Той я блъсна грубо и тя падна на колене.
— Облечи си нещо! — заповяда рязко бандитът. — Има достатъчно дрехи. Двамата с теб отиваме на излет. Може би ще преживееш доста приятни мигове…
Корина не отговори. Събра дрехите си, свалени миналата вечер от О’Лийри, и се облече, като непрекъснато поглеждаше към Джоузефин Кейн.
Русото момиче едва се различаваше в мрака. Главата му беше сведена на гърдите. Явно то почти не възприемаше онова, което ставаше около него.
Корина искаше да я утеши, но не намираше подходящите думи.
Блек Сам изви ръцете на гърба й, завърза китките й с късо въже и блъсна пленницата пред себе си към вратата.
— Помни, шефе — каза на сбогуване той, — ще мине поне половин час, докато се уверим, че теренът е чист. Или навън ще загърмят оръжията, или планът ни ще се осъществи без проблеми.
После брадатият блъсна вратата и изведе пленницата си навън.
Ричард О’Лийри седеше свит в ъгъла и се вслушваше в мрака. Очите му бяха затворени. Целият се тресеше от страх. Ако враговете му отвън действуваха по същия начин, както бе постъпвал в подобни ситуации, той беше загубен.
Внезапно бандитският главатар усети колко е самотен. Беше сам с пленницата си. Нямаше никой наблизо, който би могъл да му помогне. Отново го обхвана паника, но не беше в състояние да предприеме каквото и да било.
Тази тишина просто късаше нервите му.
Какво ли правеше сега Блек Сам?
Когато постоя няколко секунди с пленницата си пред вратата, без да се случи нищо, Блек Сам си отдъхна. И неговите нерви бяха опънати до крайност.
Наблюдаваха ли го? Може би враговете бяха наблизо и дебнеха удобния случай…
Най-после бандитът се раздвижи. По дяволите, нямаше смисъл от безполезни размишления в тази напрегната ситуация.
— Върви! — изсъска той в ухото на Корина. — И се моли приятелите ти да проявят здрав разум. Ако не направят някоя глупост, нищо няма да ти се случи.
Той подкара пленницата пред себе си към изгорелия хамбар. Когато внезапно пред очите му изникна човешка фигура, О’Мейли инстинктивно посегна към револвера, но позна Фис Конрой и си отдъхна.
— Какво става, Сам? — прошепна индианецът. — Къде е шефът?
Сам си каза, че е дошло време да спечели първия съюзник за своя дяволски план.
— Босът е прекалено страхлив, за да излезе навън — отговори тихо той. — Този човек е подлец, Фис. Време е да го пратим по дяволите. Казвам ти го съвсем открито, защото те смятам за свой приятел. Вече няма смисъл да премълчаваме истината. Трябва двамата с теб да се погрижим да спасим онова, което е останало. Тръгваш ли с мен, амиго? Мога ли да гледам на теб като на свой съюзник?
Апачът кимна невъзмутимо.
— И аз си мислех същото, Сам — промълви той. — Ако изчезнем оттук достатъчно бързо, трябва само да отидем в „Циркъл Ем“ и да приберем парите, които е насъбрал О’Лийри. Но е нужно да побързаме. Докато е тъмно, имаме шанс да се скрием. Най-добре е да разделим парите само между нас двамата.
— Май няма да стане. Всъщност колко хора ни останаха?
— Общо осем.
— С нас двамата стават десет. Множко сме за делба. Накрая искам да ми остане толкова, че до края на живота си да живея както винаги съм си желал.
— Ще го уредим — прошушна мелезът. — Само трябва да имаме търпение. Нали разбираш какво искам да кажа?
— Ти за глупак ли ме смяташ? — изръмжа Сам. — Хайде, тръгвай! Отведи ме при останалите. Ще им разкажа нещо интересно. Но какво става с Ласитър и другите двама? Дали все още са някъде наблизо?
— Почти съм сигурен, че са тук. Те няма да изпуснат шанса си.
Сам надменно се ухили.
— Докато жената е при нас, няма да рискуват.
Двамата тръгнаха към мястото край потока, където бяха оставили конете си, обградени с въжета, увити по стеблата на дърветата, Фис Конрой тихо изсвири и след секунди от отиващия си мрак изникнаха мътните сенки на бандитите.
— Слушайте какво ще ви каже Сам — прошепна Фис Конрой. — Останахме малко хора. Част от нас са убити. Други подло офейкаха. Отсега нататък ще се бием на живот и смърт. Всеки от вас трябва да държи очите си отворени и да се бие като дявол, ако искаме да успеем. Чуйте сега какво има да ви каже Сам.
Блек Сам се покашля и заговори тихо, но настоятелно:
— Идвам с поръчение от шефа. Той остана в блокхауса с русото момиче, което е заложница. Изпрати ме с важна задача. Първо, трябва да ви предам да се подчинявате на заповедите ми. Двама от вас ще останат при блокхауса да го пазят. Шефът избра Пако и Флин Мейлс за своя охрана. Останалите тръгват с мен. На конете, хора! Да изчезваме, преди да се е развиделило.
Никой не се възпротиви. Нито пък бяха зададени въпроси. Всички се подчиняваха на Блек Сам.
Ласитър внимателно наблюдаваше бандитите, които извеждаха конете си в предутринния здрач.
Дали Ричард О’Лийри най-после беше разбрал какъв номер му бяха погодили? Как ли се чувствуваше сега?
Той беше сам в блокхауса и вероятно не знаеше, че го оставят сам и беззащитен.
Ласитър наблюдаваше бандитите с доволна усмивка на устните си и продължаваше да гали гъстата козина на голямото куче.
— Много интересно става, Вотан — промърмори той. — Май скоро ще има работа и за нас с теб.
Вотан побутна с нос рамото на мъжа до себе си, сякаш искаше да каже:
— Ние двамата се разбираме, Ласитър…
11.
Сивата предутринна светлина проникваше през малките прозорци. Ричард О’Лийри беше задрямал. Седеше на пода с подвити колене и глава, отпусната върху скръстените му ръце.
Внезапно чу конски тропот и се събуди. Скочи на крака като ухапан от тарантула и се втурна към прозореца.
Мозъкът му заби тревога. Скоро с пронизваща яснота разбра какво е станало. Нямаше нужда да размисля дълго, за да проумее, че е направил огромна грешка.
Бандитът тихо изруга. Какво да прави сега?
Неговият най-верен човек го беше измамил! По-нататъшните му стъпки също бяха извън всякакво съмнение.
Зарът беше хвърлен. Сега трябваше да се извлече колкото се може по-голяма полза от тази проклета ситуация.
О’Лийри се обърна към русата си пленница. Погледна я и с два скока се озова до нея. С треперещи ръце я освободи от веригите й. Младата жена беше напълно изтощена и едва не се строполи в безсъзнание на пода. Нямаше сили да се държи на краката си и политна в обятията на О’Лийри, сякаш търсеше спасение точно в ръцете на мъчителя си.
Няколко секунди бандитът здраво стискаше голото женско тяло. Веднага у него се събуди похотта. Вдигна Джоузефин, за да я отнесе на леглото, но в същия миг го прониза страшната мисъл, че собственият му заместник е избягал с хората си.
Точно човекът, на когото сляпо се доверяваше!
— Бъди проклет! — изсъска той. После отново сграбчи русото момиче, което лежеше в безсъзнание на земята. Ръцете му се увиха около голото й тяло.
