Човекът-крава излезе от шейната си и извади от там бутилка с ремък, който преметна през рамо. На края на тънък маркуч висеше спринцовка с остра и блестяща игла.

Когато се приготви, ги покани с жест да се приближат.

Хората се наблъскаха един до друг и зачакаха търпеливо щастието си. Б’Дикей мина между тях към жената с детето на шията си. Механичният глас забоботи от високоговорителя на върха на шлема:

— Добро момиче си ти. Много добро. И ще получиш богат и пребогат подарък.

Той напъха в тялото и иглата и я държа така дълго, че Мерсър успя дори да забележи, как мехурче въздух премина по маркуча до самата бутилка.

Дойде ред и на другите. Гласът загърмя, а той се движеше с неподражаема грация и бързина. Иглата проблясваше на слънцето. А хората след инжектирането падаха като снопове на земята.

Той позна Мерсър.

— Здравей, приятел. Сега ще си получиш удоволствието. Вътре в купола би те убило. А имаш ли нещо за мен?

Мерсър заекна, като не разбираше, какво има предвид Б’Дикей, но вместо него отвърна двуносият:

— Струва ми се, че има прелестна детска главичка, но още не е пораснала и ти няма да я вземеш сега.

Мерсър така и не забеляза, как иглата го продупчи.

Б’Дикей вече бе отишъл при другите, когато кондаминът разтърси Мерсър. Поиска му се да се затича след Б’Дикей, да свали скафандъра муда обясни, колко го обича. Направи крачка, спъна се и падна, но не усети болка. До него се оказа, че лежи момичето с многото тела и той и заговори:

— Нима не е забележително? Вие сте най-красивата на света. Аз съм така щастлив, че се намирам тука.

До тях се приближи жената с безбройните ръце, седна и заизлъчва топлина и дружелюбие. На Мерсър му се стори, че изглежда изтънчена и очарователна. Бързо започна да сваля дрехите си. Колко е глупаво и високомерно да носи тези дрипи, когато никой от тези мили и прекрасни същества не е облечен.

Двете жени нещо си бърбореха и тихичко пееха.

С останалото трезво последно ъгълче на съзнанието си той разбираше, че те нищо не казват, а просто еуфорията от наркотика, който бе толкова силен, че дори бе забранено да се споменава името му, ги караше да изразяват внезапно нахлулото щастие. Разсъдъкът му бе просто залят и задушен. Помисли си, какво щастие е имал, да попадни на тази прекрасна планета. Поиска да сподели това с лейди Дей, но езикът му така се преплете, че нито една дума не произнесе ясно.

Внезапно в коремната област го сви остра болка. Наркотикът веднага я потисна. Това му напомни за калпака в болницата, но сега бе хиляди пъти по-приятно. Болката изчезна, макар в началото да бе непоносима. Напрегна се и се съсредоточи. Отхвърли настрана всичко излишно. Обърна се към лежащите до него розови и голи дами:

— Това бе такова приятно убождане. Май ми е присадена още една глава. Това ще зарадва Б’Дикей!

Лейди Дей с труд повдигна предната част на множеството си тела и каза:

— Аз съм също така силна. Мога дори да говоря. Запомни, човече, запомни. Хората никога не живеят вечно. Ние също ще умрем, ние също можем да умрем, като истинските хора. Свято вярвам във възможността на смъртта!

Мерсър се усмихна през пелената на розовото си щастие.

— Разбира се, че можем. Но нима тук не е прекрасно…

В този миг усети устните му да надебеляват, а съзнанието да помътнява. Беше наистина буден, но не чувствуваше потребност да прави нещо. На такова прекрасно място, сред такива добри и привлекателни хора, можеше само да седи и да се усмихва приятелски.

А в това време Б’Дикей стерилизираше скалпелите си. Мерсър с интерес си помисли, колко ли ще продължи действието на суперкондамина.

Следващата поредица от въздействие на дромозето понесе без да трепне и дори да гъкне. Менталността на страданията и кожните усещания бяха явления, които ставаха наблизо, но без връзка с него. Разглеждаше собственото си тяло с безразличието на щастливец. Лейди Дей и покритата с ръце жена си оставаха край него. А след доста дълго време до тях допълзя получовека. Той премига сънено и дружески замига, настани се удобно и замърка доволно.

Когато Мерсър отвори очите си и видя слънцето да залязва. Затвори за няколко секунди вежди и видя как трептят звездите. Нямаше време за размисъл. Дромозе го хранеше по тайнствения си начин; а наркотикът бе свел до минимум всякакви цикли, потребни на тялото му.

По едно време усети възвръщането на болките. Всъщност, усещанията не бяха се изменили, той се беше изменил. Сега му бе известно всичко, което ставаше на планетата Шеол. Добре си спомняше всичко, което стана с него през периода на щастието.

Преди забелязваше, какво става наоколо. Сега просто го усещаше.

Поиска да запита лейди Дей, колко време се намира под въздействието на наркотика и колко ще чака за следващата порция. Отвърна му усмивка и в нея имаше още имаше привнесеното щастие. Изглежда многочислените и тела, които лежаха на земята в живописни пози, представляваха солидна вместимост за запазване на наркотика, отколкото неговото тяло. Тя добре възприемаше ставащото, но още не бе възвърнала способността си да говори членоразделно.

Получовекът лежеше на земята и през полупрозрачната превръзка на корема се виждаше отчетливо пулсирането на артериите. Мерсър го стисна за рамото. Събудилият се мъж го дари с щастлива усмивка.

— Добро утро, мое момче. Това е известно отстъпление от правилата на играта. Ти виждал ли си някога ИГРАТА?

— Игра на карти ли?

— Не — поклати глава получовекът. — Това е нещо като следяща машина с реални хора в качеството на фигури.

— Никога не съм виждал подобно нещо — заинтересува се Мерсър, — но аз…

— Май искаш да запиташ, кога Б’Дикей ще се появи с иглата си, а?

— Така е — смути се Мерсър.

— Скоро — каза получовекът. — Затова си помислих за играта. Ние всички знаем, какво ще стане. Ние знаем, какво ще правят манекените — махна с ръка към купчинките, в които бяха погребани обезличените. — И ние знаем, за какво питат новопристигналите. Но никога не знаем, колко ще продължи поредната сцена.

— Какво наричате „сцена“? — запита Мерсър. — Така се нарича играта ли?

Получовекът се разсмя и гласът му този път бе почти естествен.

— Не, не. На вас само удоволствието ви е в главата. Сцената е просто част от играта. Аз имам предвид, че ни е известен порядъка на протичане на събитията, но нямаме часовници и никой дори не се е погрижил да брои дните или да съставя календар, а всъщност и климата тук е равномерен. Затова никой не знае, колко време заема. Болката ни изглежда мигновена, а насладата така продължителна. Но аз съм склонен да мисля, че всеки от тези периоди продължава по две земни седмици.

Мерсър като не много образован и начетен човек не знаеше, какво е това земна седмица, понечи да се поинтересува, но този път нищо не получи от получовека. В този момент събеседника му бе подложен на проникване на дромозе. Лицето му се изкриви, почервеня и той завика нечленоразделно:

— Вземи го от мене, идиот такъв! Вземи го!

И когато Мерсър разтвори безпомощно ръце, получовекът вече се гърчеше на земята, претърколи се на една страна и с гръб се залепи за него, като се разтърси от ридания.

Б’Дикей се появи, но колко време бе минало Мерсър не можеше да определи. Няколко дни? Или няколко месеца? Човекът крава отново сновеше сред тях като любещ децата си баща, а те се тълпяха с радост край него. Този път носещият щастие приветливо се усмихна като видя на бедрото на Мерсър главичката, покрита с нежен пух и сладко спяща.

Мерсър получи инжекцията си и изпадна в блаженство.

Б’Дикей започна да отделя главичката от бедрото му и при това Мерсър усети как ножът премина през

Вы читаете Планетата Шеол
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×