Мина Спиридонова
Утринта на просветлението
„…Богините на луните небесни са покровителки на полетите на душата на Луноборците, а те са силата на реалността, която липсва на Великите. Колко много са загинали, а съществото им е пленено около косите с лунен блясък, който е единствената опора на мъжката душа в царството на отвъдното…
…Отдавна е отлетял от Човешкото царство Първият господар на висините, а родът на Бедволените е призован да го върне в света на себеподобните му и да ги предвожда в битката с Черноглавия. Силите ще се слеят, ще се извисят в небесните селения и ще грейнат луните в ясното утро…
…а спасението е в чужди ръце…
…мъжът с най-яркото светило е господар… но ще намери ли сам душата си!
…а другият ще се отзове.“
Ваше кралско величество, кралицо на Сотерискоза,
Надявам се Ваше величество да уважи причините, поради които предприехме експресивните мерки за залавянето на принц Молианис. Той е рицар от противниковата армия на Десогет ХХІ Бедволен. Моля Ваше величество да бъде снизходителна, що се отнася до наказанието, което несъмнено очаква моя милост, вследствие допускане раняването на принц Молианис при схватката му с моите смели, трябва да подчертая, воини. Принцът е ранен, вследствие на което той има силна треска. Освен това има смущения в магичеките му способности, което ме безпокои повече от раната му. Моля, уведомете ме за решението си.
До граф Тукадур от Нейно Величество кралицата на Петото кралство Сотерискоза, Дориа ХІІ,
Уважаеми графе Тукадур,
Ценя високо вашите тактически умения, но що се отнася до отношение и защита на военопленници, вие имате нужда от сериозно усъвършенстване. Както вероятно си спомняте опазването на принц Молианис невредим до владенията ми, изключват всякакви физически поражения и включват пълна охрана против собствената му армия. Неприятно ми е да науча, че той е ранен (забележете — сериозно) от собствените ви хора. Това недоразумение за съжаление, говори само за едно несериозно отношение спрямо възложените ви задачи извън бойното поле. Заповядвам следното: осигуряване на най-добри грижи за болния при максимално ускорен ход на завръщане във владенията ми. Искам да получа по-подробни сведения за естеството на раняването му.
ГЛАВА І
През стъклописите на прозореца навлизаха лъчите на първата есенна утрин от новото Слънцестоене. Дубрейа Булниена четеше безгласно задължителния за новата фаза на лунните съвпадения заклинателен кодекс. Иолдинан Бедволен следеше мисълта на младата жрица, но трудно улавяше смисъла, поради силната болка в ръката. Концентрацията над леещите се, интонационно сдържани изречения, предадени по телепатичен път, му помагаха и донякъде блокираха дискомфорта от скорошното раняване. Погледна към ярките фигури по прозореца, показващи бог Рил Алак, яхнал легендарният кон Даюн, а до него рицаря Рай Зедар, и двамата размахали своите мечове към Господаря, Невидимият дракон. Зад тях, с по-бледи контури бяха загатнати непристъпните върхари на Драккес и Радензам. Те започнаха да се замъгляват.
Жрицата на Триомен усети болката му, но продължи да реди словосъчетанията на древната магия, чиято мощ бе така голяма, че преждевременното прекъсване на ритуала несъмнено щеше да донесе смърт на някой от по-висшите адепти. Иолдинан бе един от тях. Той можеше да се овладее и Булниена му напомни това.
—
За части от секундата светлината се върна и топлите лъчи погалиха изтощените воини и няколкото жени — жрици от Седемте ордена, присъстващи на ритуала. Белегът на Иолдинан, сърповидна луна, бе топъл и болезнен. Формата на тази луна показваше фазата, в която се намираше нощното светило и от чиято сила младият мъж черпеше своята. Всички тук имаха подобни белези, които изобразяваха планетата- покровител и енергията, с която разполагаха, за да изпълняват разнообразните магически операции.
Булниена се приближи до него и докосна леко лунния отпечатък над сърцето му. Влиянието на светилата бе значително и силно. Често се раждаха хора, подвластни на влиянията на луните. Наричаха ги
— Трей дон Бедволен, не биваше да се излагате на тази агония. Това, което направихте бе много по- опасно дори от раняването ви.
— Трябваше да разбера, дубрейа дей.
Тя кимна и го придружи докато излизаха през масивната двукрила врата от преплетените клони на свещеното триплетно дърво Дишера.
Отвън вятърът ободряващо разхвърляше шарени листа и ги въртеше около излизащите. Храмът, украсен с полускъпоценни камъни и хромови релефни плочи от Висок диск, блестеше ярко под ярките снопове на есенното слънце.
В далечината, обграден от бойници и високо издигната крепостна стена, на връх билото, се простираше вековния замък на Вулвените Захара. Черната вулканична скала със зелени жилки бе послужила за основа на основните укрепления и храмове в тази част на втория континент. С внушителна достолепност, непосредствено над палата, се простираше дъгообразната верига от върхове на планината Раензам, значително по-ниска от Радензам поради факта, че бе нейното естествено снижаващо се продължение, завършващо в приказно красивата равнина на Приморска Триокола.
Младият воин се уви по-плътно в гербово обозначения си плащ, задължителен за ритуалите, и прекара пръсти през черната си коса.
