Пулеха ся оба в очи, оба червенеха, па търгнуваха си оба — Божин преко поле, Грозда преко гъсти ниви, секой в своя къща. А майчино клето сърце радва ли се, радва, че голям юнак е станал син й за женене… Не на многу време радост е била за мене, стига веч година чърна, злото веч ме найде. Беше дошло клето време данок да ся дават. Натовари кола с жито, спрегна си волове, па си тръгна в град на пазар жито да продава. Ако да бех знала, чедо, че зло ще го найдит, него немаше да пущам в той ден клетий черний. Да бех знала… да бех знала, можех ли да знаям?… Още път си не извърви он до половина, беха му пресекли пътят турци-арнаути. Обколиха него, чедо, турци кръвопийци, а он падна на колена, милно им ся молит да не земат млада глава, че един у майка. Ал’ не слушаят му молби турци кръвопийци, пушка пламна, пушка пукна в турски ръце клети, зърно оловно продупна белите му гръди. Друг измъкна ятаганът, глава разполови, тил и теме, и чело му на две половини. Па му пливна кръв чървена низ зелена трава, спростре ся на чърна земя снага му бездушна. Летна му душа из снага, низ уста му неми, летна, без да кажит слово (немаше и кому) ни за себе, ни за майка, ни за първо либе… Мина ся ден и нощ мина, нищо я не знаях, на други ден утром рано сина донесоха. Донесоха мъртва снага, а душа му нема! Окървавени му дрехи и кошуля чърна… Видох снага, видох глава на две половини и продупнати му видох мъртви, млади гърди. Видох, паднах я на него, замрех я над него; го прегърнах и примрела лежех я на него полужива, полумъртва цел ден и нощ цела… Клети сълзи, врели сълзи совсем не помагат, не помогнаха му сълзи, не возкръснаха го. Станах, младо, като луда, измих мъртва снага, измих снага, измих рани, сина си промених и завързах на глава му двете половини, них обвих я с бела кърпа, бела, копринена. Облекох го в бела риза, нови, чисти дрехи, па го спрострех посред къщи, седнах да го тъжам; тъжам, плачам, косми корнам, пърстите си кършам; биям себе и по глава, и по слаби гърди. Държех него у дома си три дни и три нощи, дор у него мъртва снага хвана да смърдеит. Много време стенках, плаках,
