— Физиономията ми предизвиква смях?
— Не, в никакъв случай. Ти си по-скоро хубаво момче.
По-скоро…
— Или само когато говоря, може би съм смешен.
— Това е всичко. Ти си една зелка6.
Но той не обичаше да бъде зелка, макар, и да правеше другите на зайци, бебета и малчугани.
В крайна сметка дали действително единствено тя не гледаше на него сериозно? Защото другите — печатарите, транспортните дружества, банките — имаха съвсем сериозно отношение към него. Никой не гледаше на него като на хлапак или клоун.
— Имате ли определена среща?
Един униформен полицай го спря на входа на Съдебната полиция.
— Комисарят Руман ме чака.
— Стълбището вляво.
— Знам.
Не срещна никого. Разсилният на етажа го накара да попълни един формуляр. На графата „причина за посещението“ той постави въпросителен знак.
Не го накараха да чака, а инспекторът, който се намираше при Руман, когато го въведоха, се оттегли веднага.
Този път комисарят му подаде сърдечно ръка и му посочи едно кресло.
— Не ви очаквах толкова рано. Питах се дали ще отидете в редакцията. Знам, че в петък обикновено заминавате за вилата си.
— Това е вече нещо далечно — отвърна той с ирония.
— Тежко ли ви е?
— Не, не ми е.
Един човек, който беше все още близко до земята. Навярно дядо му или прадядо му е бил селянин. Имаше твърда плът и яки кости. Гледаше право в очите.
— Предполагам, че нямате да ми кажете нещо ново, нали, господин Поато?
— Не знам какво ви интересува. Дали това, че съм прекарал нощта в пиене? Или че се събудих тази сутрин не само с ужасно главоболие, но и с едно момиче в леглото си?
— Това го знам.
— Следите ли ме?
— Какъв смисъл би имало? Все пак не вие сте стреляли срещу балдъзата си, нали?
Чертите на Ален се втвърдиха.
— Не ми се сърдете, че тази сутрин влязох в кабинета ви и си позволих да претърся чекмеджетата ви.
— Моля ви, няма нищо!
— Зададох някои въпроси на вашите хора.
— Сега на свой ред трябва да ви отговоря, че знам това.
— Потвърдиха се вашите показания, направени вчера по отношение на връзките ви с вашата балдъза.
— В смисъл?
— В смисъл, че тези връзки са били преустановени преди миналата Коледа. Собственикът на мебелираната стая на улица Лоншан е категоричен.
— Нямах никаква причина да лъжа.
— А можеше и да имате…
Комисарят замълча, запали цигара и побутна кутията към посетителя си, който машинално също си взе цигара. Ален разбра, че мълчанието е умишлено. Престори се, че го намира за естествено и запуши, като гледаше неопределено пред себе си.
— Бих искал да бъдете също така откровен, когато отговорите на въпроса, който ще ви задам. Ще разберете неговото значение. Каква би била вашата реакция, когато узнаете кой е бил любовникът на жена ви?
— Искате да кажете — на жена ми и на сестра и.
— Точно така.
За миг той сви юмруци. Чертите му се изопнаха. Той на свой ред замълча.
— Не знам — отвърна той. — Зависи.
— От това кой е човекът ли?
— Може би.
— Ами, ако например той е някой от вашите сътрудници?
Мигновено той си представи цялата сграда на улица Маринян, от горе до долу, прехвърли разни лица, на млади и на не толкова млади мъже, дори и на някои по-стари, като ги отхвърляше едно по едно. Франсоа Люзен, завеждащ рекламата, студен красавец, който смяташе, че никоя жена не може да му устои? Не! Във всеки случай, не и Шатон!
Малески също така не, нито пък малкият Ганьон, скокливичък и пъргавичък, секретарят на редакцията.
— Не се мъчете да откриете. След малко ще ви кажа.
— Знаете ли кой е?
— Аз имам на разположение средства, каквито вие не притежавате, господин Поато. Изхождайки от това, вие разбирате, че моето положение е твърде деликатно; ето защо аз ви помолих да дойдете тук. Забележете — не съм ви призовал. Този наш разговор няма никакъв официален характер. Как се чувствувате?
— Зле — отвърна той рязко.
— Не говоря за главоболието ви от пиенето, а за нервите ви.
— Ако именно това искате да знаете, аз съм спокоен като току-що очистена риба.
— Искам да ме изслушате сериозно. — Познавам достатъчно добре господин Рабю и знам, че ще поддържа каузата за убийство от ревност. Но за това му е нужен един протагонист7.
— Разбирам.
— Вие не можете да послужите, тъй като сте прекъснали връзката си със сестрата на жена ви почти преди една година. А ще стане много повече от година, докато делото стигне до съда.
Той кимна. Беше много спокоен наистина, изпълваше го някакво болезнено спокойствие.
— Жена ви отказва до говори. Въпреки това не може да й бъде отказано правосъдие, и ако се касае за убийство от ревност…
— Без дъра-бъра, ако обичате! Кажете направо, моля ви!
— Извинете, господин Поато, но аз трябва да бъде сигурен, че не ще предизвикам някоя нова драма.
— Боите се да не го убия ли?
— Имате твърде живи реакции.
Той се усмихна иронично.
— Заради кого да го убия ли? Заради жена си? Старая се да свикна с мисълта, че съм я загубил. Много мислих върху това. Знаех просто, че е до мен и това ми беше достатъчно… Но след като не е вече до мен… — Той направи неопределено движение с ръка. — А що се отнася до Бебе, искам да кажа, Адриен…
— Разбрах. Остава, в такъв случай, само достойнството ви, гордостта ви. Вие сте горделив и аз приемам, че имате достатъчно причини да бъдете твърде доволен от себе си.
— Съвсем не съм доволен от себе си.
— Не сте доволен от себе си?
— Не.
— Малко ви интересува, значи, кой е заел мястото ви при двете сестри, така ли?
