започват занятия в специален клас на 6–, 7- или 8-годишна възраст, но започват работа с книгата няколко години по-късно в зависимост от своята готовност.
Ако по съвета на психолога родителите предварително са решили, че детето има нужда от специален клас, тогава те могат да се преместят в близост с такова училище, преди детето да е стигнало училищна възраст.
Ако е невъзможно да се консултирате с психолог, съветвайте се за детето с учителя или директора, като му изложите всички факти. Ако има съмнения за неговата готовност, по-добре е да се изчака по-дълго, отколкото да се започне много рано.
799. Интернат, ако той предлага по-добри възможности. По-късно винаги може да се прецени дали редовните или специалните класове в местното училище задоволяват нуждите на детето. Ако учебните занятия в обикновеното училище са много трудни за детето и там то не се чувствува на своето място или пък ако неговият физически недостатък прекомерно разстройва другите членове на семейството, може да се окаже по-добре за всички, ако детето се възползува от преимуществата на интерната. Родителите обаче трябва внимателно да проучат този въпрос. Обикновено напливът за такива училища е голям и понякога минават няколко години, преди детето да може да бъде прието. По-добре е да подадете молба отрано и по- късно да я изтеглите, отколкото да бъдете забавени, ако твърде късно решите, че детето трябва да постъпи в интернат.
800. Дете с тежко изоставане в психическото развитие. Дете на 1/2 или 2 години, което все още не може да сяда и не проявява почти никакъв интерес към хората и предметите, които го заобикалят, поставя много по-сложни проблеми. За него ще трябва дълго време да се грижат като за бебе. Поради неговите съвсем ограничени сетивни възприятия то извлича много малко полза от семейството, а и семейството на свой ред не може да му даде нещо. Въпросът, дали такова дете трябва да се отглежда в семейството или в специален интернат, е много сложен. Решението му зависи от степента на изоставането, от темперамента на детето, какво влияние оказва то върху другите деца в семейството. дали когато започне да проявява активност, може да намери другарчета за игра, които да го задоволяват, дали в някое от местните обикновени училища има специален клас, подходящ за него, а също така от наличността и качеството на специалното училище интернат. Но това зависи най-много от отношението на майката — дали ще се радва да се грижи за него или ще се изтощава физически и морално. На част от тези въпроси не може да се даде отговор, докато детето не стане на няколко години.
Някои майки са така устроени по природа, че могат да се грижат за едно изоставащо в умствено отношение дете, като намират начини, които не ги изтощават. Те могат да се радват на приятните качества на детето, да не се разстройват от трудностите, които то поставя пред тях, и да се отдават изцяло на грижите за него. Другите деца в семейството възприемат отношението на майката към такова дете. Чувството, че цялото семейство го приема такова, каквото е, дава възможност на изоставащото дете да изяви най-добрите си качества и му създава добра основа за неговия бъдещ живот. За него може да е най- полезно изобщо да живее в къщи.
Но някоя майка, която също така обича своето дете, непрекъснато се дразни и става нетърпелива, като се грижи за детето с такива специални нужди. Това може да повлияе зле върху нейните взаимоотношения със съпруга и с другите деца в семейството, те от своя страна могат да се разстроят от присъствието на умствено изоставащото дете. Такава майка се нуждае от помощ и съвети, които ще й помогнат по- търпеливо да се отнася към детето или да го устрои така, както ще бъде по-добре за всички членове на семейството.
Срещат се и такива майки, които с цялата си душа се отдават на грижите за силно изостаналото в умствено отношение дете и намират удоволствие в своята преданост към него. Но външният човек може да види, че тяхното чувство на дълг към детето е прекомерно, че те не отделят достатъчно внимание на съпруга си и на другите си деца, нито на своите естествени интереси. В крайна сметка, това не е полезно нито за семейството като цяло, нито за самото изоставащо дете. Майката се нуждае от помощ да възвърне своето чувство за мярка и да облекчи своята прекомерна заетост (т. 787).
801. Монголизъм. Съществува особен вид органична умствена изостаналост, наречена монголизъм. Това е нарушение както на умственото, така и на физическото развитие. Очите са косо разположени и оттам състоянието е получило своето название. Има и други отличителни белези. Физическият растеж е бавен и детето никога не достига нормален ръст. В повечето случаи интелектът се развива бавно, но у някои деца достига значителна степен на развитие. По характер тези деца са много мили.
’ През последните години се доказа, че това заболяване е обусловено от хромозомна аномалия. Бел. ред.
Вероятността да се роди такова бебе се увеличава към края на плодоносната възраст на жената. Една млада жена, чието първо дете има монголизъм, може да бъде уверена, че вероятността да роди второ такова бебе на този етап в живота й е много малка.
Както и в други случаи от изоставане в умственото развитие, най-добрият подход към детето с оглед на неговото бъдеще зависи от развитието на детето, и от местните възможности за обучение и за общуване с другарчетата, от това, колко трудно или лесно майката ще може да се справя с всички свои задължения, включително и със специалните грижи за детето. Някои деца с монголизъм се отглеждат в къщи без прекомерни усилия от страна на родителите, братята и сестрите. В други случаи, когато детето поотрасте, се оказва, че и за него, и за останалите членове от семейството ще бъде по-добре, ако то постъпи в интернат. Като се вземе пред вид тази вероятност, разумно е отрано да се подаде молба за приемане, тъй като обикновено напливът е голям. Ако желаете, по-късно винаги можете да се откажете от мястото. Консултирането с компетентно лице ще ви помогне да вземете най-доброто решение.
Някои лекари препоръчват, ако родителите имат възможност, веднага след раждане да дадат детето в детски ясли, за да не се привържат към детето, което по всяка вероятност ще бъде недоразвито, и за да могат да насочат своите грижи към останалите си деца. За някои семейства това може да бъде подходящо, за други — не. Струва ми се, че родителите трябва спокойно и задълбочено да обмислят този въпрос, преди да вземат решение, и ако имат съмнения, ще им бъде от полза да се консултират с психиатър. Много малко семейства обаче могат години наред да посрещат разходите за частни грижи. Много малко държавни училища могат да приемат такива деца преди 5-годишна възраст и даже по-късно поради техните правилници или Поради липса на удобства.
ОСИНОВЯВАНЕ НА ДЕТЕ
802. И двамата родители трябва да го желаят. Съпрузите трябва да вземат решение за осиновяване на дете само ако и двамата обичат деца и чувствуват, че не могат без тях. Всички деца, собствени или осиновени, трябва да чувствуват, че са силно обичани и
’ У нас съществуват детски градини и помощни училища за деца, изоставащи в своето умствено развитие, и социални детски заведения за тежко изостанали в своето психично развитие деца; при това въпросът за материалните възможности на семейството не играе роля. Бел. ред.
завинаги принадлежат на бащата и на майката. За осиновеното дете е още по-лошо да не чувствува привързаността на единия или на двамата родители, защото то по начало чувствува известна несигурност. То знае, че по някакви причини неговите собствени родители са се отказали от него и може да изпитва вътрешен страх, че осиновителите някой ден също могат да се откажат от него. Ето защо е погрешно да се осиновява дете, когато само единият от родителите желае това или когато и двамата го правят само от практически съображения, напр. за да има кой да помага в стопанството или кой да се грижи за тях, когато остареят. Понякога се срещат жени, които се страхуват, че ще изгубят съпруга си, и искат да осиновят дете с празната надежда, че това ще го задържи. Осиновяването по такива причини е не само несправедливо към детето, но, както обикновено се изяснява, погрешно и от гледна точка на родителите. Осиновеното дете, което чувствува, че не е обичано, твърде често става невъзпитано и създава сериозни проблеми за родителите.
Обикновено не е разумно сам човек да осинови дете. Това е така, защото при своето възпитание и момчетата, и момичетата се нуждаят и от майка, и от баща. Освен това, ако човек е сам, може да съсредоточи прекалено голямо внимание върху детето.
Съпрузите не трябва да чакат да остареят, за да осиновят дете, тъй като по-старите хора по-трудно ще
