— Свършено е с нас — извика той. — Ще сложа и вас на дръвника, както го правеше О’Лийри. Ще си устроим истински спектакъл. А теб, лейди — обърна се той към Корина, която беше побеляла като платно и едва се крепеше на коня си, — теб ще те продам в Мексико сигурен съм, че ще получа добра цена.
Тя само преглътна. Не беше в състояние да произнесе нито дума.
Двама от бандитите лежаха ранени на земята. Това също изпълваше Блек Сам с доволство. Заедно с Фис Конрой вече ставаха трима души, които нямаше да участвуват в делбата. С него оставаха още четирима, но и от тях щеше да се отърве, когато му дойде времето. Не се съмняваше в себе си.
— На конете! — заповяда той. — Време е да свършим с тая работа.
След минута всички препускаха към ранчото. Двамата ранени с разкривени от болка лица се свиваха на земята, усещайки, че са станали излишни. С дива ярост в сърцата те се взираха след Блек Сам и доскорошните си другари.
— Този кучи син! — изохка единият. — По-лош е дори от О’Лийри. Никога не бих го повярвал.
— И той ще си намери майстора — промърмори другият. — Много съм чувал за Ласитър. Той е от тия, който никога не се предават. Обзалагам се, че и сега е някъде наблизо.
— По-добре е, че не тръгнахме с другите — допълни другарят му. — Никаква печалба няма да има. Трябва да сме радостни, че останахме живи.
И двамата започнаха да превързват раните си.
Един мъж ги наблюдаваше отдалеч с доволна усмивка. Това беше Тор Ериксън, старият трапер, заедно с двете си кучета Балдур и Локи. Когато Кастило де Тамарит се втурна срещу бандитите, траперът тихо изсвири и Балдур веднага се върна при своя истински господар. Тор Ериксън сметна, че е безсмислено да се намесва в неравния бой, тъй като не искаше да убива никого.
Двете кучета тихо ръмжаха.
— Спокойно, спокойно, амигос — проговори тихо той. — Не бива да бързаме. Ако и ние сгрешим като графа, накрая никой няма да остане жив.
У стария трапер не се забелязваше и следа от вълнение. Той мислеше за Ласитър. Разчиташе на него. Хора като него не се оставяха нищо да ги развълнува. Богатият опит на пълния му с превратности живот го беше научил на много неща.
Той проследи с очи Блек Сам и последните четирима бандити, които заедно с тримата пленници влизаха в двора на ранчото. Нямаше какво друго да прави, освен да изчака…
Когато Корина влезе с мъжа си и апача в къщата, по страните й се стичаха сълзи. Това вече не беше нейният дом, който помнеше, когато замина със съпруга си за Испания.
От процъфтяващото ранчо „Циркъл Ем“ бяха останали само спомените. „Свърталище на духове“ — мислеше си отчаяно младата жена. Не я посрещна никой от старите доверени хора. Ричард О’Лийри се беше погрижил да подмени персонала с нови лица, на които стопроцентово можеше да разчита.
— Сега шефът съм аз — обясни Блек Сам на мъжете, които го посрещнаха в двора на ранчото. — Босът заповяда така.
Така отношенията бяха ясни. В ранчото едва ли щеше да има някой, който да се възпротиви на нарежданията на Блек Сам. Всички го признаха за свой шеф.
Той лично надзираваше отвеждането на пленниците в избата. Слязоха в склада за провизии, който Корина познаваше, и оттам, през тъмен ходник — в голямо сводесто помещение, което й беше неизвестно. Тук нямаше прозорци, въздухът беше спарен. Помещението беше оскъдно осветено от една газена лампа.
— Това е мое дело — каза гордо чернобрадият бандит. — По мое предложение босът реши да построи този затвор. Тук са скрити и парите му.
Испанският граф, съпругата му и мелезът стояха мълчаливо. Двамата мъже бяха вързани, но дори и ръцете им да бяха свободни, нищо не можеха да предприемат.
Блек Сам ухилено пристъпи към индианеца и го сграбчи за раменете.
— След един час ще умреш, Конрой — изсъска той. — Давам ти време да се подготвиш за смъртта. После ще дойде редът на испанеца и жена му. В Невада дълго ще говорят за тази страшна нощ…
Фис Конрой се изплю право в лицето на довчерашния си другар.
— Бъди проклет. Сам! — изкрещя той. — Предаде боса си, не се спираш дори пред убийството на жена! Дано адът те погълне, копеле! Проклинам деня, в който те срещнах! Ти…
Силен юмручен удар се стовари право в лицето му. В следващата секунда револверът на Сам го улучи в тила.
Фис Конрой рухна на пода и остана да лежи неподвижно. Блек Сам втренчи очи в графа и жена му.
— Той пръв ще замине за ада — проговори ледено. — След него ще тръгнете и вие двамата. Но може преди това да хвана Ласитър и трапера. Едва когато премахна всички ви, ще мога да спя спокойно.
След тези думи той се обърна и блъсна тежката, обкована с желязо врата. Тя се затвори след него и пленниците потънаха в дълбок мрак.
Корина се промъкна опипом при мъжа си, но не успя да свали стоманените белезници. Тя нямаше понятие, че белезниците се отварят с много прост трик. Но човек трябваше да познава начина.
— Божичко! — проплака младата жена. — Какво ще стане с нас, Кастило?
— Кураж, Корина! — отговори тихо графът. — Все още има надежда. Нали имаме приятели. Тор Ериксън и Ласитър никога няма да ни изоставят.
— Къде са те? — попита тя и графът тихо й обясни всичко, което бяха уговорили помежду си тримата мъже…
Двамата не знаеха колко време е минало, когато дойдоха да отведат Фис Конрой. Мелезът посрещна достойно съдбата си.
— За всеки от нас идва часът на смъртта — прошепна той. — Така е в живота…
Когато вратата се затвори зад него и пазачите му, Корина и съпругът й останаха сами в мрака.
— Скоро и той ще умре — прошепна тихо младата жена. — А после Блек Сам ще убие теб и мен. Страх ме е, мили…
Тя обгърна шията му с две ръце и нежно го зацелува. Обичаше този мъж повече от всичко на света.
Графът се чувствуваше безпомощен като никога досега. Не можеше дори да прегърне обичната си съпруга, за да я утеши.
Оставаше им само да се надяват…
13.
Времето за Джоси и Ласитър отлиташе като в сън. Отново настъпи нощта. О’Лийри лежеше окован в съседното помещение. Ръката на Ласитър се плъзгаше по нежното женско тяло, но мислите му бяха другаде. Той мислеше за приятелите си. Бяха се уговорили да тръгне по следите на бандата, но след тежката битка и получената рана големият мъж беше толкова изтощен, че нямаше сили за нищо.
Беше му толкова добре с тази жена. С нея бяха прекарали незабравими часове. Но вече беше време да се заеме отново с работата си. Корина, испанският граф и Тор Ериксън разчитаха на него.
Джоси чувствуваше същото.
— По-добре ли си вече, амиго?
— Добре съм — усмихна се Ласитър. — Питам се само какво става с нашите приятели. Дано Блек Сам не им е изиграл някой номер.
— Блек Сам ще се върне да освободи шефа си — прошепна Джоси. — Предчувствувам го.
Младата жена се притисна до любимия си.
— Ще изчакаме — каза той. — Каквото и да се е случило, сега няма смисъл да се предприема каквото и да било. Ние…
Той не можа да се доизкаже. Голямото куче пред вратата тревожно излая.
Ласитър светкавично скочи от леглото и грабна револвера. Вратата се отвори с трясък и в стаята нахлу
