макове, поставена в другия край на масата.
— Кога за последен път сте видели Зенон Джабез?
— Сбогувахме се вчера, преди разсъмване.
— И повече не сте ли се срещали?
— По-късно научих, че го убили в спалнята му.
— Кой ви съобщи тази новина и къде?
— Всички говореха за това. В началото нищо не разбрах. По-скоро не повярвах. Отидох при гардеробиера.
Той потвърди, че Зенон Джабез е убит.
— И какво друго каза?
— „Меластър Оскар, вие бяхте толкова близки. Кой ще ви бъде партньор отсега нататък?“ — Оскар повтори думите на гардеробиера.
— Кой от вас спечели играта вчера? Пак ли вие?
— Не, меластра. За съжаление я загубих.
— Колко?
— Дадох всичките си пари.
— Но защо „за съжаление“? Нали призори той трябвало да ви върне печалбата си?
— Не, меластра. Този път не я изпрати. Сега съм разорен, човек, който няма средства да се върне у дома си. Какво ще стане с мене, меластра? У дома ме чакат. Тук нямам работа.
— Почакайте… Вие не се ли разтревожихте, когато той не ви върна парите?
— Всеки път, щом загубя, ставам неспокоен до появяването на камериера.
— Нали сте имали уговорка…
— През тези шест години се боях, че все някога той ще забрави шеговитото условие, още повече че Зенон, общо взето, не бе сериозен човек. Убеден бях, че той иска да ме разиграва… Сетих се, че може да забрави за нашето условие в деня, в който прибере и последната монета от джоба ми. Изглежда, бе човек, надарен с голямо търпение. Шест години… той се възползва от факта, че аз играя не за пари, а за удоволствие. Съгласете се с мен, меластра, че всъщност той здравата ме преметна.
— Вие винаги сте се съмнявали и в същото време сте продължавали да играете при тези несериозни условия?
— Тъкмо в това е и цялото удоволствие. Защото играта продължава и като станем от масата. Ако го няма привкусът на несериозност, играта става безинтересна. Миговете, в които камериерът ми носи парите или полицата, са най-щастливите за мен и не могат да се сравнят с нищо друго… Вие, естествено, трудно ще разберете това…
Маковете във вазата изведнъж се разпукаха. Нерсес Мажан изтри със салфетка ръцете си и се загледа през прозореца. Изгряваше Оранжевото слънце. В залата цареше суматоха. Сред общия шум се отделяше нечий бас. Нерсес Мажан не виждаше притежателя на баса, но го позна. Бе старши дежурният на крайградския космодрум, който разказваше за пристигналите през нощта туристи.
— Кажете, моля… Обикновено по кое време си връщахте спечелената сума?
— Нямаше определен час.
— Може би ще ни кажете дали преди обед или следобед?
— На обяд… Понякога час или два преди това… Няколко пъти ми е връщал парите и рано сутрин. Аз не бях съгласен.
— Защо?
— Защото, за да преживяваш, е нужно време. А той ми връщаше парите веднага и ме лишаваше от удоволствието да се съмнявам, да се надявам, да се тревожа.
— Меластър Оскар, бихте ли обяснили, защо предпочетохте да си връщате парите преди обед?
— До обяд си стояхме вкъщи, а следобед почти до свечеряване не сме се срещали.
— Значи ли това, че сте се срещали само на игралната маса?
— Според случая… Зависеше от настроението и от желанието ни да играем.
— Излиза, че вашите преживявания вчера са траели до обяд?
— Напълно сте права. До обяд, меластра.
— А после?
— Когато часовникът удари дванайсет, почувствувах се банкрутирал.
— Но това не е било изненада за вас, след като сте го очаквали цели шест години?
— Да, права сте. Очаквах, но имах и… надежда. И когато ударите на часовника замряха, едва тогава почувствувах, че играта е добила нов смисъл и надеждата е изчезнала.
— Можете ли да си припомните къде сте се намирали и с какво сте се занимавали до момента, когато научихте за убийството на Зенон Джабез?
— Ще се постарая, меластра… макар и да не разбирам какво целите с този разпит. Отговорите ми няма да ви помогнат да откриете убиеца. И така… Обикновено закусвам в леглото. Вчера нямаше причина да променям навиците си. Общо взето, съм консервативен човек. И тъй като до обяд имаше доста време, а Зенон Джабез не беше изпратил камериера, реших да си полегна. Но много скоро ми омръзна… Право да си кажа, денят за мен започва в мига, когато получавам обратно загубената сума. За да не скучая, включих радиото. Исках да чуя последните междупланетни новини. И през ум не ми е минавало, че животът на планетите от Галактическия център е толкова неспокоен… Ако и в бъдеще продължи така, войната ще стане неизбежна. Помня, че тогава си помислих: „Защо слушам тези предавания толкова рядко?“ Когато новините свършиха и часовникът удари дванайсет, аз изведнъж разбрах, че няма смисъл да чакам повече. Убедих се, че съм разорен… Скочих от леглото и закусих. Сетне се измих и обръснах… С една дума — изпълних утринния ритуал.
— После веднага ли напуснахте стаята си?
— Да.
— В колко часа?
— Не мога да ви кажа. Вероятно в един или в два… Не, не зная. Стори ми се, че от първия удар на часовника до излизането ми от стаята на хотела е минала цяла вечност.
— Ако не бъркам, вие и Зенон Джабез сте живели на един и същи етаж?
— Бяхме съседи. Винаги минавах край неговата врата.
— И сте искали да го видите, нали?
— Исках. Този път дори се спрях за минутка пред вратата му. Но, меластра, аз съм човек с достойнство.
— Разбирам!
— Слязох във вестибюла. Там научих печалната вест.
— Не излязохте ли от стаята си малко по-рано?
Оскар не отговори.
— Между един, един и половина полицейският инспектор два пъти е почукал на вратата ви.
— Нищо не съм чул.
— По простата причина, че не сте били там.
— Нищо не съм чул… Не зная. Може би съм се къпел. Обичам да вземам душ след закуска.
— Вие твърдите, че следобед не сте се срещали със Зенон Джабез?
Оскар наведе глава. Нерсес Мажан забеляза как дясната му буза потрепва.
— Е, кажете: срещнахте ли се или не?
— Вие предполагате, че аз…
Оскар млъкна.
Нерсес Мажан избърса влажното си чело с длан и хвърли поглед към прозореца, по който играеха веселите лъчи на първия изгрев.
Вратата на залата безшумно се отвори.
Влезе висок, слабичък полицай, придружен от съдържателя на механата. Полицаят се приближи до Линда Ло и й прошепна нещо. Като изслуша разпореждането на следователката, предадено също така шепнешком, той погледна бегло Оскар и Мажан и си излезе. Съдържателят малко се позабави, поклони се
