Религиозното чувство в българската лирика

стремят към религията не по вътрешна необходимост, а по чисто естетични съображения и подбуди. Религията ги блазни със своята таинственост и красота. Те виждат в нея едно съкровище от образи и теми, без да се интересуват от съдържанието им. Това чисто естетично отношение слага своя отпечатък върху религиозната лирика на днешните ни поети. От него иде нейният естетизъм и нейната декоративност. Поетът възпява Христа и Богородица, както възпява и евменидите, защото вярва в едните толкоз, колкото и в другите. Религията е тук само един повод „за ярко пеещи стихове“.

1929 г.

,

Информация за текста

© 1929 Атанас Далчев

Източник: http://litclub.com/library/bg/dalchev/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12166]

Последна редакция: 2009-10-31 14:26:08