И той цинично се ухили. По лицето му пролича, че в мозъка му се е зародил някакъв дяволски план.
— Доведете пленниците от затвора! — заповяда той. — Сега ще направя онова, което отдавна трябваше да сторя.
Той се обърна и впи очи в хората си.
— Сега ще ви обясня какво имам предвид. Испанецът вече не ни трябва. Но жена му все още може да ни бъде полезна. Чуйте ме…
Бандитите забравиха умората и с пламнали от възбуда очи се вслушаха в думите на шефа си.
Корина и Кастило де Тамарит седяха един до друг в един ъгъл на тъмната килия на твърдата и студена земя. Ръцете на Кастило все още бяха вързани на гърба. Въпреки отчаяните си опити Корина не беше успяла да разтвори стоманените си белезници.
Накрая и двамата потънаха в мъчителна дрямка, често прекъсвана от долитащите отвън шумове.
Понякога разменяха някоя дума помежду си. Опитваха се да си вдъхнат упование и кураж, въпреки че бяха загубили всяка надежда.
Обграждаше ги дълбок мрак. Часовете се влачеха мъчително бавно. Мъчеха ги глад и жажда. Струваше им се, че са живи погребани в тази дупка.
— Ласитър и Тор Ериксън няма да ни изоставят — шепнеше Корина. — Те ще се бият докрай.
„И двамата сигурно отдавна са мъртви“ — мислеше мъжът. Но гласно каза:
— Да, Корина, и аз вярвам в тях. Те са верни приятели и няма да ни оставят в беда. Скоро ще дойдат да ни спасят.
— Да — отговори задавено жената. — Ще дойдат.
И двамата не вярваха в това, което говореха…
Когато вратата се отвори и в затвора проникна светъл лъч, мъжът и жената скочиха на крака. Зад фенера изникнаха фигурите на бандитите. Пръв вървеше широкоплещестият Блек Сам. Мощната му фигура ясно се различаваше в мрака.
Той пристъпи към Корина и грубо я обгърна с ръце. После жадно започна да гали нежното женско тяло.
— Сега си моя! — изръмжа бандитът. — Ще те отведа в Мексико. Това ранчо е твое, затова ще те оставя жива. Ще живееш добре с мен, стига да се покоряваш.
Жената се опита да се изтръгне от грубата прегръдка.
— Никога няма да ти се подчиня! — изплака тя.
Бандитът избухна в студен, безчувствен смях.
— Аз ще те опитомя! — извика той. — А сега изведете мъжа й навън! Тя ще гледа какво става, когато някой не се подчинява на заповедите ми.
Той издърпа пленницата навън от затвора, а бандитите се заеха с испанския граф.
Скоро всички излязоха на двора, огрян от първите слънчеви лъчи. Бандитите воняха на уиски и изглеждаха като диваци с отдавна небръснатите си бради. Видът им беше страховит.
Корина трепереше от страх.
Когато поведоха мъжа й към отсеченото дърво, младата жена изпищя. Бяха отсекли един от старите дъбове, които заграждаха двора.
— На колене, испанецо! — заповяда Блек Сам.
Но Кастило де Тамарит продължаваше да стои гордо изправен. Силен удар с приклад се стовари на тила му. Той изстена и падна на колене. После бавно се отпусна напред и тялото му легна върху стъблото на дъба.
Блек Сам тикна Корина в ръцете на един брадат тип, който силно я притисна до себе си.
Тя вече не се отбраняваше. Очите й сякаш щяха да изскочат от орбитите. Младата жена вече не разсъждаваше. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще рухне в безсъзнание на земята.
От къщата излезе бандит с тежък меч в ръцете. Стоманата проблесна на яркото слънце. Блек Сам пое меча от ръцете му и доволно го огледа. Украсената със скъпоценни камъни дръжка беше толкова дълга, че грубите лапи на Сам не можеха да я обхванат изцяло.
— Гледай внимателно, лейди — изръмжа бандитът. — Сега аз ще бъда палач. Лично ще обезглавя мъжа ти.
Той закрачи към коленичилия граф и в двора се възцари потискаща тишина.
Корина затвори очи и отчаяно започна да се моли за спасението на съпруга си.
Със студена усмивка Блек Сам се вгледа в тила на жертвата си. Готвеше се да каже нещо, но в този миг Корина изненадано изпищя.
Бандитът, който я притискаше до себе си, внезапно загуби равновесие. Силен удар с приклад по главата успя да го обезвреди. На двора се появи Тор Ериксън със своите кучета. Беше излязъл от къщата толкова безшумно, че никой не го усети.
От другата страна се появи Ласитър и се спусна срещу Блек Сам. Чернобрадият бандит изрева като дявол и размаха дългия меч. Не се разбра дали ударът е предназначен за Ласитър или за пленения граф.
Големият мъж светкавично изпрати един куршум в гърдите на бандита. Нямаше друг начин да се справи с него.
Изтрещяха още няколко изстрела. Борбата беше кратка, но жестока и безмилостна. Негодниците знаеха, че ги чака бесилка, и се съпротивляваха ожесточено.
Скоро в двора на ранчото отново стана тихо. Ласитър бързо освободи ръцете на испанския граф от стоманените белезници.
— Благодаря ти, амиго — прошепна Кастило де Тамарит. — Ти си най-добрият човек, когото познавам.
После графът се запъти към жена си, която го очакваше с радостни сълзи в очите. Загледан в трогателната сцена, Ласитър мислеше за поръчението на Бригада Седем. Вече окончателно се убеди, че не може и не бива да го изпълни. Тор Ериксън пристъпи към него и го погледна в очите.
— Ами сега, амиго? — попита тихо старият трапер. — Какво ще правиш? Все още ли имаш намерение да арестуваш граф де Тамарит и да го предадеш на някакви си там хора?
Ласитър изненадано трепна.
— Откъде знаеш, Ериксън?
Старият трапер тихо се засмя.
— Много неща научавам по време на скитанията си, Ласитър — отговори той. — Знам, че не търсеше Похитителя на жени, а именно човека от Испания. Какво ще правиш с него?
— Първо ще отведа Похитителя на жени в Карсън сити — отговори спокойно Ласитър. — Всъщност това е всичко, което смятам да направя. Нищо повече няма да предприемам, Тор.
Но той си помисли, че все пак трябва да свърши още нещо, макар и съвсем дребно. В Карсън Сити щеше да отиде в пощата и да изпрати телеграма. Но Тор Ериксън не биваше да узнае за това. Тази работа засягаше единствено Ласитър. В телеграмата ще напише:
Поръчението не е изпълнено.
При мисълта за това той се усмихна на себе си. Беше твърдо убеден, че е взел правилно решение.
Информация за текста
© Джек Слейд
