За да получите представа до каква степен стърчеше напред нейната гръд, ще ви кажа, че когато великанката се пресегна да махне своята орхидея, едва успя да стигне до цветето с докрай протегнати ръце. Известно време се мъчи със закопчалката, но понеже не виждаше какво става, не можа да се справи.
— Боя се да не скъсам страхотната бална рокля. Хайде, откопчайте я вие! — каза тя, обърна се и тикна слонския си бюст в лицето ми.
Поколебах се.
— По-бързо! Не разполагам с цяла нощ!
Заех се с орхидеята и най-после успях да я разкопчая.
— А сега да сложим подаръка — каза тя.
Оставих нейното цвете и внимателно извадих моите от кутията.
— Имат ли закопчалка? — попита тя.
— Струва ми се, че нямат.
Ето нещо, което съвсем бях забравил.
— Няма значение — каза тя. — Ще използуваме старата.
И тя махна безопасната от първата орхидея, след което, преди да успея да я спра, грабна от ръцете ми моите орхидеи и заби със сила иглата в бялата панделка, увита около стеблата им. Заби я почти там, където бях скрил капсулата с „Кучката“. Иглата се спря в нещо твърдо, през което не можеше да проникне. Великанката я натисна, но отново не проби метала.
— Какво по дяволите има вътре? — изгрухтя госпожа Понсънби.
— Позволете ми да я забода! — извиках аз, но беше твърде късно, защото мокрото петно от пробитата капсула с парфюма „Кучка“ вече се разстилаше върху бялата панделка и след една стотна от секундата миризмата стигна до мене. Усетих как нахлува в ноздрите ми, но всъщност не беше като обикновените миризми, понеже те не се възприемат като нещо плътно. Не можеш да ги пипнеш. Тази субстанция обаче имаше вкус. Беше твърда. Имах чувството, че в ноздрите ми под високо налягане се впръсква някаква огнена течност. Усещането беше крайно неприятно. Миризмата навлизаше все по-навътре и по-навътре, проникна далеч отвъд ноздрите, проби си път зад челото и стигна до мозъка. Изведнъж звездите и райетата върху роклята на госпожа Понсънби започнаха да трептят и да подскачат, после цялата стая се разлюля и аз усетих как кръвта тупти в главата ми. Имах чувството, че изпадам под въздействие на упойка.
Сигурно в този миг съм загубил съзнание, макар и за няколко секунди.
Когато дойдох на себе си, стоях гол в една розова стая, изпитвайки странно усещане в слабините. Погледнах надолу и видях, че любимият ми полов орган е три стъпки дълъг, със съответната дебелина. И продължаваше да расте. Удължаваше се и се удебеляваше със страхотна бързина. Същевременно тялото ми се смаляваше. Тялото ми се смаляваше все повече и повече. Невероятният ми член ставаше все по-голям и по-голям. Кълна се, че той продължи да расте, докато не погълна в себе си цялото ми тяло. Превърнах се в гигантски, дълъг седем стъпки перпендикулярен пенис, който бе красив като всички пениси.
Изпълних малък танц, за да отпразнувам прекрасното си ново състояние. По пътя си срещнах девойка в рокля, обсипана със звезди. Девойката беше едра, като всички девойки. Изпъчих се до края и започнах да рецитирам:
Девойката скочи и ме прегърна, доколкото бе възможно, а после извика:
Миг по-късно ние двамата се бяхме отдалечили на стотици хиляди мили в Космоса И летяхме през Вселената сред дъжд от червени и златни метеорити. Бях яхнал голия гръб, прилепен напред, и здраво стисках жената с крака.
— Бързо! — крещях аз и забивах дългите си шпори в хълбоците й. — По-бързо!
И тя летеше все по-бързо и по-бързо, изстреляна с въртеливо движение към края на небето. Слънчевите лъчи струяха по гривата й, опашката й разпръскваше сняг. Чувството за величие, което изпитвах, беше ненадминато. Бях недостижим, бях върхът. Бях Господаря на Вселената, запокитвах планетите, ловях звездите с ръка и ги запращах като топки за пинг-понг.
О, какъв екстаз, какво очарование! Велики Йерихон, Тир и Сидон! Стените се срутиха, небесната твърд се разпадна и от дима, пожара и взривовете в съзнанието ми като дъждовен ден бавно изплува гостната на „Уолдорф Тауърс“. Стаята беше в руини. Един ураган би нанесъл по-малко щети. Дрехите ми лежаха захвърлени на пода. Бързо започнах да се обличам. Справих се за около трийсет секунди. Когато тичах към вратата, чух глас, който сякаш идваше откъм една прекатурена маса в далечния край на стаята.
— Не зная кой сте вие, млади човече — каза гласът, — но със сигурност ми направихте голяма добрина!
Информация за текста
© Роалд Дал
© 1992 Огняна Иванова, превод от английски
© 1992 Правда Митева, превод от английски
Roald Dahl
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Роалд Дал. Размяна на съпруги. Истории с неочакван край
ИК „Зодиак-ВН“, 1992
Съставител: Жени Божилова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14778]
Последна редакция: 2009-12-16 13:10:00
