ужасен зъбобол.
