съзнаваше, че тронът му се клати, и се мъчеше да изпревари заплахата за Империята, която би могла да възникне във връзка със събитията в системата Елдрин.
— Какви доклади имаме днес от вашия Посланик на Дикран, Ховлек? — попита Императорът своя министър.
— Все още нищо ново, Ваше величество.
— Хм. Погрижете се Бюрото за разпределяне на информацията да се размърда. Работата взема много сериозен обрат, Ховлек.
— Слушам, Ваше величество.
Императорът почеса лишения си от растителност череп и взе последния доклад на Посланика.
— Можете ли да си представите? Арестували сина на онзи жрец, Дуайър, когато се появил на Дикран, а после го освободили! Този идиот, вашият Посланик, се мъчи да ме поучава, като ми доказва, че Чукът е мит. А дали е така? Мит? Мит, който е в състояние да унищожи всички нас! Кой е този Посланик?
— Олон Домюел, един от най-добрите ни хора, сир. Лично аз избрах кандидатурата му.
— Още по-позорно за вас — сякаш изплю думите Дервон, изведнъж вбесен.
Сигналната лампичка на два пъти просветна, примига няколко пъти и угасна.
— Дойдоха отчетите — сепна се Императорът. — Прочетете ги.
— Незабавно, сир.
Ховлек прекоси стаята, спря до кутията за съобщения, която стоеше до облицованата стена, и ловко измъкна от нея две мънички кристалчета с донесения.
— Едното е от Дикран, а другото от Елдрин.
— Прочетете ги веднага. Искам да знам какво се казва в тях, а не откъде са.
Министърът преглътна резките думи на Императора, отвори с нокът едното кристалче, бързо прегледа съдържанието му, сетне разпечата и второто. Императорът едва сдържаше нетърпението си, вперил в Ховлек очите си, подобни на мъниста.
— Е? — заповеднически викна Дервон. — Дикран, Елдрин — какво става?
— Едното е от Елдрин, другото е от Дикран — тъпо повтори Ховлек. — От кое да започна, сир?
— Не е ли все едно?
— Не съвсем. Докладът от Дикран е с по-раншна дата. Той е от Посланика Домюел. Съобщава, че се носят слухове, според които някъде на планетата се събира въстаническа армия, но къде — все още точно не му е известно.
— Ама че идиот! А какво е посланието от Елдрин?
Ховлек леко трепна.
— Посланието от Елдрин… е от Проконсула Даруъл. Той съобщава…
— Не се бавете, де! — Дервон вече излизаше от кожата си.
— Даруъл съобщава, че е взел решение да евакуира едновременно всички сили на Империята от планетата Елдрин и да пренесе резиденцията си на една от съседните планети. Изглежда, че на Елдрин също има бунт, но този път истински. Начело на бунтарите е някакъв жрец на име Лугаур Холсп, който е провъзгласил, че притежава — Провидението да ни пази, Ваше величество! — Чука на Елдрин.
Заедно с останалите присъстващи в стаята и Рас Дуайър внимателно слушаше изложението на въстаника от Дервонар — Блайр Марш, за приблизителните планове за въстанието.
— Естествено, те знаят какво става тук, на Дикран. Разполагаме с много факти, които потвърждават това. Например вчера пристига този Посланик — Олон Домюел, и тутакси налага забрана за полетите между Дикран и Елдрин, а малко по-късно глупакът му с глупак забранява изобщо всички връзки между планетите от нашата система.
Понастоящем може да съществува само една причина, поради която е постъпил така. Императорът предполага, че в системата назряват безредици, а най-бързият и безопасен начин да се пресекат е да се изолират планетите, за да не се позволи разпространяването на семената на въстанието от една планета на друга. — Марш се усмихна. — За щастие няколко спори винаги могат да бъдат пренесени от ефирните течения. Младият Дуайър е една от тях. Но сега фактически не съществуват никакви контакти между Дикран и Елдрин.
И тъй, отначало пристига Посланикът, облечен със специални пълномощия, после той налага ограничения върху междупланетните съобщения. Сега е време ние да направим ход — докато Императорът не е изпратил няколко милиона войници на Империята, които ще се настанят тук и ще ни се обесят на врата. Имаме организация. Просто сме длъжни да действаме. С единствената надежда отначало да възстановим връзката с другите планети, а сетне да ги подтикнем да ни последват. Императорът има голям флот, но той не може да се намира навсякъде по едно и също време. Синхронно започнатите революции на стотина планети за една седмица ще унищожат Империята.
Рас Дуайър вдигна ръка.
— Отговорете ни, Блайр, на следния въпрос: колко планети според вас ще ни подкрепят?
— Революционни организации има най-малко на четиринадесет планети от дванадесет звездни системи — обясни Марш. — Аз самият ги създадох през последните десет години. Организацията на Дикран е най-силната. Именно затова всичко трябва да започне оттук. Но щом започне, вълнението ще се разпространява много бързо. Империята е отживелица. Кой плаща с удоволствие данъци на хазната на безполезната монархия само за да се задържа на власт малоумният старец император? А какви са настроенията на Елдрин, Дуайър?
— На моята планета — отговори Рас — се отнасят твърде хладно към Империята. Наистина ние си имаме една легенда за Чука на Елдрин. До известна степен тя поддържа омразата ни към Империята и ни дава увереност, че някога този Чук ще я унищожи.
— Чукът на Елдрин… Да, чувал съм за тази легенда. Опира ли се на нещо реално?
— Честно казано, не зная. На този въпрос би могъл да отговори баща ми, но него го убиха палачите. Винаги ми е внушавал мисълта, че Чукът съществува в действителност и че той знае къде се намира. Но умря, без да успее да ми каже нищо. А неговият приемник на трона на Върховния свещенослужител също е в пълно неведение за Чука.
— Ама че лош късмет! Психологическият момент, свързан с тази легенда, би могъл да ни е от голяма полза. Предполагам, че при всички случаи не бива да го пренебрегваме. Можем да направим фалшив Чук. Щом въстанието на Дикран започне, струва ми се, че трябва да ви изпратим обратно на Елдрин, за да обявите тази хубава новина.
— Съгласен съм — отговори Дуайър.
— Добре. — Марш обходи с поглед привържениците си. — Всеки от вас има ясна представа за ролята си, нали?
Всички присъстващи на съвещанието заговорници бързо се доразбраха. Върху мрачното лице на бунтаря за пръв път тази вечер се появи усмивка.
— Значи сме готови. Първата ни операция ще бъде залавянето на Проконсула и на този Посланик, а сетне из цялата Галактика ще се разнесе ехото на това, което сме извършили.
Буйстваща тълпа се устреми към резиденцията на Проконсула. Дуайър бе сред въстаниците. Те бяха стотина, въоръжени с най-разнообразни саморъчно направени оръжия.
Като най-висок и най-силен в отряда Рас незабелязано и за самия себе си се оказа в първите редици на тълпата, когато тя приближи до резиденцията. Пред вратата стояха на стража двама имперски часови, шашнати от това, което става, но хорският поток ги заля, преди да окажат някаква съпротива.
Дуайър не даде на единия от часовите да се опомни, изтръгна от ръцете му бластера и като тикна дулото му в ребрата на втория, му заповяда да се обърне, а сетне с удар на приклада го повали. И двамата стражи тутакси изчезнаха някъде сред тълпата.
— Хайде вътре! — закрещя Рас. Той разбра, че някак се е превърнал в един от водачите на въстанието. Блайр Марш не се виждаше никъде. Очевидно истинският бой не му беше по вкуса.
Под напора на тълпата вратата се отвори. Отвътре се носеха безпорядъчни викове:
— Стража! Стража! Защитавайте Проконсула!
