— Бегай, сине, зло те найде! Бегай, крий ся в слама, сине, търпи там под копа, дор ги уталожам… — Ойде син ми, он побегна, а па я ним казвам: — Аги мили, аги златни, жи’ ви турска вера, жи’ ви вера, жи’ ви бога, жи’ ви Мохамеда, жи’ ви турска книга, аги, сина не губете! Нема сестри, нема тетки, никого он нема: е едничек, е самичек, сираче без татка… — Още речта не дорекох, викнаха тук турци: — Не, гяурко, псешка щерко! Сина ще заколим! — Търгнаха тук ножове зли, блесна им железо, я от страх паднах ничком и ся обезсвестих… Много л’ лежех, малко л’ лежех без свест и без памят… али кога дойдох в себе и погледнах в къща, видох, синко, що сум сама, нема турци клети. Одвай станах, ойдох в плевня, Божина си найдох… Мина ся ден, вторий, третий, мина ся неделя; нищо нема, се е мирно в село, п’ околия. Минало е злото, казвах, помолих ся богу. Боже милий, казвах, боже, пречиста ти майко! Не дай, боже, не дай, майко, син ми да погинит. Кой ще, боже, мене стара в хладен гроб отпусне? Кой ще, боже, при смъртта ми очи да заклопат? Ти, пречиста божа майко, смили ся над мене, не дай злото да ме найдит, сина доварди ми. Мина злото, я си казвах, син ми жив остана, го прегърнах, го целувах во чело, во очи. Па го карах и го учех себе си да чуват, да не казват люта дума турчину си нигде… Вървеха си дни, недели, нигде нема нищо, сегде тихо, сегде мирно, радост и веселба! Радваше ся клето сърце, кога гледах сина, че излегол, че отиде да пречекат Грозда у широките поляни, пред сълнчевен изгрев. Грозда, хубава девойка, Грозда чърноока, Грозда тънка и висока, Грозда чърнокоса, белолика хубавица, румена калинка. Идит Грозда, прусат Грозда низ гъстите трави, носит Грозда на глава си баница ил’ мазник на овчари, кои пасат калешо й стадо. Недалеко там в поляна срещаше я Божин; пулеха ся оба в очи, оба червенеха. „Помози бог, лепа Гроздо, добро утро, Гроздо!“ А та нему: „Жив да ми си! Дал ти господ добро!“ „Дека ходиш, лепа Гроздо?“ „Гледаш, ручек носам, кога ще е наша сватба?“ „Скоро, Гроздо, скоро, лепа, скоро край Митровден.“ А та нему: „Слушай, Божин, ако не ма земеш сама ще ти дойдам, Божин, бегалка ще станам, татка, майка ще оставам, люба да ти бидам.“
