Прелатът замълча няколко секунди, като че ли искаше да ми остави време да проникна изцяло в смисъла на думите му.
— Вижте най-известната сцена от Сикстинската капела. Творбата, която наричаме „Сътворението на Адам“, всъщност излъчва съвсем друго послание. В нея Микеланджело изразява дълбокото равенство между човека и Бога.
— Извинете, какво искате да кажете?
— Разбирам вашето учудване, млади приятелю. То е съвсем нормално и разбираемо, особено когато подобни думи излизат от устата на кардинал. Но погледнете още веднъж тази сцена, не виждате ли? Забележете как нежно се докосват пръстите, а те символизират еднаквата природа на човека и Бога.
— Огледало, в което всевишното се отразява само в себе си…
— Точно така, драги Сет.
Стори ми се, че фин и плътен воал се прокъсва пред съзнанието ми, че духът ми се отваря за по- обширно и по-човешко тълкуване на реалността.
— Човекът и Бог са едно и също от веки веков. Никога не е съществувала двойственост в природата им. Пръстите на единия и другия се докосват взаимно. Човек е поначало обожествим. Цялата Сикстинска капела трябва да се тълкува в светлината на това духовно послание. Виждате ли сцената с Адам и Ева? Погледнете как Микеланджело я е представил; няма Бог, има само Адам и Ева от двете страни, които преминават от познанието към непознанието; Адам и Ева, които изпадат от божествен към небожествен статут…
— Невероятно — промълвих, — как всичко става ясно след това обяснение.
Дотогава бях отправял към изкуството един съвсем академичен поглед. Разглеждал съм произведенията на Микеланджело десетки пъти, но едва сега започвах да съзирам целта на този велик творец.
— Никога не е съществувал рай извън нас самите; Адам и Ева са само алегория. Спомнете си Битието: „Те ядоха плода на дървото на познанието на доброто и злото.“ Защото божественото създание е извън категориите, извън доброто и злото… Когато гледаме „Първородния грях“ голяма грешка би било да си въобразяваме, че този епизод е протекъл в далечно и митично минало: грешка, извършена навремето, която трябва да продължаваме да носим навеки. Всъщност, драги Сет, тази сцена протича в настоящия момент. Ние във всеки момент отхапваме от плода на двойствеността…
— Започвам да разбирам. Микеланджело е изобразил една прекрасна алегория на нашето състояние и нашата съдба…
Стихът на алхимика се изпълваше със смисъл:
Цифрата три, разбира се, е третото пано на свода, сцената на равенството между Човека и Бога, Голямата тайна на човечеството, която най-сетне ще освободи хората.
— Все още не разбирам на какво съответства цифрата двадесет, Ваше високопреосвещенство. Предполагам, че тя се отнася до двадесетте голи тела, нарисувани от Микеланджело. Но какво означават те всъщност?
— Наблюдавайте ги, скъпи Сет, наблюдавайте тези фигури, излъчващи дълбока човещина, седнали на своя пиедестал. Забележете благородството на осанката и телата им. Те са множеството на човеците, чакащо осъществяването на съдбата, проявата на божествената им същност. Що се отнася до тяхната младост, тя символизира вечната свежест на божествената природа, съдържаща се във всеки един от нас.
— Наистина присъствието на тези голи мъже никога не е била разгадавано, особено в католически параклис…
— Обикновено посланието на Микеланджело е било предавано в рамките на каноните на епохата, но понякога великият художник е обичал да поема рискове.
— Доколкото си спомням, присъствието на тези голи тела е предизвикало скандал навремето, нали?
— Много хора са мислили и продължават да мислят, че Микеланджело е изобразил собствените си страсти на свода на Сикстинската капела. Каква грешка! Микеланджело е представил човечеството, очакващо своята съдба.
— Като си помисля само, че „Шифърът на Леонардо“ утвърждава ролята на Мария Магдалина като съпруга на Исус!
— Тази книга разкрива божественото у жената, за да скрие по-добре божественото у хората. Ловка манипулация наистина!
— Започвам да схващам значението на думите на Люсиен Совал…
— Трябва да се знае, че женското начало никога не е било заличавано от църквата, поне в символичен аспект. Богородица представлява архетип на Богинята майка, но освободена от еротична полярност поради девствената й природа. Тази фундаментална същност е приписана на Мария Магдалина. Именно тя със златните си коси и червените си одежди, както я представят средновековните картини, представлява еротичната същност на жената. А евангелията я описват като основен свидетел на Възкресението. Но ако в областта на символиката жената запазва много силна роля, то в сферата на властта, напротив, нещата са твърде различни. Клерикалният мачизъм, особено на западната цивилизация, е поставил жената в съвсем подчинена роля.
— Значи „Шифърът на Леонардо“ в това отношение не греши.
— Не. Но за да скриете истината, вие донякъде сте длъжен да изкажете някои истини…
Той като че ли се поколеба дали да продължи, преди да изрече със същия мек и изразителен глас:
— Другият аспект, който християнството е заличило, е, че Дева Мария е именно майката на Христос, доколкото процесите на духовно преобразяване са свързани със смешението между двата пола. Тези процеси са запазени в рамките на алхимията. Това е принцип, който моят стар приятел Совал ще може по- добре да ви обясни.
— Защо тази тайна е останала скрита толкова дълго време?
— Ако съдбата на човечеството е да бъде обожествено, това означава нарушаване на всички йерархии, както от клерикално, така и от политическо естество. Цялата структура на властта, почиваща в основата си върху Римската империя, постепенно би се сринала. Давате ли си сметка за последствията? Това би означавало отпадане на всички религиозни прегради, край на съюза между Трона и Олтара. Ние всички по природа сме Бог — от краля до просяка, от монаха до неверника, всички, без изключение.
— С други думи, фундаменталният принцип на равенство между хората заплашва позициите на някои от тях?
— Да.
— И именно от това се бои тъй наречената Конгрегация?
— Разбираемо е, че разкриването на подобна тайна, показващо наяве ненарушимото и еднакво достойнство на всеки човек, дори с най-ниско обществено положение, поражда основателно опасение от разтърсване и сриване на всички власти. При това положение кой би продължил да се подчинява на самопровъзгласилите се лидери в политиката и църквата?
— Ясно е, че някои изпитват страх и се чувстват заплашени от подобна перспектива.
— Прав сте. Страх ги е да не рухне цялата постройка на Религията и Властта. Както знаем, всяка власт се основава на идеята за йерархия. Великата тайна ги плаши, защото направо разбива из основи самото понятие за йерархия между хората.
— А къде е мястото на Граала в цялата тази работа?
— Всъщност, млади приятелю, Граалът притежава два аспекта — материален Граал и мистичен Граал. Мистичният Граал е откровението, че всички хора са по природа обожествими. Това послание са се стремили да изразят голям брой творци, особено по времето на Ренесанса. Материалният Граал е конкретната субстанция, позволяваща осъществяване на обожес-твяването за всички индивиди. Уточнявам,
