невинен. В основата на „божия съд“ стои религиозното схващане, че истината може да се открие с намесата на бога. Явната несправедливост на този съд, използван и от църквата в борбата с враговете си, е станала причина той да бъде премахнат. — Б. пр.
196
Тоест извинение. Тук се отнася за правото на въззивника да се яви чрез защитника си, вместо да се яви самата тя, понеже е от женски пол Б. пр.
197
Тоест парите. — Б. пр.
198
Сребърна монета. — Б. пр.
199
200
201
Църковна книга. — Б. пр.
202
Стара френска песен с припев. — Б. пр.
203
От баладите за Робин Худ се научаваме, че когато се предрешвал, този прочут разбойник понякога се наричал Локсли, по името на родното си село, но не е известно къде точно се е намирало то. — Б. а.
204
205
206
Благородническа титла през средните векове. — Б. пр.
207
Бележка за замъка Кънингзбърг.
208
Налог за погребение, който се плащал на църквата. — Б. пр.
209
Възкресяването на Ателстън е остро критикувано като твърде голямо отклонение от вероятното дори за една толкова фантастична творба. Това бе tour de fors (пресилен похват), към който авторът бе принуден да прибегне, заради молби на своя печатар и приятел, който не можеше да се примири с мисълта саксонец да бъде затворен в гробница. — Б. пр.
210
211
Прозвища, използувани между 1760 и 1840 г. сред шивачите. „Кремъци“ наричали редовните членове на ранните шивашки професионални съюзи, а „бунища“ — шивачите надничари или калфи, които се задоволявали с установените ниски надници. За „кремъци“ и „бунища“ се говори в „Шивачите“, бурлеска от Самюъл Фут (1720–1777), наречен от съвременниците си „английският Аристофан“. — Б. пр.
212
Богослужебна книга, върху която се полага клетва. — Б. пр.
213
214
215
216
