криле. Никога, през всичките дни от живота ми, не бях чувал нещо подобно. Обзе ме вълнение и дори забравих, че след няколко секунди животът ми щеше да изгори в огъня. Но тогава… Старецът се поколеба за миг, после продължи: — Тогава настъпи мрак. Може би смъртта. Отпуснах се на пода, опиянен от спокойствието.
Балазан се усмихна.
— Вече разбирате ли? — попита той благо. — Птицата Бену се е върнала. Това, което сте чули, е било пърхането на крилете й, след като е възкръснала от пепелта, която ви е заобикаляла.
— Не ви разбирам.
— Вие и племето ви я наричате Свети Дух. Но в действителност е сила, даряваща живот, която ви спаси от смъртта. Единственото, което направихме ние, беше да спасим тялото ви от пламъците, като с това изпълнихме висшата заръка на Бену.
— Но защо? Защо, Балазан? Защо ме откъснахте от онази съдба и ме върнахте към света? — Една сълза се търкулна по набразденото лице на стареца, който от сърце съжаляваше, че не бе умрял в онова блаженство.
— Защото трябва да видите това, което ще се случи днес в Гиза. Освен това, надявам се, ще разберете, че макар да произхождаме от толкова различни традиции, в същността си сме еднакви — каза Балазан, докато галеше главата на госта си, все още коленичил върху килимите на шатрата.
— Еднакви? В какво сме еднакви?
— Във вярата. И двамата знаем, че абсолютната смърт не съществува. Че Бог е създал човешките същества от материя и дух, като е направил духа безсмъртен. И го е направил такъв, за да служим като посредници между Него и земята.
— Не знам къде смятате да ме отведете сега, Балазан. Силите са ме напуснали и не мисля, че ще мога да ви последвам където и да е.
— Преди да се предадете, искам да ви напомня нещо, което някогашните християни, обитавали Египет, са знаели много добре: че всеки човек носи в себе си в умален вид всички атрибути на Бога. Че той, въпреки че не иска и не може да го види, сам по себе си е безсмъртен. Без да са необходими каквито и да било формули.
Гостът на Балазан за първи път се протегна и изправи. Тънък лъч светлина освети част от почти голото му теме с няколко бели разбъркани косъма.
— Но формула има! — възропта старецът, събирайки сили оттам, където нямаше друго, освен умора. — Аз я изпитах!
— Да, наистина има.
— И вие ревностно я пазите!
— Да. Това правим.
— И защо, вместо да ме спасявате от сигурна смърт, не откраднахте от Светия отец ръкописа на свети Марко и така да запазите тайната си?
Балазан не загуби търпение. Никога не го губеше.
— Отче Чирило от Болоня! — За първи път през няколкото дни, които бяха прекарали заедно, „синият“ имам го наричаше по име. — Наистина ли смятате, че апостол Марко е закодирал в текста си тайната на вечния живот?
— Естествено. Аз съм живото доказателство…
Балазан го остави да продължи.
— …Аз бях този, който подпали библиотеката, който написа думите от Евангелието на Йоан, в които се говори за прераждането в този живот, преди да се отпътува към царството Божие, и след като последвах напътствията на свети Марко, все още съм жив!
— По случайност.
— Случайност ли?
— Да. Защото ние, наричани в пустинята „сините мъдреци“, се намирахме в Кайро, очаквайки какъвто и да е необикновен знак, свързан с формулата на живота. Като пристигнахме в града, научихме за вашето съществуване, за работата ви по текста на Марко и разбрахме, че сме длъжни да се намесим.
— Нима сте ангели?
— Нещо такова. Французите ни наричат шпиони, защото знаят, че имаме информатори навсякъде. Включително и във вашата Църква, отче Чирило.
— И какво правите тук?
— Веднъж на всеки трийсет години, когато в тази част на Нил идва новата птица Бену, ние се завръщаме, за да я наглеждаме и пазим. Това е традиция, която някои бедуински племена пазят в продължение на над шест хиляди години. Фактът, че в смъртния си транс сте чули пърхане на криле, само потвърждава, че сме във Времето на Бену.
— Времето? Имате предвид същото, което свети Марко възвестява в писанието си?
— Същото — усмихна се отново Балазан, докато монахът се вълнуваше все повече. — Освен че птицата Бену се е завърнала, звездите вече са на една линия с Гиза, както от векове не са заставали, и ритуалът може да започне. Същият ритуал, извършен от Йешуа в миналото в Назарет.
— Значи свети Марко е бил прав! Исус е открил тайната на възкресението в Египет!
Балазан погледна Чирило снизходително.
— Не се заблуждавайте. Вашият Марко не е открил всичко, което Йешуа е научил в Храма на Бену. Спомнете си, че когато апостолът пристигнал в разрушения град на птицата феникс, върховният жрец Неб Сен, който е посветил Йешуа в тайните на възкресението, отдавна е бил покойник.
Ледена тръпка премина през гръбнака на отец Чирило. Този странен човек говореше, сякаш имаше пред себе си страниците на „Последните дни на Бог на земята“ и можеше да ги цитира по памет.
— Изненадва ли ви, че знам за съществуването на Неб Сен, отче Чирило?
— Не, не — каза той, клатейки глава, като се опитваше да прикрие смайването си. — Истината е, че си мислех колко необичаен парадокс е това, че жрецът е пазел тайната на възкресението и въпреки това е умрял. Не мислите ли?
— Не е парадокс за тези, които разбират същността на египетското учение.
Чирило, който все още се възстановяваше от изгарянията, поразили тялото му, беше разговарял с Балазан и преди, но никога по този начин. През изминалите дни, винаги по залез-слънце, старецът с безизразното лице се бе доближавал до постелята му, за да се осведоми за здравословното му състояние. Всъщност имаше чувството, че мехлемите, с които го бяха мазали бедуините, и отварите, които го караха да пие, го бяха държали изкуствено упоен до този момент и че обедното посещение на Балазан не беше само от учтивост.
— Същността на учението? Какво точно имате предвид, Балазан?
— Че за тези, които са посветени в тайната, възкресението е състояние на ума, което настъпва приживе. Възкръсват онези, които открият, че човекът в същността си е безсмъртен. Че загубата на тялото е само следващата стъпка в учението на душата. Възкресението, скъпи приятелю, е само промяна на съзнанието…
— Нищо друго?
— За повечето е така. Въпреки това, има един особен род хора, които успели да овладеят временно смъртта, открили как да я отбягват или да се завръщат от нея с нови сили. Йешуа е бил един от тях. Неб Сен го разбрал още щом го видял и затова поискал позволение от родителите му да го обучи в тайната на живота, с която са били удостоени някои царе на Египет. В продължение на няколко дни върховният жрец на Хелиополис го хранел и подготвял за посвещението му. Научил го, че всички човеци имаме както смъртна, така и вечна същност. Че последната е съставена от ба, сиреч душата, и ка, астралното тяло — вътрешно създание, което е способно да напуска видимото ни същество и е съставено от чиста енергия. Ако бъде добре обучено, ка може да се контролира и да се изпраща навсякъде по желание. Дори в царството на мъртвите. Това научил младият Йешуа.
Чирило не отговори.
— Помните ли възкръсването на Лазар?
— Разбира се — потвърди старият копт, който не преставаше да се удивлява на познанията на бедуина върху християнските традиции. — Умрял много млад във Витания и Исус го вдигнал от гроба със заповедта
