някакъв мъж. Ласитър веднага го позна по червената лента на челото. Беше Фис Конрой, апачът, с когото се беше сблъскал веднъж.
— Не стреляй! — извика мелезът, когато дулото на револвера опря в корема му. — Вече не съм ти враг, Ласитър!
После се отпусна на колене пред големия мъж, скръсти ръце като за молитва и наведе глава в знак на подчинение.
Ласитър нямаше доверие на подобни изпълнения. Твърде внезапно се беше променил този човек. Нещо не беше наред.
Той хвърли поглед надолу към мелеза и меко попита:
— Какво има, Конрой? Защо си дошъл пак тук и твърдиш, че вече не си ми враг? Първо ми обясни всичко това!
Фис Конрой вдигна умолително ръце, продължавайки да стои на колене.
— Прости ми, Ласитър! — изплака той. — Винаги съм те смятал за свой неприятел, но вече не мисля така. Направих голяма грешка, Ласитър. Аз…
Големият мъж му залепи звучна плесница. Апачът се отпусна настрани, сякаш умираше.
— Кажи истинската причина! — заповяда строго Ласитър. — Не искам да слушам глупавите ти лъжи.
Фис Конрой легна по гръб. Очите му диво блестяха. Беше обхванат от смъртен страх.
— Истина говоря, Ласитър! — изстена той. — Кълна се, че не лъжа. Става въпрос за Сам О’Мейли. Този човек явно си е загубил ума. Щеше да ме убие, но в последния момент успях да му се изплъзна. Един от другарите ми ми помогна да избягам. Ако не беше той, щяха да ме убият. Повярвай ми, Ласитър! Блек Сам е по-лош и от стария бос. Само затова избягах. Спомних си старите времена. Помниш ли деня в Мексико, когато ми спаси живота?
Ласитър не знаеше да му вярва или не. В капан ли искаха да го уловят? Дали това не беше някои от номерата на Блек Сам?
Ласитър не вярваше нито дума от онова, което чу от апача. Цялата му история беше твърде невероятна.
Той вдигна очи към Джоси, която объркано ги гледаше от леглото.
— Какво мислиш за всичко това, Джоси?
— Не знам, Ласитър. Не мога да проумея каква игра играят. Но онзи човек изглежда честен. Може пък наистина да е било така, както казва.
По лицето на Фис Конрой беше изписана паника. Приличаше на човек, който е на път да загуби разума си. Простря с молба ръце към Ласитър, сякаш виждаше в него последната си надежда. Едновременно с това обаче големият мъж си спомни предателството и коварството, на което беше свидетел през последните дни, и се изпълни с недоверие.
— Защо Сам искаше да те убие, Конрой? — продължи да пита той. — Какво стана през изминалия ден?
Индианецът наистина беше на края на силите си. Надали би могъл да се преструва толкова удачно. Дрехите му бяха разкъсани. По лицето му имаше следи от юмручни удари. Беше без оръжия и стоеше на колене пред Ласитър като човек, който е загубил всяка надежда.
— Тръгнахме на север — заразказва задъхано той. — Смятахме да се приберем в „Циркъл Ем“, както вероятно знаеш. По пътя ни нападнаха. Трима бяха свалени от седлата. После испанецът се понесе като вихър насреща ни. Същински луд! Това си беше чисто самоубийство. Искаше да свърши всичко сам, но нямаше късмет. Всъщност това можеше да се предвиди. Ако Сам О’Мейли беше решил, щяха да го убият. Но той го залови жив. Първо влезе в разговор с испанеца и той му предложи пари, за да освободят жена му. Блек Сам се направи на много заинтересован и го попита къде са парите. Но вместо да му ги покаже, графът се нахвърли върху него. Двамата бяха на коне, а до коня на испанеца тичаше едно огромно куче. Също като оня звяр, дето се е изправил вън пред вратата. Когато двамата се сбиха, кучето изчезна. Испанецът се биеше като обезумял, но нямаше ни най-малък шанс за победа. Удариха го с приклад по главата, а когато дойде на себе си, беше така здраво овързан, че не можеше да си помръдне пръста. Качихме пленника на един кон и продължихме към „Циркъл Ем“. Там има подземен затвор, известен само на малцина посветени. Сам затвори вътре испанеца и жена му. Бях първият им пазач в затвора и двамата ми обещаха голяма награда, ако им помогна да избягат. Обясниха ми, че и без това бандата скоро ще бъде разбита и всички ще свършим на бесилката. Повярвах им, Ласитър, и бях добър с тях. Много исках да им помогна, но не успях. Подслушаха разговора ни и внезапно Блек Сам се нахвърли върху мен с хората си. Щеше да ме убие, но един от приятелите успя да ми намери кон и ме пусна да избягам. Да ти разкажа ли всички подробности от бягството си? Вярваш ли ми най-после, Ласитър? Дойдох, защото искам да помогна на всички вас. Аз…
В този миг някой блъсна вратата отвън и апачът уплашено замлъкна.
На прага застана Тор Ериксън, Ловеца на Вълци.
— Чух всичко — заговори спокойно траперът. — Думите на този човек отчасти отговарят на истината. Но само отчасти. Вярно е, че щяха да го убият. Но после Блек Сам му направи предложение. Тъй като знаеше, че ти и аз няма да се откажем от борбата, той реши да ни хване в капан с помощта на индианеца. Поръча му да се върне тук и да ни шпионира. Прав ли съм, Конрой? Кажи истината, човече!
Фис Конрой отчаяно закима с глава.
— Страхувах се — призна с набедена глава той. — Затова казах, че съм готов да изпълня всичко, което Блек Сам ми заповяда. Там беше същински ад, повярвайте ми!
— Вярно е — отговори траперът. — Беше наистина ужасно. Разбираемо е, че си действувал така в страха си. Но това вече няма значение. За теб играта свърши, Фис Конрой. Скоро ще се изправиш пред своя съдия.
Ласитър леко го побутна.
— Едно не разбирам, Тор. Защо Блек Сам му е подарил живота? Защо го е изпратил тук да ни шпионира?
— Аз ще ви обясня! — намеси се задъхано Фис Конрой. — Сам не намери в избата богатствата, на които разчиташе. Убеди се, че О’Лийри е пренесъл в Мексико голяма част от натрупаната плячка. Затова Сам трябва да се добере до О’Лийри. На всяка цена го иска жив. Само чрез него може да узнае къде са скрити пари. Може би той скоро ще бъде тук. Кой знае…
Индианецът млъкна и се сви на пода. Жалка човешка дрипа, загубила всяка надежда за живот.
Ласитър и Тор Ериксън сериозно се спогледаха и всеки отгатна мислите на другия.
— Да тръгваме — каза Ласитър.
— Прав си, амиго — кимна с глава траперът. — Имам чувството, че всяка минута е ценна. Ако този път изпреварим Блек Сам, играта най-после ще приключи.
Фис Конрой беше вързан и отведен в съседното помещение. Джоси застана на стража пред вратата с двуцевка в ръце. Тя напълно разбираше важността на момента. Беше готова на всяка жертва само да може да помогне за освобождението на приятелката си.
Минути по-късно Ласитър и старият трапер потеглиха в галоп, придружени от трите огромни кучета.
14.
Отново нощта се приближаваше към края си. Утринната зора освети небето над планинските върхове на изток. Блек Сам О’Мейли излезе от къщата и със зачервени от безсънната нощ очи се вгледа мрачно в широкия двор.
След като изпрати Фис Конрой обратно в долината, при него бяха останали шестима души. За кой ли път Блек Сам се запита дали не е направил ужасна грешка, като е пуснал индианеца на свобода.
Хората му също излязоха от къщата и се наредиха зад него. Всички бяха обхванати от несигурност. По зачервените им очи личеше, че са пили цяла нощ и вече не са в състояние да разсъждават разумно.
Всички чакаха новият им бос да вземе някакво решение — и Блек Сам не закъсня да го стори.
— Триста дяволи! — изръмжа внезапно той. — Фис май няма да се върне. Вероятно Ласитър го е заловил. Сигурен съм, че се е случило нещо неприятно. Затова трябва колкото се може по-бързо да предприемем нещо!
