Той се насочи към тримата бандити. Двама от тях се търкаляха, стенейки, с разкривени от болка лица, по горещата земя.
Главатарят им Джейсън О’Лийри лежеше по лице без да помръдва.
Момичето все още беше коленичило край мъртвите си родители. Сякаш въобще не беше чуло стрелбата.
Големият мъж се приближи до ранените и взе оръжията им.
— Кърли Брийкър и Фис Конрой — проговори той. — Явно са сторили грешка, като са ви пуснали предсрочно от затвора. Този път обаче няма да се отървете от бесилката.
Конрой и Брийкър го изгледаха с почуда.
— Кой си ти, човече? Откъде ни познаваш? — изпъшка Кърли Брийкър. — Не си спомням да съм те срещал някога.
— Разбира се, че го познаваме! — извика дрезгаво мелезът. — Я погледни под шапката му, Кърли! Това е Ласитър! Нима не си спомняш тоя проклет дявол? Без него мексиканските ландрони непременно щяха да ни обесят. Хей, Ласитър, ако те бяхме познали навреме, нямаше да се нахвърлим срещу теб като подивели. О, проклятие, защо се получи така! Смятам, че ще се разберем по някакъв начин. Не бива да ни пращаш на бесилката, приятел!
Нито един мускул не трепна по лицето на Ласитър.
— Все пак мисля да го сторя — отговори той.
Мелезът широко се ухили. Бързо беше забравил болките си.
— Шегаджия си ти, Ласитър! — извика той. — В крайна сметка и ти си като нас. Отхвърлен от обществото, каквито сме и ние. Затова няма да ни пратиш на бесилката. Освен това ние нямаме нищо общо със смъртта на ония двамата. Джейсън О’Лийри ги застреля.
— Това ще реши съдът — отговори безцеремонно Ласитър. — Не е моя работа.
Мелезът продължаваше да се хили.
— Мен не можеш да ме уплашиш! — изръмжа той. — Да не би да искаш да ни предадеш на някой шериф? Май ще си имаш доста неприятности. Готов съм да се обзаложа, че ще те бутнат в затвора заедно с нас. По скоро теб те чака бесилка, а не Кърли и мен.
Ласитър хвърли надалеч оръжията на двамата бандити, за да не могат да ги стигнат, и закрачи към коленичилото момиче.
То стоеше все така, забравило всичко наоколо, впило очи в мъртвите си родители.
Големият мъж се приведе към нея.
— Джоузефин! — каза тихо, но много настойчиво той. — Погледни ме! Аз съм, Ласитър!
Тя бавно вдигна глава. Погледна го като човек, който току-що се е събудил от лош сън.
— Ласитър! — прошепна тя. — Наистина ли си ти?
После от гърлото й се изтръгна задавен вик. Младата жена бавно се наклони настрани и лицето й побеля.
В последния момент, преди да падне, той успя да я хване. Взе я на ръце и я отнесе в блокхауса.
В уютно обзаведената дневна все още се носеше мирис на барут. По стените и мебелите личаха множество дупки от куршуми.
По дъските бяха разпръснати натрошени глинени съдове.
Ласитър положи изпадналата в безсъзнание девойка върху покритата с мечи кожи кушетка, изработена, както всички останали мебели, от Андрю Кейн.
Той често беше гостувал в тази долина. Траперът беше един от най-добрите му приятели още през онези страшни години, когато Ласитър беше преследван и гонен. В дома на Андрю Кейн Ласитър винаги се чувствуваше добре. Хора като този закален от живота в пустинята мъж бяха солта на земята. А ето че сега беше мъртъв, брутално убит от банда негодници, за които човешкият живот значеше толкова малко, колкото и този на мухата.
С опитния си поглед Ласитър разбра, че Джоузефин ще бъде в безсъзнание още известно време. Така той щеше да има възможност да се погрижи за ранените бандити и да подготви погребението на двамата мъртви. Може би ще успее да спести на момичето ужасната гледка.
Мелезът и Кърли Брийкър го посрещнаха с мрачни погледи. Лицата им още повече потъмняха, когато Ласитър извади два чифта белезници и заключи ръцете им като в стоманени клещи.
Най-после бандитите разбраха, че думите му не са били празни заплахи. Този човек наистина имаше намерение да ги предаде на съда.
— Ти полудя ли? — изфуча мелезът. — Държиш се, сякаш си някой проклет шериф със значка на гърдите!
Всъщност Ласитър беше точно такъв, но много малко хора бяха посветени в неговата тайна.
— Ласитър! — извика мелезът, когато големият мъж се обърна да си върви. — Поне ме изслушай, амиго! Ние трябва да се съюзим! Ще образуваме първокласен екип! Можеш да вземеш колкото си искаш от златото на трапера. Момичето също го оставяме на теб. Помисли добре! Никога няма да получиш подобно предложение.
Като забеляза, че той изобщо не реагира, бандитът замлъкна.
Ласитър се зае с убитите. Андрю и Барбара трябваше да бъдат погребани достойно.
После, разбира се, щеше да погребе и техния убиец Джейсън О’Лийри, както и мъжа, когото намери край потока, когато се приближи до малката ферма.
Мрачни мисли го измъчваха, докато копаеше гроба под група върби. Тук Андрю и Барбара Кейн щяха да намерят вечен покой…
Ласитър беше тръгнал на път с определена задача. Трябваше да залови престъпник, чиито следи го бяха довели тук, в граничната област между Невада и Аризона. Ласитър беше стигнал на кон до тези планини и беше решил да се отбие у приятелите си. Искаше да ги изненада — а ето какво завари.
Сега най-важното беше да се погрижи за Джоузефин Кейн. Освен това трябваше да пъхне в затвора ранените бандити.
Къде беше най-добре да ги заведе? Сети се за Кързън Сити. Дотам сигурно не беше много далеч. Тази област беше територия на индианците уешо. Намираше се някъде на брега на Уокър Крийк. Ако тръгне по стария път през прохода на запад, ще мине през Вирджиния Сити — скандално известния със своите златни и сребърни мини град в щата Невада.
А още по̀ на север беше и градът, който беше истинската цел на Ласитър. Някъде в околностите му се намираше човекът, когото трябваше да залови. Така поне предполагаха работодателите му от Вашингтон. Явно престъпникът беше извънредно важен за тях, иначе нямаше да положат толкова усилия за задържането му.
Бяха го предупредили да бъде изключително дискретен и да бърза колкото се може повече. И най- малката грешка щеше да има опасни последствия за Съединените щати. Ласитър узна всичко това от едно писмо, което според нарежданията беше унищожил веднага след прочитането.
Но ето, че на пътя му се изпречи историята със семейство Кейн.
Ласитър беше убеден, че е задължен на мъртвия си приятел също толкова много, колкото и на господата от Вашингтон. Затова първо щеше да се заеме с дъщерята на Андрю Кейн.
По дяволите всички останали задачи! Те можеха да почакат. Трябваше да се погрижи за Джоузефин Кейн.
Докато разсъждаваше така, Ласитър изобщо не предполагаше, че е попаднал в същинско стършелово гнездо. Той не знаеше, че скоро ще бъде обкръжен от много повече врагове, отколкото би могъл да си представи. Защото нямаше и понятие кой е мършавият бандитски бос, когото беше убил преди минути.
Лошо се развиваха нещата около Ласитър. Вече беше направил първата крачка през прага на врата към ада…
2.
Вавуска Юнкцион беше една от станциите за пощенски коли по големия път от юг на север. Там имаше и малко поселище, в центъра на което се издигаха сградите на Уелс Фарго.
Беше късна вечер, когато Ласитър влезе в поселището с момичето и двамата ранени и оковани
