си изследователски полет Морик Армен с голяма изненада се срещна с това необикновено същество. Казваха, че лавасункът е разпространен почти по всички планети. Но досега никой не беше успял да изясни как живее той и как се размножава при различните условия на различните планети.
Кой знае защо, понякога той обичаше да гълта трите си задни крака, а сетне в лопатовидната му уста изчезваше и цялото му тяло. Настъпваше миг, когато лавасункът се бе глътнал целият и естествено изчезваше, за да се появи отново преобразен. И ако никой не му попречеше, той продължаваше глупостите си и започваше да гълта предните си крака, които, преди да се преобрази, са му били задни.
Както и да е…
Морик Армен и Манастирската котка продължаваха да се гледат и да изпитват взаимно издръжливостта си. И двамата бяха неуморими. Морик Армен изведнъж се усмихна, смигна и каза:
— Ако си котка, замяукай! Защо не мяукаш?
Манастирската котка се обърка. Горната й устна и мустаците й потрепераха. Кучето Занки загуби равновесие и едва успя да се приземи с предните си лапи на ръба на масата. Лавасункът се самоглътна, задави се и изчезна за дълго. И когато отново се появи преобразен, погледна с едното си изплашено око кучето Занки, другото си изплашено око насочи към Манастирската котка, а останалите си пет изплашени очи впери в Морик Армен.
Армен почувствува, че става господар на това нелепо положение.
— Котката трябва да мяука! — рече той. — Кучето трябва да лае! И доколкото ми е известно, лавасункът трябва да скимти и да вие — и млъкна, за да види ефекта от думите си. — Всичко трябва да приеме своя естествен вид и да заеме своето подобаващо място — продължи той. — Всяко същество, което живее и расте под своето слънце и в своя свят, трябва да има свой облик и дори свой начин на говорене. Може би греша?
Морик Армен беше уверен, че не греши. Той много добре бе изучил закона на вековете, потвърден и от днешния ден, според който никой земен човек не трябва да загубва облика си и не бива да се подлага на случайни изкушения, с които е пълна Вселената. Същевременно при контакти с обитатели на други планети не бива да се жертва волята, човешката същност и достойнството. Но Морик Армен знаеше също, че обитателите на тези чужди планети не трябва да бъдат изкушавали и подтиквани да губят своето достойнство. Защото в противен случай всичко би се обезсмислило и вместо единомислие в галактическите простори би господствало насилието, жестокостта и бездушието.
… Манастирската котка успя да се овладее и невъзмутимо отвърна:
— Прав сте… Но ако аз мяукам, ако кучето залае и лавасункът завие, ще може ли да се разбираме взаимно, меластър Морик? Няма да се разбираме.
— Ние трябва да намерим общ език! — отбеляза кучето Занки, придавайки си мъдър вид.
— Вие трябва да сте доволен, че сме се научили да говорим по ваш маниер — добави лавасункът. — Вие бихте ли могли да научите нашия език за толкова кратко време, щом не знаете дори какви сме в действителност?
— Едва ли — отвърна Морик Армен.
И почувствува, че скоро, много скоро ще успее да пробие невидимия пашкул, да се превърне в пеперуда-чудо, да литне по зелените ливади. Почувствува, че няма да се задуши в пашкула, изплетен от нишките на неспокойните си очаквания.
И той го проби, и последва мълчаливо Манастирската котка, кучето Занки и лавасунка.
И не остави никакви следи по троскота на ливадите и по влажните склонове на хълмовете.
4
След думите на лавасунка Нерсес Мажан, Арнак и Шавасп се спогледаха.
„…Не знаете дори какви сме в действителност.“
„Не знаем, наистина не знаем. И едва ли ще научим езика ви“ — отвърна гласът на Морик Армен.
После се чу отварянето и затварянето на вратата и виенето на бурята… И настъпи тишина…
— Аз го предупредих — Шавасп пръв наруши мълчанието. — Предупредих го, че ако забрави тази истина, е загубен.
Арнак погледна Шавасп. И видя как от очите му се търкулнаха сълзи, стекоха се по лицето му и изчезнаха в гъстата му брада. И на Арнак му мина през ума, че в света има неопровержими истини и че ако вместо да мяукат, да лаят и да вият, животните започнат да говорят, тогава ще изчезне не само прелестта им, но и тайнството, и смисълът на тяхното съществуване. Жалко, че тази истина вече не струва пукната пара.
— И въпреки това ние няма да се разберем — Нерсес Мажан прокара широката си длан по лицето. — Едва ли бихме могли да преодолеем преградата, която издигнаха пред нас господарите на тази страна. Преграда, която е нашият роден и разбираем език — той млъкна за миг, защото през отворения прозорец неочаквано влетя пеперуда, която, изглежда, наскоро бе излязла от пашкула си. Тя започна лудо да кръжи около висящия от тавана полилей. — Но дявол го взел, този свят започва да ми харесва — извика Нерсес Мажан. — Тук се прави всичко, за да не останат следи от нас.
Информация за текста
© Карен Симонян
© 1987 Агоп Орманджиян, превод от арменски
Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008
Редакция: ultimat, 2008
Издание:
Карен Симонян. Планетата на двойниците
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Поредица: „Библиотека Галактика“ №85
Съветска — арменска, I издание
Съставител Агоп Мелконян
Преводач Агоп Орманджиян
Редактор Снежана Тодорова
Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата Текла Алексиева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректори Паунка Камбурова, Янка Василева
Дадена за набор на 29.I.1987 г.
Подписана за печат на 9.IV.1987 г.
Излязла от печат месец май 1987 г.
Формат 70?100/32. Изд. № 2057
Държавна печатница „Балкан“, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9697]
Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00
1
Песен от класика на арменската музика Комитас, станал свидетел на турските кланета над арменците през трагичната 1915–1916 г. Б.пр.
